понякога ни се случва, завърта ни денят, прибираме се у дома и сме в отвратително настроение не само от умора, ами и от това, че сме хапнали на крак само веднъж, нещо малко, студено и неприятно... и сме се наливали цял ден с изнервени кафета, какви ли не, къде ли не...
стомахът ни е свит, тежи, а в устата един вкус - с длето да го къртиш...
хем сме гладни, хем ако се наложи отново да вкусим нещо мазно, или тежко, или дори само остро на вкус - направо... някой наоколо... може да пострада.
има такива привечери...

сега ще ви разкажа за нещо топло, ароматно, неголямо като количество, но чудесно засищащо, меко и нежно на вкус.
прави се в гювечета, като за всяко едно трябват:

равни количества сирене(леко обезсолено) и кашкавал - общо колкото 1 цигарена кутия
1 яйце
2 лъжици кисело мляко
2 лъжици заквасена сметана
1 лъжица брашно
1 кафена лъжичка масло
много мъничко сода за хляб - на върха на ножа - може и без нея.

намазваме гювечето отвътре с маслото.
настъргваме сиренето и кашкавала на ренде
разбъркваме сметаната, киселото мляко, брашното, жълтъка и содата - ако ще слагаме и добавяме настърганите сирене и кашкавал.
разбиваме белтъка на сняг и внимателно смесваме с останалите неща.
изсипваме в намазаното гювече и печем в среднозагрята фурна на 130-150 градуса - в продължение на двайсетина минути.
номерът е фурната да не се отваря по време на печенето, след като се изключи да се остави затворена за 5 минути и после още 5 минути отворена, без да вадим гювечетата.
това се прави, за да няма много рязка температурна промяна и те да не "спаднат".

за гарнитура предлагам порция прясна млечна салата, върху която има нарязан на дребни парченца половин домат, леко посолен и мъничко наръсен с олио.

вкусът на така приготвените гювечета е много фин, те са пухкави и нежни, млечната салата много им приляга, а доматът отгоре внася цвят и свежа нотка.
хубавото на рецептата е и че всичко става бързо, не мирише докато готвите и се пече, така че няма опасност да прегладнеете повече, пък и докато се пече и обиколи нивката - можете да си починете около половин час.
ами това е

А имаш ли нещо за закуска, по-бързо, вкусно и по-различно, за разнообразяване на детското меню?Изобщо какви закуски правиш? А следобедни?

докато дъщеря ми порасна все ми се струваше най-сполучливо сутрин да й давам за закуска... супа.
такава силна супа, с месце и зеленчук - пилешка, телешко варено, или супа-топчета, или крем-супа от някакви зеленчуци, поръсена със сирене и вместо хлебни кубчета - силно препечена хрускава филийка с масло и парченце шунка, или парченце пушени пилешки гърди, или нещо такова не мазно.
правех така, защото... ами тя беше слабичко детенце, много мъничко такова едно и не, че беше злояда, но беше твърде чувствителна.
бях забелязала, че ако вечер преди лягане вечеря нещо по-тежко после спи неспокойно и затова вечерята й беше само чаша мляко, или плодово мляко, или компот, с една - две бисквити. нищо повече. а през нощта изгладняваше явно и затова всъщност закуската сутрин беше май най-здравото хранене : )

за сутрешна закуска, хем вкусна, хем силна, топла и бърза, мога да ти предложа печени филийки с кашкавал и яйце.
значи включваш фурната първо и после отрязваш филийките и ги слагаш в една тавичка, намазана с масло по дъното. настъргваш върху тях доста кашкавал - предвиди за всяка филийка кашкавал поне колкото половин филийка, направи "гнезденца" в стърготините и внимателно чукни по едно яйце върху всяка филийка.
после мушни в загрятата фурна и печи докато яйцето стане каквото ще го яде детето с най-голямо удоволствие.
вкусно е да се ядат такива филийки с кисело мляко, или с домат в другата ръка, или кисела краставичка, ако сте дораснали до киселите краставички, разбира се : )

друго за сутрин - ами хубаво парче баница, или щрудел, от вчера. вкусно е с компот, или с чаша сок, или с мляко с какао , ама малко какао и малко захар.

