Eto ti doklad / Наука / Природни науки / География

Парниковият ефект е процес, при който атмосферата затопля дадена планета поради способноста на дадени газове в нея да поглъщат инфрачервена (топлинна) радиация и да я преизлъчват обратно към земната повърхност. За първи път е наблюдаван от Жозеф Фурие през 1824г и е проучен количествено от Сванте Арениус през 1896 г. Името идва от подобния ефект, който имат парниците, използван в селското стопанство за подпомагане виреенето на растения.

Основният парников газ в земната атмосфера са водните пари (т.е. облаците), които в зависимост от височината си в атмосферата могат да играят роля на охладител или нагревател на земната повърхност. Втори по-важност от газовете, допринасящи най-много за затоплянето на Земята е въглеордния двуокис, образуван при изгарянето на изкопаеми горива (нефт,въглища,природен газ) както и при изригването на вулкани и изветряването на варовични скали и биологични дейности (почти всички живи съшества издишват въглероден двуокус). Концентрацията му в земната атмосфера от началото на индустриалната революция през 18 век се е увеличила от 270µL/L до 383µL/L или с около 110 µL/L (около 40%). Голямата част от това увеличение е станало след 1945 г.

Парниковия ефект предизвикан от земната атмосфера е от голямо значение за живота на Земята, тъй като при пълно отсъствие на парникови газове средната температура на земната повърхност би била около -15°C вместо сегашните +14.6°C. Това би направило съществуването на вода в течна форма почти невъзможно(освен около вулканите), което би ни лишило от течни океани, които са основна предпоставка за възникването и разнообразието на земния живот.

[редактиране] Уловеното излъчване
Въглеродният двуокис позволява на слънчевите лъчи да достигнат до повърхността на Земята, но възпрепятства излъчването на топлина от нея. Други газове, които действат по същия начин, са метанът, азотният окис, малки количества от които се получават при изгаряне на изкопаемите горива и земеделска дейност, и хлорофлуоровъглеродите(фреоните), които се използват в аерозолните препарати и в старите хладилници.

Тези газове се наричат общо "парникови газове", защото действат подобно на стъклата в парниците. Също както въздухът в парниците е по-топъл от този навън, така и повърхността на Земята и по-ниските слоеве от атмосферата постепенно се затоплят. Това се нарича парников ефект.