Аз имах подобни мечти. Апропо, прави ми впечатление, че повечето хора мечтаем за почти еднакви неща. Чела съм "Иншалла" на Фалачи с удивителни описания на войната в Ливан през 70-те. Започва с описание на глутница кучета, невероятно! Спомням си само едно изречение - занаятът на чистача е благороден занаят. Отнасяше се за убиец...
Също съм чела някаква нейна повест за деветте месеца, които остават да раждането на детето й. Ау, как сковано се изразявам.
И пише безкрайно добре, според мен. След това изкука. А тази книга "Иншалла" я четох точно когато бях на пътешествие в Северна Африка...
Определено не мога да опиша усещанията си така добре като теб...
Само няма да забравя една нощ на кораба, пиех Бакарди, пушех марихуана и небето бе едно такова дълбоко, дълбоко.

Мерси за заглавието, ако можеш да си спомниш и дали си я чела на български... Аз засега не мога да изпитам истинско наслаждение от четенето на друг език май (има и изключения, като "By the River Piedra... " на Куелю, ама този текст и на португалски да ми беше попаднал, вероятно нямаше да е кой знае колко трудно да се почувства).
А за описанието - то изказността зависи много от настроението, в което се намираш. Аз просто в момента имам страшно много работа, която ми е много интересна, и се усещам страхотно вдъхновена и мотивирана, та чак се будя сутрин рано от нетъпрение да отида на работа. Но понякога имам нужда да направя пауза, да си поема дъх, за да поотлежат мислите ми, да се поизбистри главата ми, че понякога от гледане на дървета не виждам гората. Именно затова ми е нужно да кривна в съвсем различна посока. Много е освежаващо да се поровя в клубовете на дир-а и да имам повод да си побъбря за ... Ливан например. Голяма забава е - точно след като написах предния си постинг до теб, получих честитка за Коледа от едни ливански приятели! На тях им писах чак досега - едно километрично писмо, дето разказва за последната половин година и също, че една тема в любимия ми кулинарен Интернет-клуб е пробудила носталгията ми по Бейрут и тяхното топло гостоприемство, сега пък - пиша тук за тях, а моята си работа и мисълта за нея се спотайва някъде и ме дебне - кога ли най-сетне ще се върна при нея... Ама как е хубаво точно преди Коледа да се потопиш в приятни спомени, да ги споделиш с някой, у когото те да предизвикат спомен за други - също така приятни, чак сладостни, от които да те присвие там под лъжичката (едно позабравено усещане от детството, когато утре ще ходим на екскурзия; или от първото юношеско влюбване - когато помислиш за Него)... Ей, толкова е хубаво, че чак ще се пръсна от някакви неясни очаквания за нещо прекрасно и голямо, което предстои на мен, на всички мои добри приятели, на всичи свестни хора по света...

На български съм я чела. Даже си спомням корицата. На последната страница има и снимка на авторката, когато тя е на около 40, примерно. Изключително артистично излъчване.
Знаеш ли колко е странно. Моят дядо познава Ориана лично. От него знам, че тя е родом от Италия, където ядат онези тестени работи. Сращнали са се във Виетнам, по време на войната. Спасявали са се заедно от някакви бомбардировки. Също, по-късно са се засекли и в Ливан.
Нейният баща бил генерал.
А за работата ти завиждам. Аз отдавна, отдавна не се паля от такива неща. Апропо, има една жестока книжка - "Дългът към удоволствието" на Джон Ланкастър. Тя е всъщност готварска книга. Как небцето реагира на предизвикателствата... Художествена литература.
И какво?! Аз се вълнувам много. И се радвам на Рождество. Чувствам се точно като 8-годишна. И така...

