На колко време трябва да се обезпаразитява кучето и как ?
Първото обезпаразитяване на кучето може и трябва да се направи на 20 дневна възраст, с препарати подходящи за бебета като Levamisol или Drontal puppy,тъй като бебетата могат да са заразени от майка си, независимо от това че майката е обезпаразитена при заплождането.

След 2 седмици следва повторно обезпаразитяване.

Ако бебето изкара глисти и при първото и при второто обезпаразитяване е необходимо то да се повтаря до момента,в който то спре да изхвърля такива /това е лечението/. .В противен случай рискуваме то да се разболее.

Ако след вторият път не изкара глисти, то продължаваме с профилактичното даване на препарати вече за големи кучета като Drontal plus, Biheldon, Cestal, Prazimec-d /забранен за коли,шелти и бобтейл/ и др. Добре е таблетките да се дават на гладно/при невъзможност с малка хапка храна/ и след това кучето да не се храни 2-3 часа. Важно е стопанина да следи изпражненията на кучето си след даване на таблетките, тъй като ако животните изкара паразити е необходимо третирането да се повтори след 14 дни.

Профилактичното даване на таблетки се повтаря на всеки 2-3 месеца.

Препаратите чрез които обезпаразитяването може да стане инжективно са само за нематоди т.е така наречените кръгли червеи(от рода на глистите), тези препарати не деистват на плоските червеи т.е тениите.Така че препоръчваме поне веднъж на 3м да давате комбинирани препарати които са и за двата вида вътрешни паразити.

Инжективният препарат е предимно за "глисти" , за тении се използва дронцит, той е във всички хапчета за тении и глисти , но го продават и отделно...

Относно схемите за обезпаразитяване има няколко според случая :

Първо обезпаразитяване на 25 ден - левамизол = декарис , vitaminthe -virbacq bicheldon, drontal puppy

2-ра 35 ден- левамизол = декарис , vitaminthe -virbacq bicheldon, drontal puppy-ако има паразити.

3 -то 60 ден vitaminthe -virbacq bicheldon, drontal puppy , drontal + ; или друг широкоспектърен препарат - ако има паразити.

70 ден -vitaminthe -virbacq bicheldon, drontal puppy , drontal + ; или друг широкоспектърен препарат - ако има паразити.

3,5 месеца bicheldon,drontal + ; или друг широкоспектърен препарат.

Цикъла на развитие на повечето паразити е средно 20 дни -така че първоначално до 6-8 месечна възраст ако изкарват паразити след дехилментизация това е схемата.

Може да се прави изследване на фекалиите / акото, лайното / за установяване дали има паразити и тогава да се дава препарат.

Ветеринарен кабинет


Автор: Ветеринарен кабинет / www.dog.bg

Topsi i Dara

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Инбридинг – ЗА и ПРОТИВ


Чистопородното развъждане се разделя на 2 типа : аутбридинг – система на неродствени връзки на животни от породата и инбридинг – система за връзка на животни имащи близка родствена връзка от типа брат-сестра, баща-дъщеря, майка – син, братовчеди.
В най-общия вид инбридинга предполага, че свързващите се животни – бъдещите майка и баща – имат общи предци или поне един общ предтеча.
Въпреки че за специалистите важността и необходимостта от инбридинг в чистопородното развъждане са очевидни, сред любителите съществуват много митове и предубеждения , при това както срещу самия инбридинг, така и срещу използването за разплод на кучета с инбридинг.

Генетична обосновка на инбридинга.

В какво се състои биологическата (генетическа) същност на инбридинга? Всички съвременни породи животни се явяват хетерозиготни по много гени. Ето какво значи това. Зиготата – оплодената яйцеклетка – получава и от майката и от бащата по един пълен набор от гени, така че има двоен набор. Ако два гена, отговарящи за даден признак (един от майката и друг от бащата) са идентични, то това състояние се нарича хомозиготно по дадения ген и от яйцата ще се развие хомозиготно обособяване по този ген. Ако пък гените на еквивалентната двойка, например, определящи образуването на пигмента на косъма,са различни (да кажем че бащата е дал пигмента за черен цвят C, а майката, изменен, да кажем златист, ген cs), то ще се получи хетерозиготна обособеност по дадения ген (Ccs). В последният случай генът на черния цвят доминира и животното външно (фенотипически) ще се получи черно, но ще бъде носител на рецесивен (скрит) ген на златистия цвят. Ако такова хетерозиготно животно (нека бъде черен лабрадор), носител на златист ген, се кръстоса с неговата собствена сестра , също черен лабрадор носещ рецесивен златист ген, то в потомството ще се наблюдава разцепване: част от потомството ще бъде с черен цвят ( CC- хомозиготен и Ccs – хетерозиготен генотип), а другата част със златист (cscs хомозиготен генотип). Това става поради факта, че при кръстосването на черния лабрадор с черната му сестра техните полови клетки – носещи ординарен набор от гени, ще се срещат във всички четири възможни комбинации.С от мъжкия и С от женската, C от мъжкия и cs от женската, cs от мъжкия и С от женската и cs от мъжкия и cs от женската. Следователно с вероятност ¼ два златисти гена (един от бащата и един от майката) ще се съберат в една зигота и ще дадат хомозиготен златист генотип и златист фенотип у част от кученцата. Друга част от кучилото, със същата вероятност ¼ , ще се окажат хомозиготни по гена на чисто черен цвят (СС).
По този начин , генетичната същност на инбридинга се свежда до процеса на разделяне на популациите по линии с различни хомозиготни генотипи. Тъй като при инбридинга гените, бивайки в хетерозиготно състояние, преминават в хомозиготно, в следващото поколение, при връзка на хомозиготни животни с един и същи цвят няма да се наблюдава разделяне по този признак.
По този начин с помощта на инбридинг се осъществява изявяване на скрити признаци, закрепване на желателни признаци в поколенията и създаване на устойчиви генетични линии.

