ясно е защо, опитай се да се поставиш на негово място, той вижда че от всичките му другарчета в училще и махалата, само в неговото семейство децата ги тормозят допълнително на още един език ... ако пък майка му го подкара и на българско училище, ще му се прибавят и още едни домашни и зубрене на някаква география със странни имена и история на царе с още по-странни имена и четене и диктовки на някаква странна азбука, в която няма ударения и изобщо не е ясно как се произнасят думите - кое нормално дете няма да се съпротивлява?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не си прав. В многоезиковите държави, а те са доста, децата без проблем научават всички езици, които се говорят около тях. В детската има няколко полиезични деца и съвсен нормално си комуникират на различните езици. Просто Давид не е много добре с езиците по начало. Сега ще го следи логопед да видим какво ще каже.
Но бях чела някъде, че майка българка, баща швед, живеят в америка. Детето им предпочита шведския език (много сходен с датския).
Затова пък е невероятен физиономист. Разпознава баща си безпогрешно на снимки като дете. Най много ме шокира като разпозна една наша роднина, баба на 70 години като я видя на снимка като 10 годишна. Питах го коя е тази и изобщо не очаквах да я разпознае. Но позна. С посоките се ориентира много по добре от мен, един път да стигне от т.А до т. Б и запомня пътя. Аз лично не го мога този номер. СЪщо е много музикален. Като чуе първия тон от някоя негова любима песен и веднага я разпознава. Отделно е адски артистичен, мисля да го правя актьорче като се поуспокои. Много дарби има, Господ едно взел друго дал, верно е това.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

всеки си знае за себе си, аз написах горното от личен опит, големите ми деца говореха български като дойдоха тука, научиха бързо (не без проблеми, в началото имаше МНОГО ГОЛЯМ зор) френския и сега го предпочитат през българския. Малката тръгна на франкофонска детска градина на 4 годишна възраст, до тогава й беше говорено само на български, но после френския го измести и сега й е трудно с българския. Говори го, но по-бавно от френския и с грешки, често просто замества френските думи с български и прави смешно звучащи на български неща и затова превключва на френски при първа възможност. В къщи им е забранено да говорят на друг език освен български, караме ги да четат и пишат на български - приемат го като мъчение и то си е така, защото има е отгоре над училищните задължения, почти никой от съучениците им, които са като нас цужденци, не го мъчат по този начин, останалите родители явно не си дават този зор да поддържат родния език у децата си, защото наистина е зор и за родителите и за децата, оставиш ли ги на мира, ще го забравят за нула време

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

това, което описваш верно е мъчение. Но пък е полезно, развива мозъка. Аз обаче едва ли ще го прилагам, просто не мога да насилвам хората за квото и да било. Ще гледам да им поддържам езика с комуникация с българи, интересни филмчета и т.под. Ама чак да карат 2 образования... не вярвам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

мъчение е, ама иначе няма да знае къде е Пловдив и коя река тече през него, няма да е чувал за Ботев и Вазов, няма да знае коя планина къде се намира, няма да знае кои са Чорбаджи Марко, Боримечката, Дядо Либен, Бай Ганьо и Сали Яшар ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да ти кажа ... вече не е толкова лесно да си намериш детска градина или училище САМО с местни дечица, без деца от смесени бракове или с двама родители-чужденци.
А и Ники щом обяснява, че ще го гледа логопед, проблемът може да не е просто "другите деца не правят така".
Има деца, които не се съпротивляват.
Но пък зависи и на каква възраст са, разбира се.
Както и дали по принцип учат езици по-лесно или по-трудно, както и какво отношение имат към новия език по принцип.
Дали като нещо ненужно, или като нещо, което ги издига в собствените им очи (че знаят повече от един език?) и ги прави различни и специални.
Отдавна се каня да си намеря изчерпателна литература по темата и все забравям :)
Все пак и нашите деца ще са двуезични (с английския триезични) и ми е интересно да събера информация, опит и наблюдения от други хора в аналогична ситуация

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Bиливap на 10.03.10 15:57.

Имам подобни наблюдения над "триезично" дете на четири години - моята кръщелница. Баща и е грък - с него си разговаря на гръцки, майка и е китайка - с нея си разговаря на китайски, а когато се води общ разговор в къщи / те по между си и с гостите си говорят на английски/, детето съвсем адекватно си отговаря на английски. Може и да е до дарба на детето за учене на езици, не зная. А може и тази нейна възможност да се дължи на факта, че от бебе с нея се комуникира на три езика едновременно. Не зная как ще бъде, когато тръгне на училище и говори повече на гръцки, отколкото на другите езици.

Да ти е жив и здрав Давид. Ако е под 3 години - не бързай с логопеда. Ако ги е надхвърлил, не е лошо да се консултираш с логопед, но не се тревожи - някои деца просто по природа не са разговорливи.

Да се надяваме, че ще наследят моята дарба за лесно учене на чужди езици

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Радвам се, че си намерила себе си и най-сетне си се заела с нещо наистина творческо - създаването на твоето си местенце за работа. Все пак, малко съм огорчена, че трябва, когато реша да си говоря с теб, да прескачам до съседния клуб - и не винаги успявам да те "хвана" он лайн. Що не опиташ да се включиш в обичайния - не сме всички отрепки там. Който беше - го изгониха. Сега е спокойно и мисля, че и Онзи се е поуспокоил и не би се заяждал с теб. Симпатична си ми, симпатични са ми и много хора от БВЧ и искам да си комуникирам с всички симпатични на мен на едно място. Възможно ли е всички" да си налеете по малко водичка във виното", както казва гръцкия народ и всички да се намерим на едно място?! Зная, че всички сме различни, всеки носи неговия си личностен заряд, но и всички сме една страшно готина компания. Барабар с Джимито!
Утопия ли е това мое желание?!