|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Емигрант
|
|
| Автор |
flyche () |
| Публикувано | 21.11.07 04:22 |
|
|
Винаги игнорирам тая дума, поради усещането, че не се отнася за мен, но напоследък ме е хванало безпокойството и се сетих за нея.
Вече трудно разбирам хората в България, начина им на мислене, трудно проумявам поведението им и начина им на живот, често се изумявам от техните реакции или се чудя каква реакция се очаква от мен, и ми става все по-ясно, че спомените за хората и самата България, които нося в себе си са нищо друго освен подсъзнателно идеализирани или просто нещата са коренно различни вече. Което пък отваря у мен една празнина, която не знам с какво да запълня.
От друга страна се чувствам "в свои води" в "новата" държава, живея по техния начин, разбирам хората, начина им на мислене и знам как да реагирам и още по-важно знам как те ще реагират на определено поведение от моя страна. Но не мисля като тях, или поне не съвсем, не съм израстнала в тая среда... сякаш всичко е заучено - езика, начина на живот, поведението и т.н., до перфекционизъм, но все пак някак изкуствено.
Ох, дано някой разбере, какво имам в предвид.
As simple as that!
| |
|
|
|
Не знам дали може нещо да се добави, добре си го написала.
Празнината започвам да усещам на третия, четвъртия ден, отдавам го повърхностно на факта, че не съм си у дома с моите домошарски навици.
Думата емигрант също някак си не я харесвам, но виждам, че все повече се налага.
Началнико требе да се възпитава, иначе он ще ти говори глупости.
| |
|
|
|
знаех, че ти ще ме разбереш.
И какво правим - носим ли си я празнината или изцяло се претопяваме в новата среда с времето? Или и двете? А думата емигрант е някакси гадна, аз гледам да се дистанцирам от нея и го правех като си мислех, че след 2-3години, или няколко години или мах 10 години ще се прибера. Че преживявам едно приключение, което скоро ще ми омръзне и ще си тръгна за вкъщи. Едва в последно време почнах да си мисля, че няма да се прибера, защото май нямам към какво да се върна, всичко е друго вече в БГ или аз съм друга. Но кой знае догодина може друго да мисля.
Вие през какви стадии на емигрантството преминахте и преминавате?
As simple as that!
| |
|
|
|
аз като дойдох поредния път,когато вече знаех че Ще е за година обучение, плаках оЩе с влизането си в страната..много ми бе тъжно за роднините ,които оставям в Бг и дома си...затова и в началото бях така патриотично настроена по форумите..
първото ми по сериозно впечатление от местните бе Каква скучна и грозна нация .. нямах много допирни точки и приемах всичко и всички агресивно..
след извстно време посвикнах и някакси се нагодих..избих си българските навици (като да се обличам лъскаво дори като ходя до магазина,да се веселя по български в дискотеките и по партитата,да говоря високо пред непознати хора и да обсъждам наред..)
след това дойде моментът , в който се наложи да се прибера в Бг след едногодиШно отсъствие : е,Бога ми, видя ми се тотално непозната и ориенталска страна...не казвам ,че аз съм света вода ненапита,но това ,което видях там ме отврати...не го разбирам
Едва в последно време почнах да си мисля, че няма да се прибера, защото май нямам към какво да се върна, всичко е друго вече в БГ или аз съм друга.
съгласна съм с теб напълно,но и аз като теб не мога да бъда сигурна 100 %,затова и предпочитам да си мълча...
за мен ЕМИГРАНТ е само дума без никакво емоционално значение.не ме е срам ,че не съм в Родината си, за да я "оправям" ,но и никога няма да бъда като хората тук :не съм възпитана така и съм много по различна от тях .. като дърво без корен (в емоционален апект)
един жест ,който се случи току Що..бяхме с мъжа в една турска пицария и аз случайно видях питието на клиент от съседната маса,което бе бяло..веднага изпратих мъжа си да попита дали продават айрян...той попита на фински и повтори думата айран..жената разбра и се завайка ,че имат вкъЩи,но нямат тук...попита от къде сме, разбра България и се усмихна...след 2 мин. ни донесе 2 чаШи с айран (един от най вкусните които съм опитвала) ... благодарихме и си ги изпихме с удоволствие.
и понеже сме във Финландия и тук няма безплатна услуга реШихме да оставим бакШиШ под айряновите чаШи..излезнахме си,но когато се обърнах мъжът ,който отсервираШе ме погледна с тъжна усмивка която казваШе :
само искахме да ви почерпим,не ви искаме парите
разбрах погледа му..нормално и в Бг е така,но сега сме в друга страна и действаме по други неписани правила.стана ми ужасно гадно заради cultural clash
| |
|
|
|
хъм
аз винаги съм била отворена за света и чуждите култури винаги са ми били интересни и искам да ги разбера /затова не прибързвам със заключенията/
Има хора които никога не могат да се интегрират другаде и тях ги разбирам.
