|
Покрай празниците, ровейки се все повече в стари и изпитани, а и сред нови рецепти, носещи предчувствие за непознати вкусови наслади, попадам и на разни статии, свързани с кулинарното. Реших да споделя една от тях, тъй като засяга популярни ТВ- кулинарни предавания, с които някои от вас може би чат- пат си сверяват гастрономическия часовник.
ЗАПЪРЖВАТЕ LOOK- A
==================
Кулинарни предавания по телевизията има всякакви. Кабелната дори предлага цели канали, посветени на готвенето. Тогава как зрителят да избере своя гуру в кухнята. Още повече че рецептите са краен брой и в момента по всички телевизии режат и пасират сезонните тиква, праз, кестени...
Да започнем с ветерана в този занаят у нас, възпитаника на ВИТИЗ, Ути Бъчваров. Неговото предаване "Бързо, лесно, вкусно" (в началото беше само "Вкусно") е в ефира на БНТ вече 13 години. Отличава се с народняшкото и непринудено поведение на водещия, който "цоква една малка ракийка", "чопва мезенце", нарича плънката "силикон в гърдичките на пиленцето", а резултатът след изваждането от фурната е "фамозен". Ути е очарователно естествен и не се притеснява да възкликне "Ух, че се опарих!", както и да признае пред камерата, че е нетърпелив и "даже малко невъздържан", когато става дума за храна. Почти вечерният час на излъчване (18:25) му позволява да вкарва и реплики от типа "Наздраве, България!", които несъмнено докосват тънки струни в аудиторията. В началото този разкрепостен стил на водене беше интересен, но напоследък на мен лично ми идва малко в повече, защото въпросното народняшко поведение се появи и във висшите етажи на властта, поради което дозата семпло говорене си я взимам от новините, и то над нормата.
При Ути гостуването на баби с народни носии, които пеят песни, точат баници и му подаряват вълнени чорапи, е най-естествено и в унисон с шоуто. Съмнявам се обаче, че голяма част от зрителите му си записват рецептата за жигосано суши, че ползва хавайска вулканична сол и маринован джинджифил. Но, уви, задължението да се измислят теми за всеки делничен ден принуждава Петър Бъчваров (и всеки друг тв готвач) да представя и по-сложни и скъпи рецепти, а въведения като "сьомгата е една от любимите риби на българина" правят нещата още по-конфузни.
На другия емоционален полюс спрямо Ути е конкурентът му Иван Звездев, при когото шоу елементът отсъства напълно, макар че именно той е играл в цирк "Балкански" като дете. Професионалният готвач, който не обича шкембе чорба, а в свободното си време свири на саксофон, е пред камерите от април 2001. В началото чрез "Бон Апети", а от август 2009 г. с "Кухнята на Звездев", което се снима в дома му в Панчарево. Звездев е необичайно възпитан и деликатен за балканския регион. Предполагам, че асексуалното му излъчване допада на изтерзаните домакини от патриархални семейства, които само на екрана могат да видят мъж в кухнята, и то такъв, който очевидно не прекалява с алкохола и не поплясква жена си от време на време. Лишеното от дух предаване е в удивителен синхрон с цялостния журналистически и информационен стерилитет на телевизията, която го излъчва, така че всичко си е на мястото. Най-слабите моменти са, когато готвачът гастролира по села и паланки. Онзи ден една баба от Силистренско почерпи Звездев с мед от диня, а той, през цялото време усмихващ се неловко като немски турист на кукерски събор, коментира вкуса "като на портвайн". Естествено диалог с бабата не се получи.
Интересен медиен продукт е "Какво ви забърка Лео" (10:00 ч. по ТВ7). Предаването спокойно може да се излъчва и по някое радио, защото силата му е във фонетичната наслада, която доставя. Бодрият Леонардо Бианки, чийто медиен дебют бе в "Биг брадър", говори симпатичен и напевен развален български: дземаме едно тиганчето, люк, цееелина, махаме кокалите на крушата (тук операторът подсказва правилната дума) и т.н.
Моят личен фаворит сред родните кулинарни предавания обаче е "Бон Апети" (11:30 ч. по Нова тв). От април 2011 г. водещи са младите и много свежи Лора Найденова и Стоян Сейменски. Дали заради възрастта им, дали защото са отскоро в студиото или просто са си такива, двамата са много енергични и готвят по 3 и дори 4 ястия (!), докато за същото време конкурентните предавания представят в лениво темпо 2 рецепти и бърборят разточително с гостите, които често са едно светско украшение, гледащо отблизо как се реже праз. "Бон Апети" печели точки и със своята полова дуалистичност, като не страда от хормоналното напрежение на самотния мъж зад плота. Признавам си, и аз паднах в този широко скроен капан – по едно време усетих, че не обръщам никакво внимание на ястията, защото бях хипнотизиран от изящните ръце на Лора и с нетърпение очаквах всеки следващ близък план.
Успях да изляза от магията, като превключих на Fiesta TV. Каналът, чието мото е "Апетитът идва с гледането", излъчва предавания с всякакви водещи, включително улегналия chef Жак Пепен и легендата на американския ефир Джулия Чайлд (1912 – 2004), за която има чуден игрален филм с Мерил Стрийп. Проблемът на чуждоземските продукции е, че дублажът дистанцира зрителя, а гласовете на актьорите навяват асоциации с различни сериали. Понякога и преводът не е на ниво, защото тортата не е влажна, а по-скоро сочна, нали така. Безкрайните повторения при излъчването пък нарушават годишния цикъл и миналата седмица Жак Пепен каза "Пролет е!", след което се развихри с пролетни гозби.
Каналът Utilisima (30% от програмата е посветена на кулинарията) също предлага готвачи за всеки вкус. Ако нямате доверие на младите чернокоси мексиканци, можете да следвате съветите на русолявата леля Анхелик Смeйнк. Всяко предаване ще ви научи на нещо. Ути например дефинира простичко, че "повечето вкусни неща започват с лук и мазнина в едно тиганче". Звездев пък припомня думите на готвача на австрийския император, че тестото за щрудел трябва да бъде толкова тънко, че да можем да четем любовно писмо през него.
В края на краищата базата навсякъде е еднаква, различна е само надстройката, т.е. аурата на водещия. Всички студиа са окъпани в светлина, фурните са ултрамодерни, съдовете са от инокс, лазерно заточените ножове режат с лекота, а подправките са красиво строени в купички и безкрайно достъпни. Чудесна визуална терапия за изнурената от живота домакиня, която винаги е готвила в тесен бокс, или за гладния мъж от малко селище, в което не само не продават сьомга, но изобщо не предлагат риба. На екрана всичко е толкова красиво и лесно, че не стигаме до въпроса "а това дали наистина е толкова вкусно".
Васил Богданов ("Капитал")
|
[