благодаря за заглавията, дано ги намеря. Напоследък ми доставят удоволствие само текстове с висока ниво на "художественост". Да ти върна жеста - "Богът на дребните неща" от една млада индийска авторка (да му се невиди, все не намирам време да си препиша името й - едно такова дълго и завъртяно) - наистина жесток текст, имам чувството, че ще ти хареса. Друго - "Лунен дворец" на Пол Остър. И двете си ги купих през май от любимия си книгопродавец на Славейков - знаем се с него от студенско време, когато заедно пласирахме вестници на Лъвов мост... Аз се доверявам много на вкуса му, защото нямам време да следя какво излиза и досега само за две от всички препоръчани от него книги мога с чиста съвест да призная, че не си струват (е, от моя гледна точка, разбира се).
Пак започнах да си бъбря, при това за неща, съвсем не свързани с готварството. Добре, че този тук е най-толератния клуб, посещават го предимно широкоскроени хора с пълни сърца, та няма да започнат да се заяждат, че си говорим и за други наслади, освен кулинарните.

А пък аз ти завиждам за дядото. Моят - дето ме е отгледал - беше прекрасен човек, но си отиде от тоя свят твърде рано, когато бях само на 6 години. За останалите си роднини въобще не искам да говоря - източник са на толкова проблеми (едни такива балкански, задръстени, дребни, ама затова пък - така многобройни проблемчета, че все се намира някое да те полази нахално точно когато ти е най-хубаво)... Добре, че преди около 7 години срещнах точната си половинка, та по тоя начин получих една дългоочаквана и справедлива компенсация за всички морални и не само морални щети, нанесени от близки роднини Ех, Коледа е... В събота потегляме на път, а ми се иска вече да сме пристигнали Пак се отвличам и мисълта ми препуска напред-напред и в пространството, и във времето, та ми е все по-трудно юзда да и сложа.
А за вдъхновението - не бой се, пак ще те споходи... Е, трябва само много силно да си го поискаш. При мен поне така се получи - цяла година - ядец! Вместо да бачкам истински, броя мухите и ги пускам (разбирай - чета романи и се ровичкам в нета), после - малка депресийка - и все по-концентрирана мисъл - ама няма ли все пак да се случи чудото (аз направо така си го наричам, защото на мен по принцип все ми се случват ей такива едни чудеса - не знам как става, ама стига да си мечтая за нещо много много силно и то става след време, понякога когато вече съвсем не го и желая, ама важното е, че става. та сега съм се заела да се уча как да ги опитомявам тези чудеса, че да се случват тогава, когато действително искам, а не да се бавят по няколко години )... И сега - като е изригнал един гейзер, ужас! Сън не ме хваща, не мога да прихвана всичко що се вие около мен във въздуха, току ставам да си записвам да не забравя това или онова, а захващайки се с нещо най-сетне сериозно, ме връхлитат толкова много други и различни, че чак ръцете ми треперят от нетърпение да приключа това, дето съм започнала, та да отпочна със следващото... И хем е хубаво, хем е толкова обсебващо и изтощително...

Чела съм Лунен дворец. И от тая книга помня само едно изречение. Някои книги съществуват само заради едно изречение, убедена съм. Става дума за полета на Армстронг до Луната. И изречението бе нещо такова:
Това е най-голямата стъпка на човечеството след създаването на Адам.
Умрях от кеф. Иначе като цяло не бях особено впечатлена от книгата. И какво от това, че някой си се грижи за дядо си, който пък на свой ред не знае, че студентът е внукът му.
А тази книга на индийката я видях, но не зная какво ме спря. Май ми се стори прекалено красива за моя вкус. Защото аз не си падам по красивите неща чак толкова. Ама пример сега не мога да ти дам никакъв какво харесвам. Във всеки случай не харесвам добре направените изречения с много добро в тях.
Ох, Славейков... Пък аз там имам поне 10-тина приятели и те ме усещат от километри - какво искам, по какво си падам, какво търся, а и нищо да не търся, те все намират по нещо.
Този същият дядо се е виждал със Сталин. И пият те на една маса, но един от българите въобще не се докосва до питиетата. Сталин пита - Абе, тоя защо не пие. Отговарят му, че същият бил от партията на трезвениците. Сталин се изсмял и казал - У нас, ние наричаме тази партия - партията на глупаците.
Та, весели празници.

Искам хъс за неща, които са далеч от работата ми. Това си пожелавам. Здраве, любов, мъничко късмет и много идеи и време за това, което ми е на сърце.