От друга страна е чудесно да си имаш оправдание за странното си поведение просто защото си чужденка.
След като поживееш на вън започваш да гледаш по друг начин.
Даже и докато бях там не съм страдала от идеализъм или някаква форма на патриотизъм /което си е просто шовинизъм успокояващ ни като нация колко сме значими/.
За мен България е място на което трябва да се държа по определен начин за да се впиша в пейзажа, като която и да е друга страна.
| |
|
Тема
|
Re: Емигрант
[re: flyche]
|
|
| Автор |
athame (бродница) |
| Публикувано | 22.11.07 20:51 |
|
|
От друга страна се чувствам "в свои води" в "новата" държава, живея по техния начин
Мисля, че...прекалено много мислиш. Явно си философ, обичаш да анализираш себе си и света около теб.
Когато аз съм в България просто се настройвам на друга честота и нямам проблеми. Не обичам да критикувам и да се опитвам да променям хората и нещата около мен, защото знам, че не мога и освен това не искам да ме мислят за надута. Също така след като видях местните отрепки и гета осъзнах, че в България не е чак толкова зле, колкото съм си мислела преди. Много неща в БГ не ми харесват, но не бих позволила на нито един чужденец да говори лошо за нея, дори и да казва истината. Хубава, лоша, моя си е и само аз имам право да говоря лошо, ако реша, защото си е моя. Моя е заедно с шкембе чорбата, мутрите, проститутките, подкупите, бедността, мерцедесите и беемветата, златните ланци, бездомните кучета, чалгата, кючеците, ракията, провинциализма, ориенталщината, комунизма, чесъна, хляба, овцете и козите.
Иначе и аз се промених. Някак си охладнях и изтрезнях. Няма ги вече ония горещи и силни балкански емоции. На БГ партита вече не ме влече танцуването с часове, игрането по маси и чупенето на чинии, станало ми е някак чуждо. Чувствата ми станаха някак по-умерени, без крайности. Започнах повече да мисля, отколкото да чувствам.
| |
|
|
|
Гери много хубаво, бих казала поетично го описвате с Фличе. ( ужас как я прекръстихме жената)
Тъкмо да се посмея на определението "турска пицария", но краят на поста ти доста ме докосна "излезнахме си,но когато се обърнах мъжът ,който отсервираШе ме погледна с тъжна усмивка която казваШе :
само искахме да ви почерпим,не ви искаме парите
разбрах погледа му.."
Началнико требе да се възпитава, иначе он ще ти говори глупости.
| |
|
|
|
от приятеля си разбрах ,че собствениците са кюрди..представи си с този конфликт в Турция и това,че си нямат свой дом (не емигранти като нас,които могат да се приберат в Родината си..просто нямат държава)
ти не можеШ да си представиШ колко зле се почувствах..той се усмихваШе,но мното тъжно и съчувствено...
реШих като се завърна от Бг следваЩия път да им занеса малък подарък..ей така за уважение
както в песента :
а колко малко струва за да бъдеШ човек
и деня на някой да направиШ по лек,
колко малко струва да бъдеШ човен
в този труден век
колко е противен света и колко малко му трябва на човек да се почувства Щастлив и оценен..да се почувства просто човек
| |
|
|
|
И аз така в началото (а и сега от време на време) бях много тъжна и ми бе адски мъчно за родителите и приятели, но и за България. Не напуснах страната с горчивина, тръгнах за приключението с намерението скоро да се прибера. Първите 3 години само разправях на всички тук, че няма по-красива и страхотна страна от нашата и наистина го мислех. И го разправях на англичани, французи, италианци и испанци, представете си колко нагло (и наивно) от моя страна?
Това, което се опитах да обясня е: историята, която учихме едно време вече е променена (учебниците гледат по друг начин на събитията), ценностите, в които сме възпитани вече са отречени, хората в България са по-други, места и гледки са различни, дори езикът ни се променя с нетипична за един език скорост. Понякога като срещна новодошли тук от България или чета в тоя форум имам чувството, че това не са хора от моята страна. И се чувствам като дърво без корен, паднала от Луната, емигрант и т.н.
А в определени моменти имаш нужда да знаеш (дори и подсъзнателно), че нещата, с които си израстнал все още ги има, дори и да са там някъде далече в Бг-то.
As simple as that!
| |
|
|
|
Не съм философ, но все гледам напред и докато започна някакъв проект, вече мислите ми са на следващия, като анализирането на всички обстоятелства е просто част от подготовката.
"но не бих позволила на нито един чужденец да говори лошо за нея, дори и да казва истината" - така и трябва!
As simple as that!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
| 
|
|
