"Мен не ме мислете" не е за пренебрегване! ;)

Аз бих отбелязала като най-голям куцуз озвучаването!

О, то е наистина трагично - доколкото съм чел, почти всички игрални филми са озвучавани в студио отделно от снимките. Целта била цензурата да реагира навреме ии нещо такова. Обаче в студио звучи по един кабинетен начин, докато "на живо" е по друг, жив начин.
Разбира, постпродукционният звуков дизайн и звуков мишунг (отделни категории на Оскарите доскоро) се развиха през последните двайсетина години. Но все пак се съмнявам западноевропейците да са снимали по този начин, в студио да дебнеш сам себе си, за да се синхронизира говор и уста.

На мен пък старите бг филми са ми много носталгични и никога не ми омръзват. Дори историите да са наивни и отживели. Но си има и вечни класики, разбира се.
От новите - за мен това са след 1990 - нито един не съм гледала, никакви сериали, нищо. Само заглавията съм чела.
Играят дървено в новите. Когато все пак се насиля да гледам няколко минути. Сюжетите са странни, в един филм искат да вмъкнат много внушения. А историята трябва да е семпла.

Не знам как точно го правят, но е ужасно! Особено мъжките гласове с нисък тембър. Чува се само едно гъгнене, но не и реплики. Ако има и музика на фона на диалога става мазало.
Същото се отнася и за дублажите.