или можеш да направиш набързо някакво суфле, в тавичка, за всички вкъщи.
например - от извара.
трябват ти около 400 гр. извара, четвърт шунка, или пушено пиле, или пилешко руле, половин чаша прясно мляко, 2-3 лъжици масло, 4 яйца, 2-3 супени лъжици галета, чубрица и солчица.
разбъркваш изварата с нарязаната на ситно шунка, жълтъците, млякото, чубрицата и солта. разбиваш белтъците на сняг и ги добавяш. намазваш с половината масло тавата, ръсиш с половината галета и изсипваш сместта. отгоре поръсваш останалата галета и масълце и печеш около 25 минути в умерена фурна.
вкусно е после да се яде с камба от туршия, или нещо такова, докато е топло : )

както може би забелязваш - според мене закуската трябва да е богата на белтъчини.

за следобедна закуска - ами палачинки, бухтички, филия намазана със смесено с настъргано варено яйце сирене "крема" и тънки филийки домат най-отгоре, пирожки, баница, просто филия, намазана с разтопена халва, смесена с масло, или козунак, намазан със същата смес, или мармалад от шипки... или печено върху хартия на котлона яйце, или парче варена с бахар и дафинов лист риба, добре изцедено и студено, с чаша чай и кисела краставичка... или може малка кофичка "вълшебство" от "данон" с някакви плодове (аз обичам най-много ягодово), разбъркано със сметана на пяна и допълнителни плодове от компот, или лъжичка конфитюр и бисквита, или... ехехееее
пак се увлякох : )

а плод можеш да предлагаш ей така през деня, докато си търчи около тебе : )

Направо ти се възхищавам!....честно!Радвам се на съветите ти, защото моята дъщеря е същата- не че съвсем не яде, ама и това дето го изяжда не й се хваща, слабичка е и даже никой не й "дава" годинките.
Та бих искала, ако можеш да напишеш и за някои основни ястия/готвено/, които мога да й приготвям!....аз все си мисля, че не й правя достатъчно силни/както казваш/ храни и богати на така необходимите й белтъчини, витамини и т.н....и за това е такова дребосъче!
А и така ще рознообразявам менюто й!

КОЙТО ТЪРСИ, НАМИРА!

здрасти,
ами...недей обръща внимание на разните там, дето "не й дават годинките" (ама че се раздразних изведнъж...)
уф, ама наистина... страшно се ядосах, не е редно така да се ядосвам, зная, но като се сетя мене как са ме мъчили като малка родителите ми, защото някой им казал "брей, това детенце... със скакалци ли го храните?" - и после това се обсъжда пред мене, сякаш не съм в стаята и аз после се чувствам виновна, че не мога, не мога... че ще повърна всеки момент от гадната "попска яхния", която ми е сложена в чинията и която не мога да изям, въпреки, че не ми се иска мама и тате да се чувстват виновни от това, че аз съм така кльощава и да им говорят хората такива неща...
цялото си детство съм прекарала в чувство за вина.
че, ето, моите родители, на които аз съм единственото детенце, душа дават аз да съм пуфкавичка, пък аз на- все едно скакалци ям... и какво? от това - стомахът ми на топче, колкото главичка на карфичка, не може три трохи едновременно да поеме...
тъпа работа.
моето детенце също беше мъничко, вече казах.
роди се осмаче - аз също съм била така - отначало ми се струваше, че всеки момент може просто да се стопи и да изчезне, толкова малка беше...
не бях лишена и от подобни "доброжелатели", които да ми казват "ей, на едикойси детенцето се роди три кила и осемстин грама, яде като разпрано, наддало е незнамсиколко за една седмица..." - и да гледат съжалително в количката ми онова дребно трепкаво нещо, с глава колкото малък портокал, плешиво, без вежди, но с огромни черни очи с дълги извити ресници, което гледаше така сериозно, сякаш... знае всичко за Света и ... : )
ех, и ревях.
всеки ден, по сто пъти.
започнах да слабея от зор. да не мога да спя... такива неща.
и после, веднъж пак бях разплакана и се звънна на вратата и беше една малка съседка, която майка й я пратила да вземе на заем чаша захар.
и, кой знае защо, аз й казах защо плача.
а тя пък, страшно мъдро за възрастта си - тогава беше 12годишна, ми каза, че... това са пълни глупости : )
каза ми да погледна малките, грозни буци, които се търкалят из двора на детската градина отсреща. и да преценя сама - искам ли детенцето ми да изглежда така? и ми каза също, че не знае за дете, което да е умряло от глад, при положение, че в дома има храна.
никога няма да забравя това.
беше еднин от онези моменти, за които знаеш, че са наистина важни и още веднага си наясно, че няма да ги забравиш.
тогава бебето ми беше съвсем мъничко - на няколко месеца едва - и добре, че моята малка приятелка ми каза тези неща тогава, навреме.
знаеш ли какво, не е необходимо да правиш някакви свръхсложни движения и усилия, за да бъде детето ти здраво и добре.
просто не го насилвай, никога.
когато му приготвяш храната не се опитвай да я направиш свръхполезна, а гледай тя да му е вкусна.
не можеш да излъжеш някого, че нещо е вкусно, когато то не е.
спомням си с ужас и отвращение например как баба ми ме подлагаше на "подсилващи" изпитания, под формата на чаша мляко, в което е разтворено сухо мляко, че да бъде по-силно, и вътре - разтворен мед и гаден суров жълтък и, за да не личи цялата отврат - и парче шоколад... просто се потрисам... ами отварата от пелин, за да съм била имала апетит?... ами онази ужас, от разпльокани яйца заедно с черупките, накиснати в лимонов сок плюс мед и не помня още какви вълчи отрови... ами пълната супена лъжица рибено масло след всичко това... просто не знам как съм жива!?
много е лесно да направиш някого злояд.
за да ти е чиста съвестта, че се грижиш добре за него, можеш да го измъчиш почти до смърт, с нелепото желание той да е дебел и по този начин да изглежда здрав.
дебелите не са здрави, за съжаление.
е, не е добре и някой да е прекалено кльощав, но... ако е така то във всички случаи грешката не е у него.
няма човек, който да не яде просто ей така, напук.
има разни такива таблици, с теглото отнесено към ръста на човек.
погледни такава таблица и виж дали теглото на детето ти е в границите на нормалното, атнесено към ръста му.
ако е дори и в най-долната граница - значи всичко е наред.
човек си расте както си расте.
не вярвам в началото на двайсет и първи век, в къща, в която има всичко за ядене, някой да се разболее от глад.
остави детето на мира и не го насилвай, не го лъжи, не препускай след него с купичка и лъжичка.
ако не ще да яде - прибери храната. на следващото хранене ако не ще - пак я прибери.
на третото, ако пак не ще - изяж я ти и то така, че то да види, че ти е вкусно.
без да се превземаш и да преиграваш. тук е важен моментът наистина да ти е вкусно, разбираш, нали? детето ти те обича и не е глупаво, то веднага ще разбере, ако го лъжеш.
не прави от храненето нито театър, нито наказание.
адски е жалко, когато едно от удоволствията в живота на човек бива опорочено.
аз самата разбрах, че храненето е удоволствие, а не тегоба чак когато бях на 23 години, едновременно с... моето детенце.
и пак навреме беше, де, поне навреме за нея... : )
тя никога не е била злояда, но... беше просто щастливо стечение на обстоятелствата, че не стана. може би се дължеше както на моите ужасни спомени от детството, така и на разговора ми с онова съседско дете... не зная.
но и досега съм някакси... благодарна, само дето не зная на какво и на кого точно, но зная, че за съжаление - не на родителите и близките си...
и така - това е, което мога да ти кажа.
готви вкусно, храна без запръжка, без гадни луци и разпльокани моркови, без големи количества подправки - много деца се ужасяват от магданоза и копъра в манджата. не зная защо е така, но е така.
не препълвай купичката.
не изисквай всичко да е изядено без остатък.
не настоявай, че нещо е вкусно, когато детето ти твърди, че не е.
малките са много чувствителни към вкуса на храната.
нека количеството е колкото желае детето, нито лъжичка повече.
на следващото хранене то само ще поиска повече, бъди сигурна в това.
не му давай излишни глупости между храненията.
абе... с две думи - дръж се с него приятелски, а не като на бойни маневри, ще видиш, че всичко ще е наред.
храненето трябва да е удоволствие, не "стражари и апаши", това е.
няма да ти пиша специални рецепти, не виждам смисъл.
ти ще се справиш, защото обичаш детенцето си, сигурна съм в това.
поздрави

