дължината на екватора?

Обръщам се към вас за експретно мнение, защото снощи на маса имах спор и чух една много екзотична за мен теория.

Моля ви, дори да ви се стори тъп въпросът ми, кажете ми как се мерят екваторът, паралелите и меридианите!

http://www.pereplet.ru/pops/lectures/figura/tfe.html

http://www.fes.uwaterloo.ca/crs/geog165/gcoords.htm

А-ха, получих голямо домашно:)))
Първо трябва да прочета така обширния материал по-задълбочено, след това ще се върна за нови въпроси:)))

Благодаря ти!

О, само първият линк ми зарежда:((((((

Ами накратко:
доколкото си спомням, в Египет са забелязали, че по обед на всеки 22 юни когато Слънцето е най-далече над небесния екватор и кулминира най-близо до зенита /северно от него, на 23 градуса и 27 минути N, което ще рече лятно слънцестоене/, в един от градовете слънцето ограва дъната на кладенците, сиреч грее отвесно, докато по същото време в друг град на друга геогр. ширина вертикалните стълбове хвърлят къси сенки. Тогава са измерили разстоянието между двата града, което на практика е дължината на дъгата по земната повърхност между тях и са сметнали дължината на радиуса на дъгата, като се знаят ъглите на сенките - отвесна в единия случай (90 градуса) и под някакъв по-малък ъгъл в другия - примерно 85 градуса. Оттам са сметнали обиколката на кръг с вече получения по горния начин радиус, сиреч за цялото земно кълбо.

Това че явлението е забелязано точно по време на лятното слънцестоене не е чак толкова важно - за други градове по-близо до земния екватор, това явление на отвесно греещото слънце може да се наблюдава в други дати, но по случайност хората са били впечатлени точно от отвесното греене на Слънцето в Алвксандрия /мисля че беше/ на 22 юни, което ще рече, че градът трябва да е на 23.5 грдуса северна ширина, а ако не е така значи градът е друг /проверете ако искате и за Сиракуза/.

Мисля че Ератостен е "големия сметач", но по този начин са получили удивително за тогавашните методи точен резултат.

Ако някой иска, може да посети адреса

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...когато се редактира текст май трябва да се внимава повечко:)))
Слънцето не кулминира северно от зенита при лятното слънцестоене на 22 юни, а на 23 град и 27 мин над небесния екватор.

През уикенда ми попадна случайно статииката обясняваща метода на Ератостен, ето го накратко и ясно:

Градът, в който на 21 - 22 юни Слънцето по обяд огрява дъната /водата/ в кладенците е Сиена, а по същото време /обяд/, на същите дати в Алессандрия вертикалните стълбове хвърлят сенки, като ъгълът от върховете на колоните към краищата на сенките е ~7 градуса. Ератостен пратил човек да измери разстоянието между Александрия и Сиена и той измерил 800км /ама не ме питайте как:))/. След тези данни всичко било ясно и просто - Ератостен сметнал, че 7 градуса са около 1/50 час от пълния кръг - 360 градуса /по-точно 1/51.42-та част от кръгъ/. Ами той е умножил 800*50 и е получил 40 000км обиколка на зЕМЯТА> тОВА Е>

Благодаря ви за интересните четива!

dobre da a te edin spriam drug tochno v posoka sever/iug li sa razpolozheni?

казах

С извинения за закъснелия отговор!

Незнам дали са точно в посока север-юг, демек на един меридиан, но и да не са, интересни са не толкова моментите на кулминация на Слънцето над двата града, което в случчай, че те не са на един меридиан, естествено ще настъпва по различно време. Например за Шумен обяд настъпва 13 минути след официалното време 12h за нашия часов пояс, за другите градове нележащи на шуменския меридиян, естествено кулминацията настъпва по различно време - нарича се местно време.В астрономията за да се изчисляват примерно кулминации на звезди над дадено място или за по-точно намиране на небесни координати на обектите се взема предвид това местно време /dT местно/. Та при кулминацията на Слънцето, без значение кога точно тя настъпва, сенките на предметите са според наклона на Слънцето над южния хоризонт /за северното полукълбо/, зависещ от географската ширина на мястото и от сезона. Ератостен просто е измерил по обяд ъгълът между отсечката, свързваща върха на вертикалния стълб с краи на сянката му и самите него, т.е. ъгълът горе при върха на стълба. За другия град е видял, че слънцето огрява дъното на кладенец, т.е. свети вертикално. Това е.
А както е логично да се сетим, продълженията на всички вертикално забити в земята стълбове се пресичат в земния център, тъй че Ератостен е взел ъгълът между продълженията на 2-та стълба в двата града и е сметнал този ъгъл като част от цялата окръжност - от 360-те й град.

znachi estestveno che vremeto ne e vazhno, no ako ne sa na 1 meridian, triabva da se vzeme NE RAZSTOIANIETO MEZDU tiah.
ako ne sa na edin meridian, razstoianieto mezdu gradovete se iaviava hipotenuzata na triagalnik, kato dvata kateta sa saotvetno sever-iug i iztok-zapad
i vsashtnost za pravilnoto opredeliane na razmera na zemiata ni triabva dalzinata na kateta sever-iug, v protiven sluchai greshkata mozhe da bade mnogo goliama.

predstavi si naprimer sofia i varna, razlikata sever-iug pri tiah e malka, no razstoianieto e znachitelno, ako se vzema pod vnimanie samo razlikata v dalzinata na senkite v tezi 2 grada i razstoianieto m/u tiah, bez da se otchita razminavaneto iztok-zapad, zemiata bi izlezla znachitelno po-goliama

казах