Гоа-та де.
DrGOA ме наведе на този въпрос - та ми е интересно при вас как точно стана? Как я срещнахте и обикнахте?

Аз ще се включа малко по-късно, че сега ще закъснея за работа...

п.с. Интересно ми е какъв е целият път, който сте извървяли през различни други музики, докато стигнете до нея.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Rama на 10.12.03 12:23.

Ами... случайно някакъв познат домъкна една касета с Electric Universe... После чух и SUN Project... :-) това събуди много голям интерес към тоя тип музика :-)
Но.. май момента на истината дойде когато от някакво апокрифно ftp дърпах 2 седмици 3 албума на Astral Projection - Another World, Dancing Galaxy и Trust in Trance... Слушах почти само тва месец-два... и са ми още любими... :-) И така... доста мп3-та изтекаха оттогава :-)

-------------------------------------------
error 604
t.s. мутира в tuzemec

Като тийнейджърка съм слушала какво ли не - рок, поп, пънк - главно рок май, и то не защото ми харесваше особено, а защото хората, които го слушаха, ми изглеждаха най-приемливи за компания. Сещате се, че в онези години (средата на 80те) набавянето на музика ставаше по почти криминални начини. Имам предвид музика, различна от Росица Кирилова и дует Ритон. Дълго време слушах основно Frank Zappa, макар да не е много ясно дали защото наистина ме кефеше, или за да се правя на интересна. Слушах и разни други ексцентрични и почти неслушаеми музики от типа на Маргдит Мунк и Дайманда Каас (не съм сигурна, че така се пишат), като по този начин хранех пубертетската си нужда да покажа на света колко необикновена и екстравагантна съм. Но долу-горе по това време осъзнах, че ми харесва музика, която да звучи електронно, мистично и красиво - в това изискване приблизително се вписваха Жан-Мишел Жар, Вангелис и някои албуми на Пинк Флойд. Насаме тъкмо това слушах.

Малко по-късно дойде ноември 89-та и тогава открих групи като The Cure, Depeshe Mode, INXS и Simple Minds. Общото между тези групи - и това, което ме кефеше всъщност - беше някак студеното звучене. Винаги съм обожавала хладните неща - хладни цветове, хладни звуци, хладни аромати, хладни напитки - и всичко това ми се навързваше в някаква асоциативна верига. Харесваше ми и лекия дарк-аромат - специално The Cure и като имидж много ме кефеха.

Повратен момент за мене беше 93-94 година, когато излезе един голям хит на Моби - Feeling so real. Това парче ме кефеше толкова много, че просто ме хипнотизираше. Обаче имах само някакъв ужасен запис от радиото - и един ден тръгнах да обикалям София да си го търся. Така попаднах в едно малко магазинче, което се намираше на Патриарха почти на ъгъла с Витошка. Доколкото си спомням май не намерих Моби, но намерих нещо друго - Leftfield. Направо бях сразена - слушах го цяла вечер и на другия ден се върнах в същия магазин, прегладняла за още. По този начин открих Orbital и Empirion (баси, Гоа, - така ли се пишеше - не може да не я знаеш тази група?).

И един ден, когато за пореден път бях в този магазин за поредната "доза", съзрях "нещо", което в първи момент не разбрах какво е. Приличаше на CD в нестандартен размер - и на обложката му беше нарисувано някакво пъстро индийско божество или нещо подобно. Тази картинка страшно ми заприлича на моите собствени картини, а индийският аромат ме накара съвсем да се побъркам от любопитство. Оказа се двойна кутийка с две касети вътре - казваше се Global Psychedelic Trance или нещо подобно. Излишно е да споменавам, че мигновено посегнах към тази причудлива шарена кутийка и си я купих.

И когато се прибрах и пуснах касетите……не знам как да го опиша…. Беше невероятно разтърсващо и мистично преживяване за мене… Имах усещането, че някой е надникнал директно в мозъка ми, разбрал е точно от какъв тип музика имам нужда - и я е написал специално за мен. Това беше МОЯТА музика - и още на първото чуто парче бях напълно наясно с този факт. Бях неописуемо щастлива, възхитена и почти вцепенена от удоволствие… Така ме побъркваше тази музика, че го усещах почти физически……нещо като "пеперуди в корема"….усещане, сравнимо единствено с оргазма…

После минаха години, през които периодично се зареждах с нови и нови касети, а по-късно и дискове. Тогава открих Astral Projection, Hallucinogen, Sun Project, Hara Gobi и други подобни. И през цялото това време слушах гоа сама вкъщи - защото не познавах никой, който да слуша същото. Много самотна бях в това отношение… И чак към 98-99 година се запознах с няколко души, които ходеха по електронни партита - и се почна.

А през зимата на 2001 година се запознах с Гоа и TauMaster - в клуб Електронна музика. Не след дълго си направихме този клуб, хехе - и ето ни днес тук.

Бре, това е май нй-дългият постинг, който съм писала тук - извинявам се за което…

А при вас как стана?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е разкажи повече де - преди това какво слушаше?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За разлика от повечето неща, които са ми се случили и за които ми е пълна мъгла как са започнали, откриването на гоатранса си го спомням много добре. Пътувах си с влака към Пазарджик през 1996, ако не се лъжа (т.е. ако е така, бил съм войник, отиващ в отпускарски уикенд, а ако съм сбъркал годината и вярната е 1997, току що съм бил излязъл от казармата, което е по-малко вероятно), и срещнах един приятел от Пз (мярка се и в дира под ника laik). Той имаше приятели напред с материала и беше ми давал почти всичко свое електронно да слушам, без гоа. Което пък ме навежда на мисълта, че вероятно вярната година е 1997, иначе къде в казармата ще съм взимал касетите му. Бях си записал от него доста неща, които ми харесаха - например Министри и Фронт 242. Та в онзи влак, в коридора, той си слушаше нещо. Бяха времена, когато не излизахме без слушалки на главите. И той ми даде да чуя какво слуша. Беше... Mahadeva. И толкоз - изисках му всичко, което има, после започнах и да си купувам касетите на Уизърд, после да дърпам от нета всичко, до което се докопвах, при ужасна връзка от около 0.5 кБ, и с пренасяне на дискети до вкъщи... вместо да си работя по дисертацията, цял ден висях в нета в института, ровех за адреси (така опознах и работата с ИЕ, и въобще какво е то интернет), точех, връзката прекъсваше, почвах отначало, после архивирах, хвърлях на дискети, после обратно разархивирах вкъщи... По-късно вече Пец (същият, как ми липсва в далечната Германия, но сега поне сме в един отбор в друг един клуб тук и често си говорим) ми даде и дискове с мп3-албуми, помня че на първия такъв имаше 3 албума на МФГ... от своя страна аз вече бях направил няколко и с гордост му ги дадох, на него, който беше толкова далеч напред... Разбира се, аз съм щастливец, защото винаги до себе си съм имал своя брат, 4 години по-малък от мен, който се оказа от същото тесто , както и един друг приятел от Пз, който преди това също ми беше дал разни хубави "техно" неща и на когото на свой ред започнах да записвам гоаалбумите... помня как той буквално откачи по Moment of Truth на МWNN и как едно лято 2 седмици го въртяхме до изтъркване в една база с бунгала, напук на чалгите, притискащи ни наоколо със също толкова високи децибели, и на чалгарите, които идваха да се карат с нас, че тая музика не била никаква музика и ги побърквала, хахаха...

И така нататък... А пък чутовните купони в едностайната софийска кутийка, където по някое време в малките часове разбутвахме тайфата от 30-40 човека и вилнеехме в транс на малкия "дансинг" между шкафа, хладилника и стените... Много тромаво е всичко това, което написах, а темата беше само за началото, но... безценни спомени, извинете ме

-----------
Смъртта не унищожава - тя просто ни прави невидими. (индийска мъдрост)

МОЯТА музика - и аз така я наричам... Така се почувствах още първия път - когато чух Махадева в ония шумящи слушалки в коридора на тракащия влак... И пак благодаря на, е, там на когото трябва горе, че съм голям късметлия - да започнеш с Махадева е наистина цяло щастие.

МОЯТА музика... затова ми е толкова трудно да пиша тук - това са толкова лични преживявания, толкова навътре, че не мога да ги опиша по тоя красив и неповторим начин, както го правиш ти...

Empirion ми говори нещо смътно, обаче...

И ето още нещо общо между нас - Feeling So Real на Moby. Един от приятелите ми, за когото писах в дългия постинг по-долу, този, който ми беше давал хубави неща, преди да му открия тайнството на гоата, ми беше дал и касетка, наречена "Techno Trax 9", т.е. 2 касетки - първа и втора част - та там първото парче беше точно това, и то ми подейства по същия начин, както на теб...

Леле, 2 часа вече стоя в този клуб, май ще закъснея за занятия

-----------
Смъртта не унищожава - тя просто ни прави невидими. (индийска мъдрост)

Започна някъде 2000-ната година, попадна ми една песен, на някакви дето сефте ги чувах дори като име и в песента се казваше "When you dream there are no rules, people can fly, anything can happen..."
Така започна всичко, тогава не познавах хора, от които мога да си взема такава музика, имах интернет едва от няколко месеца и с много зор си намирах каквато и да била музика. Та тогава попаднах и на Searching For UFO's, Mahadeva, Still On Mars и др. такива. После за един дълъг период от време забравих за тези неща, минах през много групи и стилове (все китарно ориентирани), докато преди година отново почнах да събирам гоа, осъществих си мечтата да събера цялата дискография на Astral Projection (всичките 12 албума), а от два-три месеца слушам почти изцяло гоа и пси транс. Единственото за което съжалявам е пропуснатите лайфове на Astral Projection в България
Сега си имам тука на компютъра един видео клип на