нямам думи да изразя възторга си от теб! Страхотна си,трябва да напишеш книга,определено имаш дарба! Имах приятелка,казва се Боряна,и не знам защо ми "приличаш" на нея.Не съм те виждала,разбира се,но много ми е любопитно как изглеждаш! Боряна имаше същия изказ и същата чувствителност,едно такова особено светоусещане,което винаги ме е впечатлявало...И е една такава крехка и мъничка,със дълги черни коси...
Стана ми мъчно нещо...Познавам я от толкова години,и тя замина за чужбина и край...
Извинете,знам че това все пак е клуб манджи.......

хе, и аз се казвам боряна : )
може би е заради това : )

щегувам се, разбира се... нека сте здрави и ти и адашката, нали сте приятели
тогава е все едно на какво разстояние сте, нали така? няма "край" тук : )

преди няколко нощи сънувах как вървя край морето и ям круша, заради тебе беше : )

Значи всички Боряни са такива свежи и интересни хора;))
Мойта Борянка обаче просто спря да пише,и нямам идея как да открия,това е проблема...Надявам се всичко да е наред...
Хайде,със здраве,отивам да правя барбекю за алкохолни подвизи,че днес тежък ден се очертава...И нито круши,нито море ще ме спасят,днес между впрочем е международен ден за ядене...Така каза мъжът ми след умопомрачителната диета;))

други приятели?
роднини тук, в българия?
общи познати?
не може да не може! : )


сигурна съм!

уф,...ама и аз съм една..ей на ...разплаках се..., защото се сетих как преди година и осем месеца седях до креватчето и наблюдавах спящото си детенце...а то едно такова мъничко и крехко, галех ръчичката й и се питах кога ли тези тънички пръстчета ще порастнат.....и още, когато отивах на консултация и се оказваше, че е пораснала само с 200-250 грама.
Все си казвах, че по-важното е да не боледува....и ще порасне.....и ето...сега е едно много будно и жизнерадостно дете, което не престава да ме изненадва с всеки изминал ден.
думите ти наистина много ме окуражиха и ...аз ще се опитам да се променя в това отношение/защото досега бях много настоятелна по отношение на храненето/ и да направя нещата по-лесни за мен и дъщеричката ми.
а тя наистина е между най-долната и средната граница за за тегло и ръст.
наистина на някои познати децата са много по-едри и тромави, но аз се научих да не съпоставям детенце с тях, защото всеки организъм си е различен, сам за себе си и не може всички да се развиват еднакво.
знам, че има още много неща да уча...но съм спокойна,когато..има хора като теб...едни такива....разбиращи и ....естествени.БЛАГОДАРЯ ТИ!!!
Сега денят ми е по-слънчев!!!
п.с.хей, мег...това не е клуб на хленчещите майчета!

КОЙТО ТЪРСИ, НАМИРА!