Здравейте!!!

Аз от одвна не съм се порявавала тук. Нещо ме измъчва мисълта за откриване на новости и вкусотийки в храната, та се присетих за тези кухни. Някой да знае дали има такива ресторанти в София и горе-долу какви са им цените. И ако знаете рецепти от тези кухни да пишете ей, да не си траете.
Хайде не се съмнявам във вас, помагайте
Поздрави

Omnia vincit amor

ТАБУЛЕ

Трябват ти:
3-4 връзки магданоз
една малко глава лук
1 голям или два малки домата
един лимон
половин кафена чашка булгур

В Ливан се използва специален "червен" булгур, много ситно натрошен - зрънцата са с големина на пясък от детска площадка (или малко по-едри, но някъде в този порядък). В София имаше някога ливански магазин на площад Македония - на спирката на трамвай 6 и 9 в посока към гарата, може би още е там. А за ливанските ресторанти: има един евтин близо до френския културен център на Славейков, казва се Библос, друг един е на Руски паметник (не знам как се казва - един такъв лилав, ама е много скъп пък не си струва - този на Славейков е по-добър). Има и още един - в една пресечка на Витошка, не съм сигурна дали беше Неофит Рилски или не - ресторантът се казва "Париж". Не съм ходила, но съм яла храна, поръчана от него - доста е автентична.

Но да се върнем на салатата:
сокът от лимон се истисква и с половината от него се полива булгура (като се изсипе при булгура, трябва да остане отгоре поне още толкова течност). Започваш да ситниш през това време магданоза (ливанците ме уверяваха, че това било бърза работа, ама на мен ми отнема много време). Доматите е по-добре да обелиш, след което ги нарязваш много на ситно (аз първо ги режа на филийки, които после правя на лентички и накрая - на кубчета), ситно се нарязва и лука. Докато си кълцала продуктите, булгура е поел сока от лимона и е набъбнал, така че спокойно го изсипваш, добавяш останалия сок от лимон, сол, зехтин и това е - да ти е сладко!

ФАТУШ
Друга салата, която много обичах, се нарича ФАТУШ. Не сам яла хубава в България. Тя се приготвя лесно: марули, домати, краставици (в ливан има едни малки краставички - на големина колкото нашите корнишони, но не корнишони ами като нашите големи на външен вид, много хрупкави и вкусни - та те слагат обикновено от тях). Дотук - всичко е стандартно. После се взема арабски хляб (тези питки, дето им викат "джобове"), накъсва се на парченца и се запича леко във фурната докато покафенее. Е - тук му идва реда пак на една ливанска му финтифлюшка - Саммъ я наричаха май - така и не разбрах какво е, има вид на червен чай, но е кисело на вкус. Та това Саммъ се разбърква със зехтин и точно преди поднасянето на салатата препечените хлебчета се обръкват в него и се изсипват в самата салата. Точно това не го докарват на вкус в България - когато поднасят фатуш, вместо да са хрупкави, хлебчетата са кажести от сока в салата. Може би не слагат Саммъ?

ЛЕБНЕ
Лебнето не е нищо друго освен... прецедено и подсолено кисело мляко. В ливан е много популярно, майките много често правят за закуска на децата си сандвич с арабски хляб, намазан с лебне и добавят маслини.
То лебнето ливанците го поднасят като предястие (което там се нарича МЕЗА - съвсем като нашето мезе), като го разбъркват със сушен джоджена и заливат с малко зехтин.

ХУМУС
Така се нарича паста от нахут с добавка на ТХИНЕ. Голяма играчка е приготовлението, в България може да се намери и купят готови консервени кутии направо в ливанските магазини, но - домашно приготвеното е много по-вкусно. Ако все пак решиш - купуваш нахут, киснеш го предварително в боб, вариш го, вариш го, вариш го... колко време - не ме питай. После - част от него го правиш на пюре (за целта е по-добре да се обели нахута, ама един хубав пасатор оправя и люспите). ТХИНЕТО - няма как - ще трябва да си го купиш. ПРодава се в консервени кутии и представлява гъста бяла течност с доста неприятен вкус - мисля, че е добита от сусамено семе. Била много полезна - така казва свекърва ми, дето я е купувала някога от КореКом да лекува свекър ми от нещо си. Вкусът на ТХИНЕТО е леко тръпчив и малко непривичен за българския вкус. Е, това нещо се добавя към пюрето от нахут, добавя се и сол разбира се и се разбърква с малко зехтин и лимонов сок. Поднася се в чиния, където в пюрето се прави нещо като дупка, в която се изсипва още зехтин и се поставят сварени цели зърна нахут. На арабски ХУММУС значи нахут - и растението, и пюрето дето се приготвя по описания начин.


?????
Не се сещам как казваха на пюрето от патладжани с тхине. Това са посто опечени и пасирани патладжани, разбъркани пак с тхине, зехтин и лимонов сок (т.е. като кьопоолу, ама без чушки и домати). Пак се поръсва със зехтин обилно преди поднасяне, може да се посипе със зърна от нар.

Всички тези пюреобразни части от МЕЗАТА, дето се сервират с много зехтин, се покапват с арабски хляб, който трябва да се завие на фунийка и да се гребе с него по малко от сместа.


Ех, много се разписах, ако ви е интересно, ще продължа друг път, че тук пренебрегнахме любителите на месото. А те ливанците правят най-вкусните маринати за пилешко, да не говорим за агнешките шишчета, поднесени с прясна доматена салата (ммм - от истински домати - дето им казват биволски сърца или момини цицки по нашенски) и чудесни пържени картофи!