Практически най-бързия начин за увеличение на хомозоидността у висшите животни се явява кръстосването на родни братя и сестри, имащи едни и същи майка и баща (независимо дали са от едно кучило) , а също така на баща и дъщеря и на майка и син. Ако се осъществява такъв тесен инбридинг (кръвосмешение) в течение на 16 поколения подред, се достига 98% хомозоидност по всички гени и следователно, като се има впредвид отсъствие на разделянето на линии, всички животниот тези кръстоски ще станат почти идентични по генотип и фенотип (всички ще са еднакви като близнаци). Разбира се, на практика обикновено се осъществява инбридинг в далеч по-малка степен и съответно се постига много по-малка степен на хомозоидност.

Трябва да се отбележи, че кръстосването на втори братовчеди (общ прадядо) води до нарастването на хомозоидността само с 2% при безкрайно число поколения.

Определяне степента на инбридинга и коефициент на инбридинга

На основание на анализа на родословието на животното може качествено да се оцени степента на инбридинг, която се изразява в наситеността на родословието с общи предци по майчина и бащина линия. По Шапоруж с римски цифри се обозначават поколенията (реда на предците) , като се подреждат родителското за първо, дядото за второ и т.н. Ако общ предтеча се повтаря и в майчиното и в бащиното родословие, то първо се слага неговото срещане в майчиното и след това с чертичка в бащиното. Тогава връзката син - майка ще се обозначава като I – II, баща – дъщеря , като II-I, брат и сестра като II-II и т.н. Инбридинг от типа - майка I – II, баща – дъщеря II-I, брат и сестра като II-II се означава като много тесен (кръвосмешение). Близкородствена връзка от типа II-III или III-II е тесен имбридинг, а връзките от типа III-IV, IV-III, IV-IV, II-V и т.н. – умерен имбридинг. Имайки впредвид отсъствието на съществен ефект, по-отдалечените кръстоски на практика може да не се разглеждат като истински инбридинг. Собствениците на класни животни могат сами да оценят колко често и в каква степен се е използвал инбридинг от развъдчика, гледайки само родословието.
За количествено отчитане на степента на инбридинг в родословието и също така за определяне на степента на неговата хомозиготност, английският генетик С. Райт е въвел понятието “Коефициент на инбридинга” (F). Този коефициент се изчислява по следния начин:
Отначало се смята количеството поколения (стрелки) от общия предтеча А на бащата и майката до бащата на даденото животно (р). След това количеството поколения от същия предтеча до майката (т). Тези числа се сумират и към сумата се прибавя единица : п = р+м+1.
Ако бащата и майката имат няколко общи предци, то коефициентът се сумира.
Коефициентът не може да бъде по-голям от 1.

От родословията всеки развъдчик или собственик на породно животно може да изчисли коефициентът на инбридинг на своите питомци или на техните родители и прародители – ако в тяхното развъждане е използван инбридинг. Както вече стана дума, този коефициент се явява показател за степента на чистота (хомозоидност) на линиите , участващи в родословието, също така и указание за възможна препотентност на съответните производители. Колкото е по висок коефициентът на инбридинг, толкова повече от неговите гени се намират в хомозоидно състояние.

Инбридна депресия и хетерозис

Защо в човешкото общество в болшинството цивилизации съществува или директна забрана или осъждане на кръвосмешението. Освен това, защо в дивата природа също всичко е приспособено така, че по възможност да се избяга от инбридинга и хомозоидността.?
Главната причина е в това, че и в дивата природа и в човешкото общество за успешно изживяване и приспособяване към променящите се условия на околната среда е необходимо разнообразие на генотипи в популацията.

В разнообразно общество винаги ще се намерят индивиди най-добре приспособени към дадена конкретна ситуация, обаче ситуацията се променя и други индивиди, с други признаци изплуват на повърхността.Еднообразието на популацията, дори и добре приспособена към дадени конкретни условия обрича биологическия вид на измиране при изменени условия на съществуване.
По този начин, стремежът към създаване на разнообразие е необходимо не на отделните индивиди, а на целия вид за удовлетворяване на различни променящи се изисквания на околната среда и историческия процес.

Но съществува също така и пряка опасност за индивида от инбридинга. Работата е там, че както в процеса на индивидуалния живот на животното, така и по протежение на поколенията, от време на време става мутация – изменение на гените. Голяма част от мутациите са вредни и ако биха се проявявали веднага, то биха водили до смърт (летални мутации), уродство, ненормално поведение, несъответствия на околната среда и т.н. Обаче по-голямата част от мутациите в същото време има рецесивен характер, тоест в комбинация с нормален развъден ген, благодарение на двойния набор от гени, не се проявява в хетерозиготно състояние. Тежест от такива вредни, но непроявени скрити мутации има у всеки хетерозиготен индивид, включая и човека.
Инбридинга създава хомозиготност, в това число и хомозиготност по вредни гени и следователно води към тяхното фенотипично проявление в потомството – вътреутробна или ранна смърт, уродства, понижена жизнеспособност и т.н. Това явление се нарича инбридна депресия.

Да зададем и обратния въпрос – защо тогава, независимо от опасността за инбридна депресия, селекционерите, развъждащи домашни животни, толкова често прибягват към инбридинг и не се боят от него? Отговорът е много прост: селекционерите не се стремят да постигнат максимално оцеляване, здраве и високи качества на всичките си животни, а водят подбор на най-добрите , бракувайки (кастрирайки например) дефектните, слабите и просто с нежелателни признаци.
По този начин при инбридинга, когато става разделянето на генотипа на хомозиготни линии, вредните рецесивни гени се проявяват и премахват от по нататъчно развъждане, а всички “добри” гени и техните комбинации се заздравяват в хомозиготно състояние и се оставяр за следващи поколения. По този начин инбридингът в ръцете на селекционера е способ на премахване от генотипа на “товара” на вредните мутации от една страна и създаването на необходими комбинации от ценни гени и признаци, от друга. Освен това, благодарение на хомозиготността се създава необходимата за въвеждането на всяка една нова порода еднородност, отговаряща на изискванията на тази порода и съответващиее ценни признаци се оказват закрепени в потомството. Следва да се отбележи, че с увеличаването на инбридинга и подбора на най-добрите, вследствие на премахването на товара на вредните и скрити мутации, опасността от инбридна депресия пли близкородствени връзки на отбрани инбридни животни се намалява.

При свързването между представители на различни независими инбридни линии може да се наблюдава явление, в известен смисъл противоположно на инбредната депресия – хетерозис, наричан също така “хибридна сила”. Такива хибриди от две инбридни животни, обикновено придобиват повишена жизнеспособност, ръст, плодовитост и т.н. Това се получава, тъй като при връзката между две инбридни линии, подбрани и поради тази причина сходни по типични признаци на породата, се съхранява в потомството хомозоидност по тези подбрани признаци, докато оставените небракувани вредни мутации се пренасят в хетерозиготно състояние и по този начин стават рецесивни, т.е не се проявяват

Практика и цели на инбридинга

Да проследим изцяло и да сумираме задачите, които се изпълняват и целите, които преследват развъдчиците при използването на инбридинга.

На първо място, инбридингът е необходим при въвеждането на нова порода или нова група вътре в породата. За увеличение на генетичното разнообразие и привличане на нови признаци селекционерът прави връзки на животни от различни породи. Получаването на хибридно потомство се явява хетерозиготно за това ще дава в следващите поколения разделяне. За закрепване на желателните комбинации от признаци се прилага инбридинг, основно тесен от типа брат - сестра, баща - дъщеря и майка - син. В резултат на инбридинга се създават еднородни семейства и се достига константно проявление на признаците. Измежду инбридните потомци се провежда твърдо бракуване до 80% на дефектни, слаби и несъответстващи на желаните стандарти животни.

На второ място, тесният (много тесен) инбридинг се прилага в случаите, когато е необходимо да се изяват производители – носители на летални, полулетални и други нежелани гени. Това е така нареченият “тестов инбридинг”. В резултат на тестов инбридинг могат да бъдат взети различни решения: или такива производители се бракуват или се използват за производство на хомозоидни потомци ( чрез инбридинг) с бракуване на дефектните и подбор на най-добрите с което се достига прочистване на генотипа от нежелани гени.

На трето място, цел на инбридинга може да бъде въвеждането на високопотентен, т.е. ефективно предаващ своите черти на децата, производител. Известно е, че инбридните животни притежават по вискоа индивидуална препотенция в сравнение с тези, получени от неродствена кръстоска. Във тази връзка в животновъдството съществува широко прилагана практика да се кръстосват инбриден мъжки с неинбридни женски; такава практика се нарича топ-кросинг. Важно е, че хубав инбриден производител, предавйки свои потбрани качества на потомците може съществено да подобри гените в развъдника и да му придаде свое лице, своя особеност, свой тип.

На четвърто място, понякога развъдчиците започват да създават инбридни линии в своите развъдници, за да могат след това кръстосвайки представители на различни линии (често това се прави в кооперация между различни развъдници), да получат ефекта не хеторозиса – мощно, здраво, жизнено и плодовито потомство.