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами... добре :-) Макар, че нямам дар слово като теб или Гоа :-) Много ми са разхвърлени мислите по принцип :-)

Преди това... тоест... по-преди това слушах Maiden, Megadeath, Slayer, Metallica... Такива неща... Което се слушаше около мен - приятели и т.н. :-) Братовчед ми, също много ми повлия. После започнах полека лека да слушам музика която никой около мен не слушаше. Jean Michel Jarre, Vangelis... Концерта на Mike Oldfield по случай издаването на Tubular bells II в Единбург направо ме разби. Горе долу по същото време чух за пръв път и Enya - която ми повлия много и още ми става едно такова топло вътре като я чуя. Loreena McKennitt, също... Mystic's Dream e много, много... хубава песен.

Горе долу първи курс в университета... (хех... 95-та?) почнах да си играя с тракер-и. Това са едни хм... сравнително елементарни от днешна гледна точка за правене на музика - редиш семпли и т.н. Един ден... бяхме в общежитията и си играех с Impulse Tracker, и влезе някакъв тип, приятел на колегата дето живееше там. И каза.. аве.. имам тука една музика дето малко прелича на това дето го правиш... и изтича един-два етажа по-нагоре и донесе Electric Universe. Не се сещам кой албум беше. Меко казано... бях много впечетлен. Това беше музиката която съм искал да правя и която съм искал да слушам. И я имало някъде. Или беше почти идеалната музика. Сякаш нещо не и достигаше. Или поне така си мислех. После в родния си град се срешнах с един бивш съученик, който живееше в Сф. И той ми даде да чуя SUN Project, албума се казваше "Macrophagues", или нещо подобно :-) Дълго време слушах само това - SUN Project и Electric Universe. Някъде по тва време почнах работа за един интернет доставчик. Някъде прочетох за Astral Projection. Намерих ги в mp3.com свалих си първо... Mahadeva - някакъв микс специално за mp3.com (Гоа - поздрав!). Ето това беше Музиката. С главно М. Свалих всичко което успях да намеря. Nilaya... Tryptomine Dream... дъха ми спираше като ги слушам. Не знаех, че музиката може да прави такива неща. Изобщо си нямах и представа. Не знаех, че мога да летя така. Бях удивен... не... нямам думи. А и има ли смисъл... вие сте го изпитали това. Знаете какво е. Щом сте тук...
Но всичко това си е толкова лично изживяване. Никога не съм говорил за него. Никога не съм ходил на... хм... електронно парти (да, мое да звучи тъпо. аз ви казах, че съм тимирут)

Извинявам се за дългия пост... Не мислех, че ще изпиша толкова...

-------------------------------------------
error 604
t.s. мутира в tuzemec

…почти ме просълзи с този постинг….
Благодаря ти за споделянето… Да, наистина знам "какво е"… Ако знаеш само колко странно щастлива се чувствам, когато науча, че и други хора имат същите усещания…. Някак си….знаеш, че там някъде, някой….е някак подобен на теб… И просто те разбира….

Баси, колко е готино тук с вас,…с теб… Така си почива душата ми, че не е истина просто…

Между другото, аз също обожавам Enya и Loreena McKennitt - сутринта мислех и тях да ги включа в списъка си, ама се мъчех уж да не съм толкова обстоятелствена. Щото…виждаш ме каква съм логорея и какви речи държа, хехехе.

Това, че не си ходил на електронно парти, си е пропуск… Много специфично преживяване е това… Ако във Варна нямаш с кого да отидеш, когато някой път дойдеш в София, аз лично ти обещавам, че ще те заведа някъде - дано да има къде да те заведа де.

Много са особени електронните партита….някак си хем се сливаш с другите, с музиката, с диджея, със светлините - и сте едно цяло… Хем е много самотно преживяване…

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ъмммм? Тъжно ли прозвучах?

Създаде се... много приятна атмосфера тук. Карате ме да се чувствам странно добре... топло е някак. Разбиращо. Незнам как да ви благодаря.

Рама... Enya & Loreena са вълшебни... Ако гоа-та те изтрелва в космоса, в бъдещето... в звездите. То.. музиката на тези две вълшебници те отвежда в приказките... в гори с падащи листа и зелени поляни... до нощния пазар в Маракеш... При друидите... уфф.. :-) отплеснах се... Щото в момента съм си пуснал "All souls night" на Loreena:-))

За партито.. аз по принцип малко странно се чувствам сред много хора :-) Едно ми е такова.. чоглаво... с мойте размери :-))
А наистина... тука от малкото приятели дето ми останаха, никой не се интересува от такава музика. Ех... :-)

Ъм... на 22-ри ще бъда в София.. но само за малко. Само за вечерта и на 23-ти се връщам. Но по-нататъка... би ми било приятно ако се видим с теб, Гоа и останалите :-)

-------------------------------------------
error 604
t.s. мутира в tuzemec