да отида в Италия. Да работя там и да науча езика.
Говорих с моя приятелка от детството дето е там и може да ми съдейства.
Парите не са ми проблем. Даже се чудя къде ще си паркирам колата в тесните им улички.

Ми давай, моята майка замина на 52 в чужбина и остана там 30 години. Макар да знаеше езика (немски) слабо в началото, брат ми й помогна на място и тя с медицинските си дипломи много бързо си намери работа (в една голяма болница в Берлин, "Шарите"), буквално за седмица-две. Беше много решителна и целеустремена.
Малко й взеха здравето, в смисъл - беше в едно от тежките отделения (онкология), взимаше много нощни смени и всички възможни празници. Като се пенсионира, продължи да работи в някакъв старчески дом.
Искам да кажа, че никога не е късно за промяна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Никога не е късно за голям завой.
Приятелка на моята счетоводителка, която развиваше успешен бизнес със собствена счетоводна къща с доста мастити фирми-клиенти.

В един момент каза : аз съм до тук. Беше накъм 50-55. Купи си къща на село, отвори магазин и до сега, вече 10-ина години си е продавач в селския магазин. Подмлади се, освежи се и си чука главата защо по-рано не го е направила.

Тя ми е нещо като пътеводна светлина. Аз също се замислям : да оставя на младите работата, а аз да си шетам из градините и селото. Акълът на 30 годишен, не е като на 60, поне в нашата област. Всеки ден нещо ново да уча, някак ми се иска да направя Формат : и... да изчистя диска на раменете си.

Днес имах три инсталации на три уиндоуса : 7, 10 и 11. Не че е бог знае каква разлика, но ми отива повече време от едно време))
Да не говоря за офис пакетите, къдете вече ми иде да се предам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пък аз ръчкам Липарски да местим в Занзибар. На вечно лято, райски плажове, ще си вземем едно бунгало със сламен покрив и ще си джиткаме само по къси гащи и жапанки.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добра идея, минахме и през нея. Но.... имаме възрастни родители, за които полагаме грижи, дай боже колкото може повече и с този акъл.

Като го мислехме това за бунгалото със сламен покрив, не съвсем сериозно, намерихме в България и спахме две нощи в такава къща, някъде към Търново, мамка му, не се сещам, имам снимки, но трябва да се сетя годината.
Та, сламена колиба, в двор около 2 дка, собствен микро язовир с рибки. Самата къщурка с всичкото необходимо и на отлична хигиена-спалнята, банята..., отвън пазач, щото през нощта Карамфилов видял диво прасе, аз съм си спала.

Хубаво беше, но някак моето днес ми е по-хубаво

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Каква колиба в Търновските джендеми, бе!
Стане ли студено, с Липарски почваме да точим лиги по плажове и палми.
Майната му на доматиту и копането! Искам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

е, не, с лодка? или с пеща през водата. Ами... отивай в Тора Бора в Сапарева Баня

ТЦ! Искам палми, риби, банани, маймуни и негри пък!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Aз, по стечение на обстоятелствата, спрях да работя на 55. В началото бях убедена, че заводът ще спре без мен. Е - не спря. Не стига, че не спря, ами след 2-3 години успях да убедя да ме последват още двама колеги... И заводът още си бачка с пълна пара.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нямах интернет, но хубави хора имах:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите