Hrumna mi ideia makar che e moje bi e neosashtesvima zashtoto sme razprasnati po tzelia sviat.
Da se saberem i vseki da donese edno iadeno koeto e tipichno za stanata kadeto jivee ili pak e lubimo v kashti.

Takaaa.... poneje ne moje da se saberem neka spodelim recepti, koito ni haresvat ot stranata kadeto sme ili takiva koito sa lubimi u doma. Vsiaka kashta si ima lubimi vkusni recepti, nali taka?

haide Edin, pochvai s holadskata kuhnia

Холандската кухня се изчерпва с няколко ястия на брой по-малко от пръстите на двете ръце (а може би и на едната). Най-важните съм ги пускал тук -- грахова супа и мачкано. Другите са още по-безинтересни.

Пречка е на себе си глупеца,
пречка е на другите мъдреца.

Г-н Един сега скромничи. Да го изкараме ли на бис?

Честно , аз не съм майсторка на граха. Никога не разбрах тайната, с която граха се готви така, че да остава избистрено и нежно зелен. Готвя грах, но не често, и винаги ме е срам да го сложа на масата, защото моя грах става мътно зелен и дори кафеникав. Някой да знае защо? Ако не го държа достатъчно на огъня, граха е твърд и не е вкусен и сочен. Но ако поомекне както трябва, тогава пък си губи цвета. Питала съм китаец и съм любопитствала какво се прави по въпроса. Никой не можа да ме осведоми и до ден днешен не знам.

Един ден....то не ми е всекидневие, но един неделен ден, докато хвърчах с прахосмукачката, се заслушах в едно рекламно предаване по телевизията за някаква технология с пропарване....пара се продухва под налягане през граха...така че го сварява за броени минути и граха остава зелен. Повече нищо не чух..технологията или беше твърде рекламна, или не се появи реално на пазара така че да ми се навре в очите.


Някой да знае нещо по въпроса?

Как се готви грах така, че да не е с часове, и то да запази крехкост, сочност, бистър зелен цвят и да е вкусен и естетичен едновременно.


Г-н Един, пишман готвачките в клуба ще са Ви дълбоко задължени да научат тайните на граха. Сега е Ваш ред.

Не съм казвал, че му разбирам на граха. Споменах грахова супа. Тази грахова супа се вари от сух грах, зърната на който са без люспи и поради това са разделени на половинки. След като се свари, грахови зърна в супата няма -- грахът е разварен. Така че за тайните на граха може би някой друг ще ти отговори.

Пречка е на себе си глупеца,
пречка е на другите мъдреца.

За цвета не съм компетентна,но за твърдостта знам от сладка бабка, че не зависи само от готвача, зависи и от берача. Берем го в млечна зрялост,ако държим да го приготвим бързо, да не се разпада и да изглежда добре в чинийката.Варим го много кратко време и ако пропуснем момента да го махнем от нагревателя, може да задрънка. С изсушения грах и с течнологията на приготвянето му не съм запозната.

zavisi za kakv grah stava duma.
uzrelia i izsushen grah predi da se gotvi se nakisva edna nosht vav voda.
grah ot burkan - nikoga niama da stane po-svejo zelen zastoto e veche prevaren.
samo zamrazeniat grah stava svejo zelen i triabva da go varish mnoooogo kratko. kolkoto po-dalgo go varish tolkova poveche shte potamnee. kolkoto zamrazeniat grah e po-denozrial tokova po-krehak i sochen e.

Ако ти е възможно, винаги готви грах на пара, особено ако не е от буркан или тенекиена кутия, а дълбокозамразен.
Така винаги ще имаш нежнозелен на цвят и крехък грах.

Много добре звучащ съвет, но какво значи на пара? В тенжера под налягане или какво?
Очевидно не е тиган, нито тава. Не се пече, нито вари. Пропарването не изглежда възможно в обикновена тенджера. Тогава какво и как се използва?

Хайде, дай тайната на технологията за готвене на грах под пара.

1. Има специални уреди за готвене на пара.

2. Има тенджери с приставка за готвене на пара, която се поставя в горната част на тенджерата и отдолу ври вода, но така, че да не достига това, което е в приставката.

3. Има отделно продавани приставки за готвене на пара, които могат да се слагат в тенджери с различна големина.

Сигурно има и други начини.

Пречка е на себе си глупеца,
пречка е на другите мъдреца.

Редактирано от Eдин на 24.02.05 00:15.

Един напълно изчерпателно ти е обяснил вече, но да допълня още малко.
Най-простият начин е да налееш 1-2 чаши вода в тенджера, да сложиш граха ( понеже става въпрос за технология, значи говорим за всякакви видове зеленчуци, ориз, риба и всичко, което може да се вари на пара. А може и кюфтета даже...) в голяма цедка, която да не се докосва до водата, да се окачва на ръбовете на тенджерата, да виси по средата на тенджерата. Отгоре може да се сложи капак и да се остави да вре на тих огън, колкото да се създава пара в достатъчно голямо количество.
Във водата може да се сложат сол и подправки, които да овкусят това, което вариш на пара.
Същото може да стане и в тенджера под налягане, даже към повечето тенджери има или би трябвало да има такива приставки за варене на пара.
С голяма цедка е много удобно, особено ако е с дръжка, за по лесно манипулиране.
Но най-добре е да потърсиш от специалните приставки, има ги по всички магазини за домашни потреби, около 7 лв. са.
От алпака са, на малки дупчици, направени са така, ча стават почти за всяка тенджера - от отделни сектори-листенца са и се разтягат до по-голям диаметър. Имат по средата стълбче с дръжка - халка, за която можеш да го хванеш и извадиш.
Отдолу имат три крачета, които го дистанцират от врящата вода.
Аз имам няколко тагива приставки, но все пак ми е по- удобно да работя с голяма цедка.
Разбира се, ако имаш някакво намерение да се храниш със зеленчуци или ястия на пара, най добре е да си купиш уред за готвене на пара, около 100-тина лева са. И като всеки специализиран уред са максимално пригодени за това.