Re: Котки / Фен клубове / Музикални / Goa & Psychedelic Trance

По-точно - котараци

Котарак 1 се казва Мишел и живее при нашите в Пазарджик. Вече е на 14 години. Взехме си го през зимата на 1989, беше мъничко коте и се държеше съвсем различно от другите котета. До нашия вход се бяха навъдили цяло ято котенца и като се връщахме веднъж вкъщи с брат ми, ги видяхме накацали по прозорчетата на мазетата и отидохме при тях. Всички избягаха, а това коте храбро остана и не помръдна, като гледаше право в очите огромните безформени същества, които се приближават застрашително към него (е, сигурно е гледало последователно ту мен, ту брат ми

). Посегнахме, погалихме го и разбрахме, че това е нашето коте

. (Още тогава стана ясно, че в него има нещо от домашна котка. После се разбра, че бащата е един хойкащ съседски сиамец.) Занесохме го горе, изкъпахме го и колкото ние, толкова и самото коте успяхме да убедим родителите си да го приемат (защото те отпърво бяха против)

Майка ми го кръсти Мишел и не даде да се издума за друго име. Мишел е много любвеобилен и на младини беше палав - не даваше да го гушнеш задълго

. Сега сам търси да се гушне и му викаме вече дядо Мишел... защото ходи едно такова бавно, мъдро, леко мързеливо и с разбиращо изражение... Най-ценното му качество може би е, че е изключително възпитан - не мяучи досадно дори и когато е много гладен. Само мърка, когато е доволен...

Веднъж се загуби за 1 седмица и майка ми си беше изплакала очите... после се намери близо до блока - полумъртъв от глад, с налудничаво отчаян поглед... и изяде цяла купа бяло месо и още разни работи...

Не смея да си помисля какъв рев ще падне, когато... отиде в по-добрия, котешкия си свят...

Котарак 2 е този на снимката в профила ми - нарича се Съни и е невероятно красив и пухкав. Потомък е на персийска и синя руска, или нещо подобно - така и не можах да запомня. Има 2 недостатъка - по-малкият е, че е все гладен и може да ти скъса нервите от мяучене, а по-големият е, че... не е мой :((( Стопаните му си имат дете и аз се съгласих да го погледам до раждането - вече стана година и 10 дни оттогава, детето отдавна се роди, но те не искат да си го вземат. Аз хем се радвам, хем съм бесен, защото така привикнахме един към друг, че колкото повече се отлага раздялата, толкова по-ужасна ще е... Съни е коте с много нещастна съдба. Много ми е жал за него. На година и нещо е паднал от седмия етаж и е бил зверски потрошен. Стопаните обиколили сума ветеринарни лечебници и никой не искал да го оперира - всеки казвал, че няма смисъл, защото котето умира... Най-накрая някакви се съгласили, направили серия операции, натъпкали го с железа и шини и го спасили... После дълго и бавно се е оправял. В началото като е пиел вода, му е изтичала през нослето... И досега леко завлачва един от задните си крака... и май има още железа в себе си... Миналата година пък, вече на моя територия, се разболя лошо - запушване на пикочните канали, което е летално. Наложи се спешна операция с кастриране... добре, че веднъж вече е бил баща... отново оживя, но не бива да му се дава много храна заради срастванията от падането, а и трябва храната да се подбира заради операцията... Горкият, няма да доживее до възрастта на батко си Мишел :(((

Колкото до Мишел, може скоро да си сложа неговата снимка - и без това трябва да се приготвям за раздялата със Съни...

”Светът е твърде голям, за да му навредиш.” (Вантала)
Човечецът не е знаел що е глобализация.