|
Здравомислещият човек е здраво стъпил в реалността, мисля, че за това ще се съгласиш. Но какво е реалност? Това, което наричаме "обективна реалност" е всъщност една колективна халюцинация, по-точна система от колективни халюцинации. Това е обща тема в съвременната хуманитарна мисъл и ще цитирам мой любим автор, който много добре я е описал:
В основата на обществото и на всички по-важни ефекти в него стоят тъй наречените КОЛЕКТИВНИ ХАЛЮЦИНАЦИИ.
Под "колективно въображаемо" ние ще разбираме обекти, явления и значения, които не са непосредствено физически реални, но въпреки това човек ги счита за реални само защото другите хора около него ги считат за такива. Класически пример за КХ са религиите, култовете, идеологиите, шоу-бизнесът, модата; като КХ може да се разглежда и културата като цяло.
Колективното въображаемо не е просто сума от индивидуалните съзнания на хората. Собствено колективната компонента на общественото съзнание е неадитивна; тя се съхранява не в мозъците на отделните хора, а в информационните връзки и потоци между тях и в социо-комуникативните интерфейси.
Но тези връзки и интерфейси не са произволни, а са много силно концентрирани, особено в нашата епоха на масови комуникации. На практика тук доминират едрите производители на съдържание - медии, продуценти и т.н. Определен контингент от места в социума контролират много голяма част от общественото съзнание и колективните халюцинации в него. Или още по-ясно казано: колективната компонента на общественото съзнание е халюцинация на един ограничен брой лица и институции.
Казват освен това, че светът навлизал в нова фаза - "информационно общество". В това общество производството на колективни халюцинации - шоу-бизнес, реклама, медии и пр. - се превръща във водеща сфера на дейност, включително икономическа дейност, изтиквайки назад индустрията и другите "реални" отрасли, които на свой ред се "виртуализират", предефинират се в термините на колективната халюцинаторика. Базисни технологии и движещи сили на това общество са не материалните производства и дори не компютърният софтуер, а т.нар. ХУМАНИТАРНИ ТЕХНОЛОГИИ - public relations, реклама и пр. Това са технологии за управление на колективното въображаемо в масов мащаб, за инсталиране в него на нови компоненти, нови халюцинации на мястото на неподходящите стари.
И господстваща класа в информационното общество са не "материалните" капиталисти, а хората, които притежават или контролират системата на колективните халюциногени - медии, PR-индустрия, хуманитарни технологии, шоу-бизнес.
II.
Едно време другарят Сталин бил нарекъл писателите "инженери на човешките души". Дори този израз да е бил верен по времето на влизането си в експлоатация, днес той е абсолютно остарял. Защо? Самата идея, че душите ги конструират инженери, не е толкова наивна - просто по времето на Сталин професията на ПРОГРАМИСТА е била непозната, а пък и болшевиките са почитали повече хардуера, желязото, а не софтуера, - но тъй или иначе, дали инженери или програмисти ще се трудят над човешките души е въпрос на терминология. Целият проблем е, че днес програмисти на човешките души са съвсем не писателите. През XIX век (в отсъствието на медии, на специални социални знания и т.н.) писателите наистина са били социални инженери и хората са четяли романи, за да научат нещо за живота, а не просто да се разсеят след работа, както е днес. Но кои са днес програмистите на човешките души? Ние вече ги изброихме като "господстваща класа" в новото информационно общество - медиите, шоу-бизнесът, киното; това са производителите на съдържание (англ. термин - manufacturers of content) с най-масова, възприемчива и манипулируема аудитория.
Лишена от функциите си да описва живота и да поучава хората (чети - да поддържа колективното въображаемо!), художествената литература, и по-точно онези автори, които искат да бъдат истински творци, а не се задоволяват с новелизации на сюжети от касови филми, се заравят в дълбините на човешките души. Те потъват в търсене на екстремно лични и нестандартни, по възможност дори патологични и извратени преживявания. Откъсната от общата за всички социална реалност (която всъщност е пак нашето колективно въображаемо!), художествената литература заедно с аудиторията си се разцепва на безброй потоци и течения - впрочем, към същото я тласка и обективното усложняване на културата ни, клонящо към необозримост. Книжната култура губи цялост и масовост - точно обратно на шоу-бизнеса и медийния поток, които стават все по-масови и съгласувано-еднообразни.
Днес художествената литература прогресивно се маргинализира за сметка на по-новите, зрелищни, достъпни и масови жанрове - кино, медии и пр. Въпросът е: не може ли все пак тя да се върне отново към основния поток на колективното въображаемо - или, което е същото, към социалната реалност?