В заключение бихме искали да подчертаем, че за воденето на племенна работа е необходимо да се прилагат системите за грамотен подбор на животните. При това се различават подборите по фенотип и по генотип. Оценката по фенотип е външната оценка (изложбена). Оценката по генотип трябва да се осъществява по родословията на животните и по качеството на техните потомства. Най общо казано, племенната ценност на животното може да се изясни, само като се оцени производителя по качествата на неговото потомство. Животно с прекрасен фенотип, не винаги ще бъде добър производител. Сред животновъдите има една крилата фраза: “Хубавият бик струва колкото половин стадо”. Същото е и с кучетата – производители: качеството на развъдника и неговото лице се определя много от кучето-производител(или кучетата –производители, ако са повече). Такъв кучепроизводител трябва да бъде високо препотентен, а следователно развъдчиците са длъжни да обърнат внимание на инбридни производители. Още повече, не можеш да създадеш добър развъдник, само купувайки от чужбина скъпи животни с шампионски титли. Необходимо е в самия развъдник и от неговите производители да се раждат животни на шампионско ниво. А за това е нужна грамотна племенна работа, в която съществена роля играе инбридинга.


М.А. Сланян
Професор в катедрата по генетика и селекция,
Доктор на биологическите науки;

А. Спирин,
Професор в катедрата по молекулярна биология,
Доктор на биологическите науки,
Член на Росийската академия на науките

Превод – Крейз
(Преводът е с известни съкращения и незначителни промени)

Topsi i Dara

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аджилити е най-универсалният спорт.Това е спорт за всички. В него няма градация по физически данни. Mогат да участват хора от всички възрастови групи и на равно да се състезават и жени и мъже. За кучетата има различни категории съобразени с ръста и шампион може да стане както пудел така и немска овчарка .Важното е кучето и водача да се разбират и заедно да получават удоволствие от този спорт.


Въведение
Аджилити - това е спортно състезание за всички кучета.

Целта на Аджилити - предолояване на различни препятствия , повишаване на умственотто развитие и ловкост

Аджилити e образователна и спортна дейност чиято цел е да улесни интеграцията на кучетата в обществото.

За този спорт трябва много добър контакт между кучето и водача и идеално разбиране. Затова участниците в състезанието трябва да са запознати с елементарната дресировка и да имат положени основи на послушание.

Категории
Съществуват три категории:
1) S (Small): за кучета чиято височина в холката е не повече от 35 см.
2) m (Medium): за кучета чиято височина в холката е от 35 см (включително), до 43 см.
3) L (Large): за кучета чиято височина в холката е 43 и повече см.

Трасе
Трасето се състои от определен брой препятствия .Начинът на тяхното разположение определя сложността на трасето и скороста .Кучето трябва да премине всички препятствия в правилна последователност и за определено време.

Обши положения
Минималният размер на терена за състезание по Аджилити е 30 х 40 м. Размера на ринга е не по малък от 20 х 40 м. Ако състезанието се провежда в 2 ринга между тях се препоръчва да има преграда или трябва да се намират на разтояние 10м еднин от друг.
Дължината на трасето може да бъде от 100 до 200 м в зависимост от класа, да се състои от 12 - 20 препятствия,като минимум 7 трябва да са за прескачане(бариера,стена)
Максималната височина на двойните бариери е : S: 30 см; M: 40 см; L: 55 см.
Разстоянието между бариерите в комбинации за прескачане (едно препятствие се състои максимум от 3 бариери) и е между 4,5 - 7 м.
Разтоянието между две последователни препятствия е между 5 - 7 м.

2 Разположение на трасето
Как ще изглежда трасето зависи от фантазията на съдията. Трябва минимум два пъти да се смени посоката.
В началото на състезанието съдията е длъжен да разгледа всички препятствия и ако те отговарят на необходимите параметри да предаде план на трасето на организационният комитет.

Съдията проверява трасето и определя дължината му .Добре разположеното трасе позволява на кучето да се движи леко и свободно.При съставяне на трасето трябва да има баланс между контролирането на кучето , предотвартяане на грешки при преминаване на препятствията и скоростта.За да се избегне автоматизирането при кучето трябва да се сменя трасето и местата на препятствията.

3 Провеждане на състезание

В началото на състезанието на водача се предоставя възможност да премине по трасето но без кучето.
Преди състезанието съдията провежда разговор с учасниците ,напомня им идеята на състезанието, съобщава контролното време ,максималното време обяснява как ще се отценява резултата и им напомня правилата .
(a) Определяне на контролно време (КВ)

Контролното време се определя като се изхожда от избраното трасе и скорост в метри/секунда .Изборът на скорост зависи от нивото на състезанието и как са разположени препятствията по трасето.
КВ (в секунди) се определя като се раздели дължината на трасето с избраната скорост. (в м/с).

b) Определяне на максимално време (МВ)
МВ, е равно на удвоеното КВ Например КВ=60 МВ=120 . Максималното време не трябва да е повече от КВ х 2,

Поведение при състезание
Водачът влиза в ринга като оставя кучето в каквото желае положение(седнало,легнало или право)
Сваля се повода и нашийника .Заради безпасността на кучето никога не трябва да се участва в състезание с нашийник или повод.
По време на състезанието водачът не трябва да има предмети в ръцете си .
Водачът може да избере положението си самостоятелно.Той започва работа с кучето след сигнал на съдията.Времето се засича от момента когато кучето пресече стартовата линия.
По време на състезанието могат да се използват разнообразни команди и сигнали .
Водачът трябва да направи така, че кучето да се движи по трасето и да преодолява препятствията като няма право да докосва нито кучето нито препятствията.Водачът не е длъжен да минава през препятствията.
Състезанието свършва когато кучето пресече финалната линия.
Водачът поставя повода на кучето и излиза извън ринга.


Препятствия

Бариери:

а) Единични
Височина:L: 55 - 65 см. M: 35 - 45 см. S: 25 - 35 см. Минимална ширина : 1,20 м. Бариерите могат да са съставени от прегради (не се препоръчват метални и пласмасови), кухи дъски,пръти и др. Най-горната преграда трябва да пада лесно.

б) Двойни бариери:
Двойните бариери се състоят от две единични бариери. Първата трябва да е 15-20 см. по ниска от втората.
Втората трябва да е висока :
L:55-65 см. M: 35-45 см. S:25-35 см.


Стена:
Височина L:55-65 см. M: 35-45 см. S:25-35 см
Минимална ширина 120 см. дебелина около 20 см.

Маса:минимален размер 90х 90 см.
максимален размер 120х 120 см.
Височина:
L:60 см. M и S: 35 см
Масата трябва да е устойчива и да не се хлъзга

Пътечка:Височина 1.20 - 1.35 м.
Дължина: 3,60 - 4.20м. ширина - 30 см.
За да се облекчи работата на кучето в началото и в края трябва да има рейки , който да са разположени на еднакво разтояние една от друга(например през 25 см.) но не повече от 10 см. от началото на контактната зона , ширината на рейките е -2 см. дебелината от 5 - 10 мм.Рейките не трябва да имат остри ръбове.
Началните и крайните 90 см. трябва да са в друг цвят- това са контактните зони.

Люлка:дължина на дъската: 3,65 - 4,25 м,ширина - 30 см..
Височината на опората на дъската , трябва да е 1/6 от дължината на самата дъска.
Например: дължина = 3,65 м, височина = 60 см; дължина = 4,25 м, височина = 70 см.
Контактните зони са същите като на пътечката.
Препятствието трябва да бъде устойчиво , да не е на колелца.Не може да се използват рейки .Дъската трябва да се спуска за 3-4 секунди след като на края и е поставен товар от 1 кг. , ако това не се случва трябва да се регулира.

А образна форма.
ширина не по- малко от 90 см. надолу към земята до 1.15 м.
Горната час да е на височина 1.90 м. от земята(ъгъл м/у дъските- 90 градуса)
За предотвартяване на плъзгането и за по-лека работа на кучето се слагат рейки разположени на еднакво разтояние една от друга(например през 25 см.), но не по-малко от 10 см. от началото на контактната зона.Ширината на рейките е -2 см. дебелината 5-10 мм. Рейките не трябва да имат остри ръбове.
Най-долните 1.06м. трябва да са оцветени в друг цвят- това са контактните зони.

Слалом:
Количество на колчетата(рейките) :8,10 или 12
Рейките за слалома трябва да имат диаметър 3-5 см., височина - 1 - 1,20 м.. разтоянието м/у тях трябва да е 50-65 см.

Твърд тунел: диаметър -60 см. , дължина :3-6 м.
конструкцията трябва да позволява да се направят един или два завоя.

Мек тунел:
Има твърд вход с дълбочина 90 см.
височина на входа :60 см. , ширина -60-65 см.
Изходът от тунела се прави от мек материал , дължината е 2.50 - 3,50 м , ширината е 60-65 см.
Ако изходът на тунела е прикрепен към земята , крепежните елементи трябва да са на разстояние не повече от 50 см., за да може да излезе куче с всякакъв размер .


Гума:ширина от 38 - 60 см.
Височина на центъра от земята: L: 80 см M и S: 55 см
Височината на гумата се регулира с помощта на върви и вериги , не може да е направенно неподвижно. С цел безопасност долната половина на гумата трябва да е запълнена.
Основата на това препятствие трябва да има дължина по 1м. от двете страни на гумата

Прескок на дължина:
състои се от 2 - 5 елемента. Сумарната дължина е:
L: 1,20 - 1,50 м (4 - 5 елемента)
M: 70 - 90 см (3 - 4 елемента)
S: 40 - 50 см (2 елемента)
Ширина на бариерата :1.20 м.
Елементите за скок на дължина се поставят по възходяш ред, от най-ниският елемент (15 см) до най-високият(28 см.)


Старт и финал
Стартовата и финалната линия трябва да се намират до 1м. от първото и последното препятствие съответно.Разстоянието м/у стойките на старта и финала е равно на дължината на препятствията плюс по 50 см. от всяка страна. На старта и финала трябва да има достатъчно място за работа с кучето (не по малко от 6м)




Съдийство

Участниците в състезанието нямат право да оспорват решението на съдията, то е окончателно.

1 Общи положения
Цел на пробега - да се позволи на кучето да премине правилно по трасето в рамките на КВ. Контролното време е справочна единица , скоростта не е основен критерий за оценка .
По трасето опитът и навикът имат по-голямо значение от скоростта.
Ако резултатите на две кучета съвпадат,се предпочита кучето което е допуснало по-малко грешки.
Времето се отчита само тогава когато количеството на грешките съвпада. Ако се получитака, че грешките по трасето съвпадат и времето е едно и също , съдията може да поиска повторен пробег по трасето.

2 Грешки
По трасето се срещат следните грешки.
Грешки при преодоляване на препятствията.
Грешки при превишаване на КВ


Наказателни точки
(а) Превишаване на КВ: една точка за секунда
(б) Общи правила:
Времето се отчита от момента в който водача пресече линията на старта.
Ако водача докосне кучето и това му даде предимство се дават 5 наказателни точки за всеки такъв случай
За всяко докосване на препятствие водачът получава 5 наказателни точки..
(с)Наказателни точки за трасето: за всяка грешка се дават 5 наказателни точки.

Паднало препятствие:
Счита се за паднала която и да е част от препятствието докато кучето преодолява следващо препятствие.
а)Отказ:
Смятат се за отказ следните случай: ако кучето се спре пред препятствието, ако премине покрай него,
ако си наведе главата или си сложи лапата в тунел и после се върне.
Отказът трябва да бъде коригиран, в противен случай кучето прекратява участие.
Грешките по време на слалом трябва да бъдат коригирани.

NEW

Контактни зони:
На всички препятствия с контактни зони кучето трябва да докосне зоните на входа и изхода. Ако няма докосване се начисляват 5 наказателни точки за всяка пропусната зона.

Други грешки:
При падане на препятствие или пропуск на контактна зона се начисляват наказателни точки но кучето продължава движението.

Topsi i Dara

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не всяка качествена храна за кучета е универсално подходяща за всички породи.Има много разновидности на едни и същи храни - нуждите на отделните породи и отделните кучета в различни периоди от живота им и в годината са различни.
Консервирани храни:представляват месо и месни произведения в консервиран вид.
Консервираните храни са непълноценни.
Гранулирани храни:Изработват се от различни видове месо и най-вече месни
субпродукти, зърнени продукти и производни, всичко това допълнително обогатено с витамини, мазнини, протеини. НАЙ ДОБРИЯТ ИЗБОР (стига да е качествена храната)
Натурални храни: Естествено животинско месо - месо, пилешки фенери, гръкляни;
карантия - бял и черен дроб, виме; кости, със и без месо. Риба и рибни субпродукти -глави, вътрешности, перки, опашки и т.н.
В действителност, най-добрият вариант е да се използват сухи храни, като се допълва менюто с натурални продукти

Храната за растящите кучета е с най-висок процент протеини. Растящото куче може да сезадоволи и да расте добре и с храна с протеиново съдържание 28% , но за активно движещо се подрастващо куче идеалният вариант е храна с поне 30%
протеин и високо съдържание на мазнини - над 15%, която осигурява на кучето
бърз растеж и много енергия. Храна с ниско съдържание на мазнини ще ощети
развитието на кучето, независимо от високия си протеин - и обратното, високото
съдържание на мазнини няма да бъде усвоено, ако протеините не са достатъчно. На
възраст след 10-12 месеца кучето постепенно преминава към храна за възрастни; то е завършило растежа си и не се нуждае от толкова високо ниво протеини и мазнини.
Логичен съвет е в течение на няколко седмици да смесвате двете разновидности, за да не "отрежете" рязко привикналия към определена дажба организъм. Възрастното куче, което не подлежи на сериозни натоварвания и не преживява стрес, се нуждае от респективно по-ниско ниво на протеини, което е от порядъка на 22-23%,
ако животното живее в апартамент и не се движи активно, и около 25-26%, ако живее на открито или се натоварва повече. Мазнините би трябвало да бъдат около 10%. По време на стрес, натоварване и подготовка за изложби или участие в разплод за мъжките кучета, е желателно да използвате храни с по-високо ниво на протеини и мазнини, от порядъка на 28%. За целта можете да се възползвате от храни за малки кученца, които ще предоставят на възрастното животно и по-високо ниво на калций, фофор и други
минерали - или от високоенергийни храни. Kато се имат предвид жестоките зими напоследък, за живеещите на открито кучета би било добре да преминат на високоенергийна храна през зимата, макар че 400 или дори 350 грама храна би било напълно достатъчна порция. Кучета, които тичат с велосипед например също би трябвало да получават такава храна, но... 300 грамабиха били напълно достатъчна дажба. Разбира се, посочените приблизителни дажби ЗНАЧИТЕЛНО зависят от самото куче и начина му на живот. Не ги спазвайте сляпо, идеята не е в това. Има кучета, които живеят прекрасно с 200 грама храна дневно и такива, които ще изгубят тегло, ако ги храните по подобен начин; както и кучета, които великолепно ще се справят с 300 грама и такива, които ще напълнеят драстично дори от 250 грама.
Важното е животното да е в оптимална форма

Topsi i Dara

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

1.Щом кучето яде трева, значи скоро ще завали дъжд. Пълна глупост. Кучето яде трева или защото я харесва, тъй като някой храни съдържат витамини и микроелементи, или за да предизвикабързо повръщане и да очисти стомаха си.
2.Ако кучето лае и вие срещу Луната – очаквай нещастие. И това е измислица. Кучето е наследило виенето от своите предци, вълците. По този начин разговарят помежду сичленовете на вълчата глутница. Кучето не вие срещу Луната: просто ярката лунна светлина пробужда в него древния инстинктивен стремеж да се събере с глутницата, която в светлите лунни нощи е била съпътствана от особено успешен лов.
3.Суровото месо може да превърне и най-добродушната болонка в агресивен хищник. Кучето е хищник поради това суровото месо е важна част от неговото меню. Изборът на храна не води нито до събуждане на хищнически инстинкти, типо пък ги приспива. Същото се отнася и до агресивността. Животното може да стане по-агресивно с дресировка, но не и с хранене със сурово месо.
4.В нинанъв случай не давайте сирене на кучето – това може да притъпи неговото обояние. Не е вярно. Сиренето въздейства върху обоянието на кучето не повече от вмирисаното месо. Сиренето, което охотно ядат повечето кучета, е много полезно за регулиране на стомашната микрофлора.
5.Продължителното хранене с конско месо може да предизвика диария изтощава кучето. И това не отговаря на истината. Конското месо е ценна храна, която се усвоява добре и е евтина. Полезна е не само за възрастното куче, но и за кутрето.
6.Захарта е абсолютно забранена за кучето. Не е съвсем така. Както и за човека, така и за кучето захарта е полезна, тъй като допринася за попълване на силите. Ето защо в незначителни количества тя трябва да се добави в храната. Малко парченце захар – това е лакомство, с което вие поощрявате кучето по време на обучението и, което до голям степен определя успеха на дресировката. Но ако прекалите, като приучите своето куче към захар, бонбони и шоколад, не се чудете, когато то затлъстее и стане чест посетител при ветеринарния лекар.
7.Девствеността допринася за различни заболявания, сред които и рак. Не отговаря на истината. Случаите на рак на млечната жлеза се срещат при девствените кучки не по-често, отколкото при онези, които са имали многократно потомство.
8.Твърдението, че всички достойнства на потомството зависят от качествата на бащата е измислица. Качествата на кутретата в почти равна степен са заимствани както от бащата, така и от майката. Сперматозоидите и яйцеклетките съдържат еднакъв брой наследствени фактори.
9.Кучешката мас е ценно лекарство. Глупости. Кучешката мас често се използва при ревматизъм, измръзване и обриви. В действителност тя не носи нито полза, нито вреда. Но при вътрешно приемане при туберкулоза такава процедура е опасна, тъй като се губи ценно време за тази безсмислена терапия. Освен това, маста може да е заразена с трихинелоза.
10. Това, че кучето може да мисли, смята или пее като човек, е по-скоро мечта, отколкото факт. От време на време в различни шоу-представления се появяват “кучета-гении”. Това, което те демонстрират от една страна, е доказателство за тяхната висока съобразителност, а от друга страна, говори за хитроумна дресировка, благодарение на която кучето реагира и на едва забележими команди на своя дресьор.


P.S. Лично аз не съм съгласен с точка 6. Рафинираната захар е абсолютно противопоказна за кучето, поради много ниските количества инсулин, които произвежда

Topsi i Dara

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако в тази тема имаше толкова мнения, колкото и в темите с панаирджийски спорове, едва ли щеше да има нещо което да не се знае за отглеждането на голдени

Topsi i Dara

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Златните правила на обучението


За методите на обучение сега се говори и пише много. Но може ли накратко да се формулират основните правила, характеризиращи самата същност на взаимоотношенията с кучето. За какво трябва винаги да помним отработвайки едно или друго поведение, независимо дали са елементарни навици за послушание, защита или специално обучение.
Какъвто и метод да се използва, каквато и цел да имате, основните правила в обучението са са само 2. Първото правило е много кратко и просто:

ВСЯКА КОМАНДА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ИЗПЪЛНЕНА

На пръв поглед това е лесно и разбираемо. Но на практика това правило не е толкова лесно за изпълнение, тъй като за това е нужно:
• Винаги да мислите каква команда давате и какво изискване имате към кучето
• Постоянно да контролирате поведението на кучето незвисимо от нивото на подготовка и степента на управляемост.
• Във всяка секунда трябва да сте готови да въздействате на кучето с всякакви необходими методи, включително и твърди, ако е необходимо.

Да разгледаме това правило посредством примерите на няколко конкретни случая.
1. Собственик на млад доберман, разхождайки кучето си без повод, вижда как кучето му се озовава около акуратно подрязани храсти. Става му интересно ще може ли кучето да прескочи храстите и подава командата за прескок “хоп”. При това отработката на съответстващия навик, тъкмо е започнала на работната площадка, а без повод и на разстояние от стопанина е логично, че командата няма да бъде изпълнена. Въпрос: Защо изобщо да подаваме тази команда, след като знаем, че нивото на обучение на кучето не е достатъчно за изпълнение на командата и то няма да я изпълни.
Естествено командата не е била изпълнена и правило N 1 на обучението е било нарушено. При това изцяло по вина на собственика.
2. Немска Овчарка, четиригодишно спортно куче на доста добро ниво е оставена до магазина след командата “седни” Не е ясно какво е повлияло на кучето, умора след занимание или непозната обстановка, но кучето прави немислима според стопанина постъпка – ляга след пет минутно чакане. След още пет минути се появява и самият собственик, който явно се удивява и даже разтройва от факта, че кучето не е изпълнило изискванията му. И с право, защото кучето има изработената задръжка и е трябвало да изпълни командата. Нивото на подготовка на кучето е била достатъчна за това. Единственото, което стопанинът не е направил е да контролира поведението на кучето. Ако се беше потрудил да поглежда през витрината за изпълнението на командата, би могъл на време да дотича и да коригира поведението на кучето.
3. Класически случай. Човек, голям любител на домашната обстановка и мекото диванче, решава да покаже нивото на послушание на своето куче. Подавайки команда “място” започва заплашително да гледа боксера си, който в това време виновно крие погледа си, но няма никакво намерение да се мръдне. Тъй като собственика го мързи да се надигне от диванчето, просто се отказва и оставя кучето на мира, съобщавайки че то “всичко знае, но не винаги иска да го направи”. А защо ли да го прави, след като боксерът вече е разбрал, че изпълнението на команди не е задължително.

Второто правило на обучението е малко по-дълго, но също толкова просто и ясно:

КОМАНДАТА СЕ ПОДАВА ЕДИН ПЪТ. ВТОРОТО ПОДАВАНЕ НА КОМАНДАТА СЕ СЪПРОВОЖДА С ПРИМЕНЕНИЕ НА МЕХАНИЧЕН ДРАЗНИТЕЛ.

Сигурно ви се е случвало да видите начинаещ, който със зловещ вид наведен над кучето крещи : “Седни! Седни! Седни! Седни! Седни!, Седни – чуваш ли какво ти говоря?” И така 7-8 пъти. В края на краищата собственика не издържа и се докопва до повода или нашийника. И изведнъж се случва чудо: кучето сяда без да дочака дръпването. “Ето това е” удовлетворено заявява собственика. Позната картинка, нали? В същност кучето е изработило траен рефлекс: трябва да се сяда след петата – шестата команда, защото след това стопанинът изпуска нервите си и може да използва съотвеното въздействие.

Това правило има нужда от уточнение: механичният дразнител трябва да бъде достатъчно силен за изпълнение на действието от кучето. Леките подръпвания на повода няма да доведат до нищо. Тях можем да ги сравним с умоляването на кучето да изпълни командата.

Ето и още една случка. Собственичка на Ризеншнауцер, хвалейки се със своето куче подава командата “тук”. Кучето спокойно очаква следващите действия на стопанката си. След като подава командата 6-7 пъти с различна интонация (от весела до заплашителна) собственичката заявява :”идвам да те пребия”. Колкото и да е странно, кучето реагира на това изявление. Тръгва да идва но не много активно. Стопанката притичвайки до кучето го хваща за нашийника и започва да го влачи след себе си. Кучето кратко изръмжава и маркира захапване за ръката.
“Е добре, после ще се разправяме” – заявява собственичката и пуска кучето.
“Нещо неправилно ли правя?” учудва се стопанката виждайки лицето на инструктора?
А вие как мислите, имало ли е в действията на собственичката поне нещо ПРАВИЛНО?

Topsi i Dara

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Uvazhaemi sobstvenici i specialisti v porodata Golden Retriever,
Molya otgovorete na nachinaeshtite entusiasti:
S kakva hrana e nai-dobre da se hrani malkoto goldenche v intervala 2-3-4 mesec:
s granulirana suobrazena za vuzrasta ili domasho prigotvena glavno obezkosteno pleshko (za tova natiska zhena mi, pod predlog che malkite oshte ne bili dobre s duvcheneto).
Royal Canine ili Purina ili i ot dvete da kupya a to kakvoto samo si haresa?
Mozhe li da razmekvame granulatite s bulion(ama ne ot tezi na blokcheta s konservantite)?
Tryabva li da se davat i nyakakvi drugi vitamini ili kalci, ako se mine na granulirana hrana ili v neya vsichko si e dozirano kakto tryabva?
Koi sa nai-preporuchitelnite vaksini za malki kuchenca ot tazi poroda?
Mnogo stanaha vuprosite i se izvinyavame, no naistina iskame da sme dobri stopani, a tuk ste sam specialisti i ot vseki ot vas mozhe mnogo da se nauchi!
Blagodarya
Freya

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Учудих се като заварих клуба в окаяно състояние...