Роксана, така приятно ми гъделичка ухото с тези твои прекрасни спомени, че отнесе и мен за малко при моите баби. Блаженство ! Да си жива и здрава !

А, бре, момченца и момиченца, всички се завъртяхте около селитрата. Никой и дума не обели за чесъна в луканките. Останал съм с впечатлението, че в Южна България се слага чесън, а в Северна-не. Не вярвам това да е генерализирано, сигурно има и изключения. Никой май не кихна и по въпроса за кимиона. Аз направих на тукашни канадци суджук по 50 % свинско и телешки, плюс бол чер пипер и кимион, плюс бол чесън, изядоха си пръстите.
Понеже бяха закачени в гаража, още като влязоха почнаха сладко-сладко да душат и да насочват носленцата си към закачените петали.
Жалко че жена ми като чуе за манджи, суджуци, пастърми, зимнини, и всичко е за пукница, почва да ме кълне и проваля и най-светлите ми мероприятия. Всичко което правя е с цената на семейни скандали. Младежи, сакън да не си вземете жена от Силистра. Пълен ужас са.

Не съм се задълбочавал кой слага чесън и кимион и кой -- не, но с кимион определено е добре, а и чесънът не им идва зле. Виж, онези в пазарджишко, на които им слагат смлени семена от резене (може би не само семена), трябва да съм в много особено настроение, за да ги ям.

Пречка е на себе си глупеца,
пречка е на другите мъдреца.

Редактирано от Eдин на 19.02.05 12:21.

Ами ние вече стигнахме до този извод. Аз първият път се обадих, защото никога не съм чувал на селитрата, която слагат в луканките и суджуците, да й казват "чилска". Но пък не е речено, че това, което съм чувал преди 20-ина години, съм го чул от някой достатъчно компетентен по въпроса.

Пречка е на себе си глупеца,
пречка е на другите мъдреца.

Бе защо така, жената е стояа до теб, а ти така, че Силистра е виновна?

Сега като каза, да, имаше много кимион. Да! На зърна!

Но не помня всичко. Била съм само на седем, недейте ме упреква. Едва ли това е било основното, което съм искала да помня.

Знам, че е чудесно да имаш прекрасно детсво...благодаря и за по-горното радване...да, невероятно е да си имал бабите, и оня двор с овошки, и децата на улицата ...и игрите...от сутрин до вечер. Вечер се прибирах капнала.....след ластик, криеница, каране на колело и какви ли не изследвания на мерата...това беше селската поляна...и капините на полето...и ранното грозде и прасковите по дърветата...сядахме под корена и си говорехме, а от устите ни капеше сок, като лапахме сочните праскови...или смокините....ох, какви ладки смокини...едри, сладки....сочни.....това от май месец, когато излизат черешите и ягодите, до към есента, докъм последнте ябълки през октомри....расла съм основно на плодове,......сигурно затова съм толкова лакома!


Нищо не може дас се сравни с ония пресни орехи, на които кожичката им е толкова нежна, че се бели и отдолу се показва сочното бяло на ореха......когато беряхме орехи наесен...или цяло лято ...ставаш сутрин и нямаш друга работа и като се събудиш, почваш да обикаляш двора....измиваш си очите в роса от лозовите листа, хапваш на крак няколко ягодки....завърташ се покрай ябълката...не, още е зелена....хващаш малко малини в шепа...а наоколо ухае на чай....и роса....а ти си целия в пролетна кал и земята мирише....имам разкошни спомени!


Карахме колело! Засилвахме се по улицата, по няколко луди хлапета...и се надпреварвахме. В една подобна надпревара се халосах в една черешка и се озовах между клоните й - одрана..щастлива, скимтяща от болка.....и след пет минути ядях бели череши.....а колелото после го поправяха цял ден. Още имам белег на десния крак - една голяма резка по дължината на бедрото. Ех, сладки детски години!

Има още тайни, знам аз. Казвайте как се прави суджук там, дето сте расли.

Какво ти е криво на теб Пазарджишко?
Край като край.

Сега се сещам за нещо друго. Едната ми баба е от пловдивско.

Тя какво правеше. Рачел!

Какво е рачел? Сладко от тиква, но особено. Режат се късчета от тиква на тънко. Това го помня отчетливо. Късчетата са плоски, тесни и малки. Като клинчета.

Взима се много захар. Като съм била на около 10, кой да помни колко захар на колко тиква. Ще взема да питам. Н баба ми е оглушала, та няма да стане по телефона. Когато се обаждаме, тя изобщо не чува, че телефона звъни. Нищо че има слушалки на ушите от тия за възрастни хора.

В рачеа се слагат орехи, най-добре пресни и обелени. Може и узрели, необелени, имам предвид мекаа кожичка. Кафявата. Тая, дето горчи.

Слага се ...как се казваше...боже, не мога да си спомня сега. Розмарин? Не. Ще помисля, ще питам.
Баба слагаше свареното сладко в едни делви. Гърлото увиваше в хартия и конец, който завързваше на панделка около гърлото. После ги носеше в избата.

Това в края на лятото.

Аз обаче още на третия ден не издържах и слизах долу крадешком. Гепвах най-близката делва...и познайте какво следваше!

Облизване....яко лапане...... и най-много обичах късчетата захаросана тиква. Боже, такова нещо никога после не съм опитвала!


И излитах гузна от избата, взимах нещо в ръце и бягах през вратата на задния двор и през комшиите....има едни вратца.....за съседи. Там се спасявах. При комшийчето Евгени.

Не ми е криво. Не им харесвам месата, на които слагат резене.

Пречка е на себе си глупеца,
пречка е на другите мъдреца.

Стига с това резене. Никога не съм го чувала.
Изобщо не знам за какво става дума. Може и аз нещо да не съм дочула, но като се има предвид, че съм расла в Пазарджишко, и е малко вероятно.


Месата зависи как са готвени. Аз харесвам копър, но не знам защо го наричаш резене,, нито дали има тънък момент тука. Аз го знам копър. Аз обичам копър. От рана пролет до като има зелено, късам копър и ям като луда. Не знам какво има в копъра, но на мен ми харесва и ми действа добре.
Когато съм гладна за копър, си правя таратор с копър. Без краставица, само кисело мляко, много копър, на валма, избирам най-пресния и сочен копър в двора, най-пресните и сочни кълнове копър, те са едни бледозелени и растат високо над корена. Кълцам ги на ситно и го слагам в млякото със зехтин, орехи и една едничка щипка сол. може и без сол. Не обичам сол. Най-често не слагам. И малко вода. За да не е неприятно гъсто. Признавам, че не взимам от кладенеца. Съвременнят живот ме е увредил и използвам водата т кладенеца само преварена. Иначе за пиене и готвене само трапезна и минерална вода.

И магданоз. Да, много. Поне една китка.

Таква салата ме насища за цял ден и после не се сещам за нищо друго. Каквото и да има вътре в тия продукти, то е достатъчно за нуждите на организма ми.
Предупреждение:
Всеки организъм е различен. Това, което е вярно за един човек, не е задължително да е вярно за друг. За мен знам, че имам ненаситна нужда от калий, калций и някои други вещества. Имам ниско кръвно. Имам доста форми на алергии. Моля, не се подвеждайте от някои рецепти, Длъжна бях да го кажа.

Ето, някой добронамерен може да пусне тема за хранене при разни болести или лечебно хранене. Или разделно хранене.

Да не ви досадя, но темата е много обширна и съм сигурна, че е много интересна за хм, много хора.

Дааа! Много готин пост!
Аз съм привърженик на всичко, което ти пести време и което може да се купи от магазина.
Много от нещата никога не могат да станат толкова вкусни, колкото при заводски условия. Обаче рачелът от магазина не е същият! Едно от малкото неща, за които казвам че са в полза на домашното приготвяне!
Да ти е жива и здрава баба ти, щом още е жива!
Дано да прави още дълги години рачел и още бабешки неща!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ббббблагодаря, но тя е наистина много възрастна!
Мисля, че гони 80.

Но нейния рачел беше......неописуем!


Може някой да твори и такава тема: бабешки рецепти. Знам, че ще има страхотна и много възторжена публика!