Ние твърдим, че може. Само че това няма да бъде престижната екологична ниша на "инженерите на човешките души": тя вече е заета от по-достъпните и масови жанрове, които, ако се съди по всичко, дори да я отстъпят на някого, това няма да са литераторите, а някакви още по-нови, зрелищни и масови технологии за производство на съдържание.
Една перспективна свободна роля за литературата, според нас, е тя да се прикачи обратно към главния поток на колективните халюцинации, но с цел не да произвежда такива, а обратно - да руши, да обезврежда и деинсталира продуктите на индустрията на съдържанието.
Тук не става дума просто за онова, което наричат "социална критика". Критични визии е имало винаги и ще има. Но масата такива визии никога не се усъмняват в "реалността" на явленията, които критикуват! Много, много рядко обектите на критика биват гласно признавани за колективни халюцинации: казва се, че са "лоши", че трябва да са не такива, а други (т.е. съпоставят се с други колективни халюцинации!), но никога не се третират като илюзорни. Това е отражение на "вулгарния реализъм" на западната култура, която въобще не иска да признае наличието в себе си на масови халюцинации и претендира, че целият социален живот в нея е най-върла реалност. (Сравнете това с позицията на будизма, който е склонен да разглежда целия свят като илюзия.) А литературата, ако иска да излезе от лабиринта на душевните перверзии на оперативния простор на главната културна плоскост на социума, ще трябва да заработи със и върху колективните халюцинации от тази плоскост. Но не да работи с тях като с реалности - това го правят прекрасно и медиите, шоу-бизнеса и прочие, тоест много по-"конкурентни" жанрове от литературата. За да избяга от тази конкуренция на реалното, литературата ще трябва да се отнася към цялата система от културни и социални координати на обществото като към нещо илюзорно, което трябва да се деинсталира.
Това моментално ще вкара писателите в една принципна опозиция спрямо "производителите на съдържание". По-горе споменахме, че индустрията, произвеждаща общественото съзнание, се гради върху оборота на колективни халюцинации и е кръвно заинтересована броят и интензивността им да нараства непрекъснато. Медиите и шоу-бизнесът не могат да си позволят да сеят съмнения в реалността на собствената си продукция от илюзии. Литературата обаче, тъй като вече не е централен жанр (в смисъл че държи доста малък дял от печалбите в индустрията на съдържание), спокойно може да излезе на пазара със своята "ментална услуга" - демонтиране на илюзиите от масовия поток.
И така, за да си намери място в системата на колективното въображаемо, литературата трябва да се превърне в негов деинсталатор. Ще обозначим този жанр, този модел на отношение на литературата към света, със сочния израз "ментален киберпънк" - просто защото не ни идва на ума по-подходящ термин, а и заради пристрастието на киберпънка, като направление във фантастиката, към проблематиката на виртуалната реалност и нейното "хакване" (спомнете си филма "Матрицата"). А пък за хипотетичните писатели, творящи в този жанр, най-удачна ще бъде метафората "хакери на човешките души".
Интересна мисъл тъкмо в този аспект е изказал един руски фантаст, творящ впрочем точно в жанра "киберпънк" - Александър Тюрин. Той казва, че истинският писател прилича на коварен микроб или вирус, инфектиращ съзнанието на читателя. От себе си ние бихме добавили: вирус не обикновен, а информационен, компютърен.
Тюрин разделя писателите-"вируси" на два класа. Едните са безхитростни и безвредни - те проникват чрез известни рецептори (= входни портове) и, ако се изразим пак с компютърна терминология, не внасят никакви промени в "системните" функции и прекъсвания в съзнанието на "гостоприемника". Но има и други писатели, наподобяващи истински коварните вируси. Инсталирайки своите текстове в читателското съзнание, те използват "недокументирани трикове", променят фундаментални системни области в него, изключват блокове и понятия и включват на тяхно място своите паразитни кодове. Те си поставят за цел да променят читателя - и го постигат.
Тъкмо сред писателите от този втори тип трябва да търсим нашите "хакери на човешките души" и "деинсталатори на колективни халюцинации".
