М-м-м, да-а-а! Нищо ново под слънцето...

Здравейте, много мила тема - да се запиша и аз.
Всеки има спомени и като ги чета, ми прави впечатление, че най добрите спомени са от сготвеното от баба. Те затова сигурно и експлоатират тази тема в рекламата - млякото на баба.....и.т.н. И аз си спомням, че най вкусния гювеч съм яла при баба на село, а моите деца непрекъснато са във възторг от пържените картофи на баба. За да оставиш спомен с готвенето, трябва то да не ти е ежедневно задължение, а някъкво вдъхновение и удоволствие, че ще нагостиш любимите хора. Но, тъй като за сега ежедневното готвене не ми се разминава, се опитвам (и мисля че съм успяла) да го превърна в хоби. Затова и често влизам в клуба и научавам и експериментирам с много от рецептите.
А иначе по същноста на темата - моите първи стъпки в готвенето започнаха в 5-6 клас, естествено с боб. Майка ми ми се обаждаше по телефона и ми казваше колко боб да изчистя, да сложа да се вари и т.н., а след това през 15 -20 минути пак се обаждаше да ми напомни да доливам вода да не загори. Запържването (тогава така го правехме), също ставаше по телефонни указания. И така...
А синът ми направи първи опит, когато беше на 3 годинки. Бях сварила картофи (обелени). Оставила съм ги да изтиват. В това време той примъкнал един стол до мивката, пуснал чешмата на много тънка струйка, подложил тенжерата с картофите отдолу и мачка с пасатора. Питам го какво прави, а той: - "Пюре"....

Шапка Ви свалям на всички. Имате с какво да се гордеете. Да, тази тема е както неразривно свързана с тематиката на клуба, така и докосва онези тънки струни на душата, които толкова рядко чуваме, връща приятни и забавни спомени.
На мен за съжаление ми се губят впечатленията от първите ми години на манджосване, леле, като си спомня само как със сълзи на очи се молих да ме оставят поне веднъж гладен. Много злояд бях, много.
Първият си опит за готвене го реализирах на 7 години. Тогава се преместихме в големия град. Родителите ми бяха много шашнати отначало, на новата си работа, и много често забравяха да ми оставят обед, първоначално това си беше сбъдната мечта, но скоро обърнах страницата. Горе-долу тогава се простих и със злоядството. Е, и аз като 90% от хората, започнах с пържени яйца, които за съжаление станаха от първия път и то съвсем сполучливи. За съжаление, защото това ми даде повод за ранно главозамайване и хвърляне надолу с главата в кулинарията. Тъй като вече знаех да сричам, съответно си мислех, че зная и да чета, и светът чакаше превземане. След богато илюстрираната“Робинзон Крузо”, първото нещо, което зачетох бе една огромна наследствена готварска книга. Вече смътно си спомням логиката, обаче като роден експериментатор, е била някаква злощастната идея да обединя няколко рецепти, т.е. висш пилотаж без да си виждал самолет. Това което забърках тогава е трудно да се опише – фрагменти от ястия, предястия, сладкиши. Както обикновено става обаче, по законите за всемирната гадост, прелиствайки готварската книга, с удивление прочетох за поливане и палене на спирт. Четях с възбуда и повтарях, направо ми грабна ми въображението. Това просто нямах сили да го пропусна. Тук обаче, не както е прието за продуктите, липсваше количество /това ясно го помня/. “Това може ли да е пречка” – рекох си смело аз, потрих доволно ръце и с ехидна усмивка изсипах половин литър спирт, разбира се, технически. Клечка кибрит, паника и... малък пожар, успешно локализиран от съседите - първо ме би майка ми, после баща ми, после пак майка, ей, много бой изядох тогава, много бой. Но пък както става обикновено, извършителя на престъплението винаги се връща на местопрестъплението... и така до сега!

върнах се от морето и с удоволствие си дочетох темата
добре че сте вие да ме поразсмеете, защото днес един пишман шофьор така ми вдигна кръвното, че веднага разбрах, че съм в София.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите