Права си, че на някои неща трябва и да им се побае. Ти сигурно си помисли, че съм от тези дето гледат кухнята отвън. Не, понякога ми писва - готвиш, готвиш, а се изяжда за нула време и пак отначало. Просто напоследък не мога да случа на хубав ориз - на мене да ми хареса. Благодаря ти!

уфф неищо такова не съм си помислила, и аз чувствам същото, което пишеш ти : )
понякога аман, направо, от въртокухнене и цвъртеж и миризми... нерядко изобщо не мога да хапна от готовото вече ястие, щото толкова съм го дундуркала, че... : )

усещам обаче, че понякога, като се мотая в кухнята и готвя нещо всъщност имам време да си мисля за разни неща, за които иначе просто няма кога.
готвенето е нещо като игра, само че много повече.

а за тоя тъп ориз - мисля, че "грешката" ти е, че го вариш в много вода, която после изхвърляш, може би? а точно в нея са тези работи, които после сгъстяват десерта. така и от допълнително нишесте няма нужда.
... добре де, не е тъп просто аз не го обичам

ще изхвърля водата?!? Аз го правя така: варя го във вода, по някое време доливам мляко и като стане почти готов захарта...и това е. Във водата се отделят желиращите вещества и няма нужда от никакво нишесте или брашно.

даже трябва да е съвсем готов оризът когато се добавя захарта. така е, защото захарта го "стяга" и той като че ли леко се "връща".
когато се добави захарта се бърка внимателно с лопатка, чака се само да бълбукне веднъж и е готов за сипване в паничките.
ама какво съм се разписала аз пък за сутляш ако има нещо, което да обичам по-малко от сутляш, това е грис-халва, малеби и ашуре само. макар че не знам дали класацията от гадно към с пренебрежима стойност по-малко гадно не ми е малеби, ашуре, сутляш, грисхалва

Аз се пошегувах, нищо лично. Водата, в която варя ориза е преценена като количество. Но после с млякото ... не преценявам, а пък и нали казах, че така повече ми харесва. Това е като спомен от детството (с брашното или нишестето).

И аз ненавиждам мляко с ориз. Но мъжката част вкъщи, м-м-м-м-м, обичат, готвят си го... По рецепта на свекърва ми, която директно слага ориза (най-обикновен, бял, къвто има) в млякото със захарта (точна пропорция не мога да ти кажа, щот в таквиз моменти бягам надалеч - дори от миризмата ми се гади). Съдейки по продуктите в кофата (плика за боклук) отива 1 л. мляко (подозирам, че се добява и водица в млякото). Захарта е около 10 супени лъжици. Любимата половнка слага и ванилия, но никога канела. Пак въпрос на вкус. Важното, според мен, в случая е да се вари на сравнително бавен котлон и да се бърка честчко (пак от странични наблюдения)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Почти се навих да сваря следващия път ориза направо в млякото (баба ми също така го вареше, та затова трябваше да разбърквам ...). Ама нали имам книжки с рецепти, та откакто прочетох рецептата за сутляш, се опитвам да се придържам към нея. Не съм пробвала да направя сутляш като сваря ориза в млякото, защото си мисля, че много време трябва да стоя плътно до печката, а това не е съвсем в мой стил. Харесвам яденета, които "сами се готвят", добре де, с малко баене . Навивм сигналния часовник и излизам от кухнята. Разбира се на този принцип, съм си правила кафе (някога ползвахме кафеварка) половин-един час ... Зеле се е пекло пак само' 2 часа във фурната и т.н.
Това за по-бавното готвене и половинката все ми го повтаря (макар че никога не готвя на МАX, след като заври дадено ядене).
Блазе ти, щом мъжете си готвят! Аз нямам този късмет .

Когато сложа ориза в млякото (след предварително варене във вода) добавям пръчица канела и дафинов лист, които после изваждам. Много по-ароматно и вкусно става отколкото само със захар и ванилия :).

"Когато е в морето, човек никога не е сам".
Ъ. Хемингуей

Възразявам за грис-халвата. Това което ни даваха в казармата нямаше нищо общо с грис-халвата. Предполагам че рецептата е била същата и за столовете. Освен всички други различия, най-очебийното беше формата. Десерта беше твърд, сплескан, рязан на калъпчета, с отвратителна миризма на гранясало олио или не знам каква друга гадост. Направете грис халва с бол краве масло, леко запържено, след което непременно да се раздроби с вилицата докато получи консистенция на пясък, да се рони едва ли не. След това го поръси с канела, и ако си сложила и достатъчно захар, яж и ми кажи че не ти харесва. Опитай и ми пиши да знам на кое небе се намираш от кеф.

Възразявам и за малебито. Ако е направено както трябва, малебито е връх !