Всичко това е хубаво, но защо си пожелаваш хъс все за неща, които за далеч от работата ти? Ами че то - работата де - ако е само, за да си изкарва човек прехраната - малко тежко идва... Аз дъбоко вярвам, че тя една манджа ако не се забърква с любов, просто няма как да стане вкусна. Най-щастливите и озарени хора, дето познавам, "работят" това, дето им е най-по сърце. Ех, колко дълго мога да говоря за това!
Съвсем скоро писах някому за това, колко прекрасно е да си общуваш хора, които обичат работата си. Когато се подготвях за раждането на детето си, ходех при една акушерка-специалист по тези така популярни на запад и съвсем неизвестни в България курсове за подготовка на раждане. Смятам, че тази жена се изживяваше като истински мисионер и не разбирам изобщо откъде намираше сили и енергия да обяснява, да внушава, да успокоява... Сега - около Коледа - си спомням често за нея, защото много често прилагам нейните специални техники за отпускане и заспиване, както и чудесните й съвети за "пробуждане" на дясното полукълбо, което работи на нивото на подсъзнанието, но е способно на чудеса!
С безкрайно удоволствие посещавам уроците си по немски - най-сетне намерих учителка, за която преподаването е смисъл на живота й. Не се уморява да обяснява подробно и ясно смисълът на всяка непозната дума, да я обрасва с всичките й основни значения, да дава интересни и забавни примери, чрез които тя просто се настанява устойчиво в съзнанието ми заедно с цялото си "обкържение", да повтаря и систематизира отново и отново неща, които вече сме учили... При цялото си уважение към предишния ми учител - подчертан интелектуалец, владеещ още английски, испански и френски, с амбиции в композирането на съвременни песни и гледащ на преподаването само като на безкрайно досадно задължение, необходимо зло, което все пак му носи добри доходи, за да осъществява така любимите си хобита: пътешествия, музика и гастрономия!
Ох, дали да продължавам с приятел-педиатър, чийто поглед гори направо с апостолски пламък, когато неуморно просвещава, обяснява ...
и друг - компютърен специалист, който става и ляга с мисълта за това колко красиво е да привиждаш все по-високи и по-високи нива на абстракция при реализацията на проектирането за поредния клиент...
А - за вдъхновените готвачи е съвсем отделна тема - такива познавам много, ама знаеш ли - ако все пак се престрашиш да четеш красиви изречения с много добро (е, понякога и доста лошо) в тях - ще ти препоръчам Ромен Гари (ако все още не ти е попадал...) В "Хвърчила" има един такъв готвач и неговия ресторант "Кло Жоли", за който един от висшите немски офицери казва "Немската армия стигна Париж и отмина. После стигна "Кло Жоли" и ... се спря... сразена". Има и други много красиви изрази там, като например - един възрастен учител, който след почти петдесетгодишен съпружески живот все още гледа влюбено съпругата си и на въпроса как става така, той казва "Ами че аз петдесетгодини си я измислям и тя става все по-хубава и по-хубава за мен". Толкова е красива тази книга, че чак те боли и те хваща за гърлото, също и първата, която прочетох от него "Корените на небето".

Ех, аз пак пуснах латерната.
Весели празници, да те споходят много и силни желания, да имаш сила, здраве и воля да ги отгледаш, та те да родят още по-големи и хубави и така без край... Животът наистина е вкусен, трябва само да си го готвиш с мерак!

Редактирано от Cилвa на 20.12.01 16:42.

Е - тук му идва реда пак на една ливанска му финтифлюшка - Саммъ я наричаха май - така и не разбрах какво е, има вид на червен чай, но е кисело на вкус.

Според мен трябва да е сомак/сумак.

Машина за отделяне на кожа и сланина от парени свине

4есто правя фиде с ориз и домо4адието е много доволно.Това е арабско ястие и се приготвя много бьрзо.Не му знам оригиналното заглавие...

Дай рецепта.

Пречка е за себе си глупеца,
пречка е за другите мъдреца.

Не е ливанска, а се използва в целия Близък Иззток и не само там. Сумак или шмак е на нашенски.

Пречка е за себе си глупеца,
пречка е за другите мъдреца.