... и добре казано:
нова ера се задава...невидима свръхзвукова честота ни води интуитивно към храм на звука дълбоко навътре в нас. В безкрайността няма, ни начало, ни край, само течния момент, наречен СЕГА! Нашата цел е да разкрием звукови основи на определени честоти...

С такова вибриращо изкуство в нашите способности влиза силата да канализираме нашето усвояване чрез ред и хаос да разберем новите измерения на едно разширено съзнание, да позволим на музиката да служи като пътеводна карта на новооткрити вътрешни територии, които модерната технология направи достъпни...Pазумът, подобно на компютър с неограничин достъп до всякакви програми, плува свободно. Случващо се в настоящето събитие се оказва обременено с дълбока чувствена значимост, космическо проявление се оказва аналогично отразено в конкретно лично преживяване.

Май е цитат на Man with no Name.

Бързата работа - срам за ТауМайстора.

Леле, как ме прободе право в сърцето с този цитат!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Наскоро си говорихме с една приятелка за технологиите. Нейната теза беше, че човек може да напълно щастлив с малко. Без технологии и т.н. Че ако един артист има нещо в себе си ще може да го изрази и без компютри и всякакви съвременни джунджурии.
До някъде съм съгласен. Но само донякъде.
Технологиите ни разширяват кръгозора, отдалечават хоризонтите. Карат ни да мечтаем за още по-далечни неща. Дават ни възможност да споделяме изживяванията си с все повече и повече себеподобни. Потапяме се все по надълбоко. Защото чисто човешки си е стремежа към откриване. Нещо като "човекът е човек, когато е на път".
Имаме вътрешна потребност да събаряме стени. Да се катерим на високо, за да видим какво има отвъд хълмовете.

В момента слушам едно от любимите си неща - Tryptomine Dream на AP.
За мен това е едно от най-отнасящите парчета изобщо. Само преди 20-30 години е било невъзможно да се постигне такава звукова "картина".
Играта с осцилаторите и филтрите след тях. Ефектите, като подправки правещи вкуса така завършен. Всичко това оформящо прекрасния пейзаж от емоции.
Емоции, които само преди 20-30 години нямаше да е възможно да бъдат изразени.
Емоции, които изживяваме и ни променят.

Зверски добре казано!
Подписвам се под това!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз. Има неща, които могат да се кажат еднакво добре и днес, и преди 1000 години, и след 1000 години - това са непреходни, архетипни неща, за които е достатъчно да можеш да си служиш с езика или ръцете, или тялото въобще. Това са нещата, присъщи на самия човешки разум, както и на биологичната му обвивка в нашия отрязък от време. Забележете, като казвам разум, имам предвид точно разум - а той се проявява единствено във взаимовръзките между отделните индивиди. Разумът е колективно достояние на човечеството, не е индивидуална принадлежност на един или друг индивид. Затова когато изразяваш нещо, ти го правиш заради връзката си с другите.

Отплеснах се. Има обаче и неща, на които са им необходими допълнителни технологични приспособления, за да могат да бъдат "достигнати" и изразени. Всеки инструмент донася нови възможности за изразяване, всяка технология разширява хоризонтите, както казва туземец. Самата гоа е доказателство за това. Забавно е как при всяко нововъведение се появява вълна от недоволство срещу него с мотива, че се бяга от човешката същност. Когато е била внедрена електрическата китара, мнозина са я заклеймили, че произвежда метални, неприсъщи на човешкото звуци. Същото се случило по-късно при въвеждането на синтезаторите, и то от страна на привържениците на електрическата китара.

Грешката на тези, които отричат едното и приемат само другото, е, че не отчитат простичкия факт: всичко това е присъщо на човешката природа. И естествените звуци, и електрическите, и електронните, и някакви следващи, които ще изобретим. Та нали ние сме ги "измислили", не някой друг разум. И единствената мъдра позиция според мен е да се приеме всичко съществуващо с подобаващата му почит. Друг е въпросът кое ще предпочитаме в личен план - дали живия концерт на акустична китара и пиано или звуците на S.U.N. Project и UX. За всекиго има по нещо.

И най-парадоксалното е, че състоянието, в което ни вкарва гоата, някой друг го вкарва в същото състояние съвсем друг тип музика - например класическата или рокът. Ние казваме за гоата, че е най-космическата музика, а същото твърдят и рокаджиите за рока, и класиците за Моцарт, Бетовен и Бах. Ами шаманите как изпадат в транс - пак чрез музика и танц, без да ползват синтезатори... (Тук може би има изключения - чалгата и рапът май са за хора, на които им е отрязан достъпът до космоса, ама нали и такива трябва да има.)

Баааси, не го четете тва, олях се...

"Трябва да се отървем от хората! А това може да стане само с човешки методи..." (Е. Дюлгеров)

само едно мъничко и несъществено допълнение - важно е и да имаш какво да кажеш/ изразиш. тогава човек винаги намира изразното средство (и не рядко става пионер в областта си). то една работа тръгне ли да излиза...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите