Опитвал ли я е някой?
Може ли рецептата.......?

Парижка лучена супа (Gratinee des Halles)

Продукти за 4 души

- 800 грама лук
- 40 грама масло
- 4 супени лъжици олио
- 20 грама сухо бяло вино
- 25 грама брашно
- 1 китка зелени подправки, обикновено магданоз, тим и розмарин (bouquet garni)
- 80 грама сирене грюйер
- 8 филии хляб
- готварска сол
- млян черен пипер


Приготовление


Обелете лука и го нарежете ситно.
Загрейте олиото и маслото в голяма тенджера.
Прибавете нарязания лук и го запържете, докато придобие златист цвят, като бъркате леко.
Добавете бялото вино и захлупете, като оставите сместа да ври на слаб огън около 30 минути. Бъркайте леко от време на време.
След това добавете брашното(през сито) и разбъркайте, докато се получи хомогенна смес, след това добавете 1 л. вода или бульон и зелените подправки. Продължете да варите на слаб огън 15-20 минути.
Преди да свалите от огъня, посолете, но леко, заради грюйера и добавете черния пипер.
Разпределете супата в четири купички.
Върху супата сложете по 2 филийки, върху тях поръсете настъргания грюйер.
Купичките се запичат във фурна, точно под реотаните, докато сиренето се разтопи добре и започне да придобива златист цвят.

Супата се сервира гореща. Преди да сипете супата в купичките, може да добавите смес от три желтъка и мадейра или порто, като при тази процедура тенджерата трябва вече да е свалена от огъня.

И един цитат от Ларус, няма да го превеждам, за по-автентичен вкус на супата:

"Alors que la soupe a l'oignon est lyonnaise d'origine, la gratinee est parisienne, traditionnellement servie dans les bistrots de Montmartre et du quartier des Halles, ou l'on soupe tard. C'est en effet le petit plat chaud des noctambules au petit matin, pour parer les mauvais effets de la "gueule de bois". (махнах ударенията, защото излизат на маймуници).

Nequaqua vacuum, казала жабата и цопнала в гьола.

Редактирано от dexter_sum на 13.05.05 14:30.

Яла съм я тая супа и ви казвам, че е пълна отврат. Сладни, въпреки че няма нищо сладко. Въобще не мисля, че е по българския вкус.

аз опитах, при това в Париж, но ми се видя доста гадничко нещо...
въпреки, че като четеш съставките и рецептата, изглежда доста привлекателно.

Не знам, аз си я правя, почти като по рецептата, само че вино рядко слагам, и варя, докато стане като крем супа и ми харесва, но аз ям всякакви постни чорби, дори зелева, така че, изобщо не съм критерий.

Nequaqua vacuum, казала жабата и цопнала в гьола.

А нещо от Париж...да ви е харесало като храна?

На мен ми хареса нещо, приготвено от една баба в Илие-Комбре (бившо Комбре): печен цял бут от сръндак, поднесен нарязан на филийки, със сос от боровинки и картофени дукеси (не от бланшираните).

Nequaqua vacuum, казала жабата и цопнала в гьола.

Поредното доказателство, че колкото хора, толкова вкусове!

На мен пък тази супа страшно ми хареса именно в Париж! Отдавна бях слушала за нея, но така и не бях търсила рецепта. Поръчах си я, като я видях в менюто на заведението още първата вечер и на следващата вечер повторих!

Пътят към ада е постлан с добри намерения.

На мен пък също ми сладни прекалено силно и ми е прекалено лучена. Най-прехвалените ястия и въобще всякакви прехвалени неща обикновено не си струва да се опитват. В менюто търся винаги нещо, което не ми е познато, нито пък съм чувал за него, проверявам горе-долу за какво става дума и в по-голямата част от случаите съм откривал чудесни ястия по този начин. Непредубедеността е много полезна в такива случаи.

Пречка е на себе си глупеца,
пречка е на другите мъдреца.

За мен комбинацията "лук" и "прехвален" идеално пасва на представата ми за оксиморон! А и не е сериозно да си атеист, ако не си чел библията!

Най-големият проблем с храната в странство ми е любопитството. Нe страдам от никаква предубеденост - искам се да опитам от всичко - познато и непознато, известно и неизвестно.

Само две неща не разбрах! Случайно ли си закачил постинга си за моя?!

Пътят към ада е постлан с добри намерения.