Искрено ти благодаря за рецептите и за адресте на ресторантите.
Аз съм си правила от първата салата, но не знаех, че е ливанска и че се казва така. Още утре ще направя опит да вечерям в някой от ресторантите, ама да видим как ще съм с финансите след излизането тази вечер
Поздрави

Omnia vincit amor

Tova, koeto Silveto opisva e taka, samo munichko da vi popravia - kuhniata ne e livanska, a arabska, az vsichko tova sum go iala v razlichni strani.

ZLOBATA E NAI-GORCHIVATA OTROVA I IAKO GORI ZLOBARITE KIRLIVI !

Е, да ти е сладко. Хем да кажеш как е, че аз вече година не съм в България и не знам как е положението с тези ресторанти.

Понеже знам, че не си падаш по млякото, а по разни зеленчукови рецепти - знам, че ще ти хареса нещо, което забравих как се казва - едни бохчички от тесто, пълни вътре със смес от спанак и орехи (бохчичките се правят от тънко разточено тесто, от което се изрязват правоъгълни парченца, спанака с орехи се изсипва по средата, а после четирите краища се слепват отгоре и се получава въпросната бохчичка, която се пече или пърже. Има и вариант с кайма, но аз лично много си падах по спаначените... Сигурна съм, че и на теб ще харесат

А какви имена имат там тези неща - същите ли? Аз съм била само в Ливан, знам, че и в Сирия кухнята е много подобна, предполагам, че е така и в Арабските емирства, Йордания, но в Египет например е доста по-различно...
Стана ми смешно, като се сетя, как обяснявах на ливнаците, че ЛАБАН си имаме и в България (така наричат те киселото мляко) и дори - че прословутата бактерия е кръстена булгарикус Иначе - много хора знаеха за прочутото българско сирене, та дори в менютата на една обикновена пицария можеше да се види "Българска пица" - направена с българско сирене, кашкавал, посипана с риган (виж-чубрицата там не е много позната, та ползват гръцкия заместител) и с поняколко маслинки отгоре.

Misulta mi beshe nai-veche za Siria, tam jiviah obshto vzeto 8 godini. Nali znaesh kolko sa blizko s Livan, i imenata sa sushtite.
Spomniam si, che v kraia na 70-te Bg sireneto beshe adski populiarno v Siria.
Triabva da mu se otdade zaslujenoto, znaesh li naprimer, che v Avstralia isnasiame glavno sirene i mlechni produkti.
Kolkoto do kiseloto mliako v Siria e napravo razkoshno - s vilitsa mojesh da go iadesh.

ZLOBATA E NAI-GORCHIVATA OTROVA I IAKO GORI ZLOBARITE KIRLIVI !

Е, сега вече е ясно! Аз само съм минавала през Сирия, но познавам много сирийци, които живееха в Бейрут - аз лично не правех голяма разлика между ливанци и сирийци - изглеждаха по подобен начин, приличаха си и по маниери. Виж, тези - от "затворените" арабски държави - човек може да ги различи от далеч... Всички ливанци признаваха, че между тяхната кухня и сирийската по крайбрежието на средиземно море няма практически никаква разлика! Предполагам - в Сирия също имат навик да хапват сурово агнешко месо и суров черен дроб (хм, да не шокираме аудиторията само), поръсени с много чер пипер и сол и увити в арабски хляб с листенца пресен джоджен. Ливанците ми обясниха, че така може да се яде само месо от специален вид агнета, които "виреят" само при тях и в Сирия, останалите породи имали онази малко специфична миризма, дето май всички я познаваме от България...

А за сиренето - права си напълно. Ливан е единствената страна в света, където хората знаят и обичат нашето прочуто овче сирене и си го наричат българско, а не "фета" или "гръцко сирене". Там е популярен и българскията кашкавал (познат именно под това име). Много хора си пазаруват редовно от супермаркетите, забравих да пиша, че и във всеки клуб или снек-бар, където се предлагат сандвичи, много често фигурира и "български сандвич" - представлява част от франзела, в която е пъхнато парче нашенско овче сирене и резен домат! Къде по-вкусно от популярното навсякъде другаде по света моцарела с домат!

Ех, много се разписах, ама ми е домъчняло много за Бейрут, за сладкия мирис, който се носи от наргилетата, за мириса на жасмин през пролетта, за "бялото кафе" (прават ли такова в Сирия - в гореща вода - сироп от рози или жасмин), за традиционните ресторанти, огънати под тежестта на многобройните "меза", за вкуса на арака под акомпанимента на протяжната местна музика, за пременените празнично ливанки, извиващи снаги в ритъма на тъжните арабски песни, пригласяйки с тънките си гласове, за многочислените семейства, излезли на празнични неделни обеди, накамарили цяло ято кошници с бебета и гувернантки от Сомалия, Шри Ланка и Филипините, за блесналото слънце върху ясно синьото небе (как ми се изсмяха, когато изразих съмнение, че може да завали при една планирана разходка с яхта в средата на август - "През август никога не вали дъжд..." - ми отговориха те)... Време е май да се спра, че съвсем се размечтах...

Страхотно удоволствие да чета описанията... Не на манджите. Малко ми напомни най-хубавите думи писани за Ливан, на Ориана Фалачи.
Ех, Ливан... Разбирам.

Къде мога да намеря нейни текстове? Не само за Ливан...
Радвам се, че някой е прочел това, което писах. Когато бях малка, мечтаех да живея по няколко години в много и различни държави - от далечния изток, някъде около Индокитай, през Африка, Южна Америка и - разбира се, Европа. Сега, когато вече имам семейство и дете - съзнавам колко време отнема "правенето на приятели" и устройването на всяко едно ново място, но все пак... все пак си мечтая пак за това... Може би когато се пенсионирам, тогава ще имам време да спретна и едни истински пътеписи... А сега... сега е време да се поприземя и да се съсредоточа върху мойта си работа