Същото е с авторите на гоа/сайтранс. Истинският трансър (Гоа Гил например) е хакер на човешки души, деинсталатор на колективни халюцинации. Трансът е пътешествие отвъд "реалността" към автентичния Свят, или автентичната Душа - тези две неща не бива да бъдат отделяни или противопоставяни. Ето две автентични описания на такова пътешествие:
Fri Jan 7 16:41:14 GMT 2000
When unconscious-unspoken comunication, travelling at the speed of thought, becomes the only or at least the truest form of communication, you just know everything is clicking just like it should (to me it has happened only for a few minutes at the last party, but I knew that was how it should be)... the energy is like a ball and bounces around through glances and body comunication... why can't it always be like THAT? Bom
the lonely avenger
Wed Jan 5 13:51:36 GMT 2000
o.k. so strange thimgs happen in raves , but then maybe they just happen in each ones mind. What i have experienced is a kind of network between the peolpe (a mental network u could say) where many are connected and there is a kind of dialogue goin on without any words being spoken.(usualy on acid when i felt that) Another thing is to whom does all the energy go?? Hundreads of people dance . the kinetik energy they create from their own life ennergies must surely be transformed in an other type of energy. Since the heat levels of the place don't rise i suppose it all goes somewhere or to someone/something . Don't think it goes to each other because we all feel exausted after 10 hours or so of dancing(exaustion-lack of energy).And now the cheesy part: Don't know if anybody here has read some sci fi novels about alien entities suckin the enrgy from whole solar systems and stuff like that (illuminatus i think they were called).They had agents on the planet who helped they energy flow towards the illuminatus and whom they repaid with large amounts of power on the human plane.Well just imagine... Enough with the x-files put on some techno and turn the volume on!!!!
agent mulder
Взех ги случайно, не търсих особено, във всеки сериозен гоа/сай транс форум ще срещнем описания на подобни усещания: комуникация на несъзнавано-невербално ниво, душата/душите стават чиста енергия или по-точно разтваряш се в чистата енергия, материята/реалността съществува като пулсиране на енергията, отваря се друг свят и т.н. Според мен се отваря вратата към истинския свят. Поне моята душа така го усеща.
Хм. Прочетох се, преди да пусна постинга и ми звучи...., супер сбъркано ми звучи. Обаче по-несбъркани думи да опиша усещанията си (засега) не мога да намеря. Ако някой е разбрал нещо от гореписаното, моля да се обади 
Ме-е-е!Редактирано от neon GOAt на 12.01.05 09:19.
|
|
Да. Да.
Иван Попов е този любим мой автор. От неговата статия "Хакери на човешки души - литературоедски вариант" е цитатът. Разбира се, че съм чела и едноименната книга. Не му написах името, защото не е в литературния мейнстрийм и не очаквах, че ще срещна някого, който го е чел. Камо ли пък да срещна самия му редактор....
Загубих си думите. Иде ми да изрева "waw", ако не съзнавах, че това е единствената свобода на субекта от втори род. Защото явно знаеш, че "абсолютно всичко, което може да характеризира човека, вече е съотнесено от културата на тъмния век към орално-аналната координатна система и поставено в контекста на безмерното устогъзие. Изместващият уау-човек анализира всеки срещнат като наситен с търговска информация клип. Външният вид на другия, речта и поведението му незабавно се интерпретират като набор от уау-символи. Възниква много бърз и неконтролируем процес, състоящ се от последователни анални, орални и изместващи импулси, избухващи и затихващи в съзнанието, в резултат на който се определят отношенията на хората един с друг. Homo homini lupus est, гласи един крилат латинизъм. Но човек за човека вече отдавна не е вълк. Човек за човека дори не е имиджмейкър, не е дилър, не е килър и не е ексклузивен дистрибутор, както предполагат съвременните социолози. Всичко е много по-страшно и просто. Човек за човека е уау - и не за човека, а за същия такъв уау. Така че проектирано в съвременната културна координатна система, това латинско изречение звучи така: Уау Уау Уау" Знаеш, че това не е Иван Попов, а Пелевин.
Тук е последното място, където очаквах да срещна човек, който познава Иван Попов. Камо ли пък който познава движенията на душата му - защото за мен всичко, което той излага на хартия и най-вече в като е-текстове са фините трептения на душата му. А истинският редактор е по дефиниция е идеалният резонатор на душевните vibrations на автора.
Е, ако всичко това не е мистика... За която именно питаше Рама 
Завиждам ти, че го познаваш А се радвам искрено, че разбираш какво усещам и за какво говоря. Ако не беше твърде неприлично, щях направо да кажа, че тутакси се влюбих в теб Обаче съм възпитан човек и няма да кажа подобно нещо 
На теб минавали ли са ти подобни асоциации: между темите, които развиват Иван Попов, Пелевин, Филип Дик и т.н. - и транскултурата?
П.П. Не можеш да си представиш колко ме зарадва отговора ти.
Ме-е-е!Редактирано от neon GOAt на 13.01.05 08:48.
|
Или поне гоата я усещат навътре най-вече хората, които имат и някакво отношение към мистиката - т.е. не ми се струва, че здравомислещи бизнесмени биха могли да я усетят 
