кой ви беше първият учител?

пускам темата, защото днес както приготвях плънката за едни постни пълнени чушки и мерех ориза както винаги на око си спомних - преди много години, аз съм 6-7 годишна, баба готви боб, почти се видях ей толкова висока - носът ми на едно ниво с котлона, тя отмерва боба с шепи според порциите и накрая добавя още една с думите "Тази последната е да може да нахраним някой пътник, ако мине случайно!"

това май е първият ми урок по готварство запечатан дълбоко в паметта ми.
и познайте - аз винаги след като съм отмерила нужното количество добавям още малко "ако мине някой".

Ами аз никога не съм се учил да готвя. Още повече пък учители да съм имал. Гледал съм оттук оттам, опитвал съм сам. Помня, че докато навърша пълнолетие нищо не можех да правя, освен може би пържени яйца в няколко вариации. Но обичах да чета готварски книги и по-късно лека-полека започнах да пробвам. Но не помня кога съм направил първите си по-малко или повече засукани манджи. Не мисля, че съм се научил да готвя. Продължавам да се уча и ще е така винаги.

-- Liebchen - sweetnessheart, what watch?
-- Ten watch.
-- Such much?

И аз нямах интерес към готвенето , докато не се омъжих. Започнах да се уча от готварските книги , докато натрупах малко опит .Сега вече не готвя по книги , но пък всеки ден следя темите в този клуб. Пробвала сам много от рецептите и всичко става чудесно.Това е любимият ми клуб и ще продължавам да се уча от тук.

Благодаря ти за хубавия разказ!
Дано и ние някой ден предадем някому нещо толкова човешко и затрогващо!
...................................................................................................................................
Аз самата порявявах интерес към кухнята от малка и особено имах стръв към правенето на сладки.Разбирай:до изваждане на първата тава от фурната.След като видех резултата,великодушно отстъпвах остатъка от работата на майка...
Първите думи,които научих на норвежки,бяха предимно от кухненски характер,а особено важно ми беше да узная как се казва "бяло брашно" и "мая"... И досега продължавам да си пека хляба сама...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

С риск почти да повторя мнението на Маги ... но при мен ситуацията е същата. До преди няколко години имах само бегли опити в кухнята, но с помощта на готварски книги, и на този клуб /и аз редовно чета и съм пробвала десетки неща!/ смея да кажа че вече мога да готвя добре, съдейки по това, че всичко се "омита" за отрицателно време
Може би има значение и това, че майка ми е голям кулинар и все нещо с гледане и хапване основно трябва да съм научила.

When you wake up and don't see the Sun, you are dead or you are the Sun!

Аз също проявявах интерес от малка към сладките неща. Спомням си ведъж двамата с брат ми /може би съм била 1клас,а той е по-малък/ ще проготвяме изненада на мама и татко - един сладкиш. Та гледала аз какво е правила мама и почвам - изглеждаше добре, само дето му беше малко захарта::))). Иначе интерес съм манджите дойде в 9-ти клас. Един ден татко просто ми каза да сготвя манджата /картофи с пиле/, като ми даде точни указания. След това открих, че готвенето ми е приятно и започнах все по-често да се изявявам в кухнята:)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Баба беше далеч, но и аз винаги с умиление си спомням за всеки ден прекаран с нея и всичко ,което съм научила. Така или иначе готвенето при мен се усъвършенстваше по метода на пробите и грешките .Е, повече на грешките
На дясната си ръка завинаги съм оставила голям белег от излят върху й карамел.Малеййй не ми се мисли дори за това, не пробвайте много боли Иначе аз все си мисля,че това на човек му е заложено отвътре. Приятелката ми от детинство не можеше яйца на очи да прави преди да създаде семейство, вече прави обаче всичко,което приготвя има почти един и същи вкус.Няма усет момичето и колкото и книги и рецепти да изчете резулатат пак ще е такъв Други пък обръщат внимание на опаковката- като гледаш как е наредено в чинията за сервиране и започва слюнкоотделянето, а вкусиш ли го и се питаш дали това в твоята чиния е от онова дето си го гледал преди малко .
А баба като си спомня правеше една доматена каша със създърма,проста не е като да речеш филе Миньон със сос Шатобрианобаче домачадието се убиваше да яде, докато аз с възмущение гледах към създърмата и нагъвах домати със сирене

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз готвя благодарение на моята половинка,когато се запознахме преди доста години/била съм заблудена млада скарида казва той/ нямах идея за нищо в кухнята,ако ми се кажеше нещо го правех обаче толкова.За няколко месеца той ме направи такъв страстен кулинар,че вече това ми се превърна хоби.А за него е прекрасно,защото откакто ме научи на неговите си работи вече влиза в кухнята много рядко,абе направо си ме изигра с това готвене,ама му прощавам.

не заради себе си, а заради някои госпожици. Така ли е?

Аз не съм се учила специално. Може би малко на принципа на кучето и касапина. Абе някак си отвътре ми идваше всичко. Не знам как.
Най-важното имах голям ентусиазъм.
Събирах си рецепти, четях готварски книги иимах едни стари учебници по технология на храната от техникумите за обществено хранене, те ми бяха настолни.

хм...то човек да не ви остави за 2 седмици сами и тук 1000 нови теми сте отворили...е, съжалявам, но нямам време да ги чета, но все пак...избрахме ли модератор (за да знам с кого да се дразня и кого не де :)) ?

и по темата...ами аз и сега не мога да готвя...освен малко идеи, фантазия и желание друго като способности в кухнята нямам :))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите