ДИСКУСИОННИ ПРОБЛЕМИ НА ТЕМА
„БЪЛГАРСКА ГЕНЕТИЧНА ГЕНЕАЛОГИЯ“
Проучване възможностите за една неформална среща в средата на месец април 2013 година в София, в „камерен състав“, на част от българските генетични генеалози.
Молим за Вашите идеи.
Проект
1. Публикации и форуми за „Българска генетична генеалогия“ (БГГ);
1.1. Публикации в България;
1.2. Международни публикации;
2. Кой кой е в БГГ;
2.1. Български генетични генеалози в България;
2.2. Български генетични генеалози по света;
3. Компании, институции и звена в България в областта на БГГ;
4. База данни за генно фонда на популярни българи;
5. Практична генеалогия, медицина, психология, диагностика и други;
6. Участието на българи в проектите на FamilyTreeDNA и 23andMe.com ;
7. PR на БГГ;
С уважение,
Българска генеалогична конфедерация
За справка – телефон 359 2 480-74-71, 359 899-35-22-10
20 февруари 2013

Повечето, които пишем на този форум живеем в чужбина, затова не можем да присъстваме на срещи в България.
Иначе е добра идея да се систематизира всичко поне в някакъв сайт, но тъй като трябва да се работи на доброволни начала, не виждам това скоро да стане.
Обръщенията ни за съдействие към разни генеалогични и патриотични организации досега не са довели до нищо, да не говорим за официалните български институции.

На 11 април 2013 година в София в Институт на БАН за първи път се състоя първата историческа среща между българските класически генеалоги и българските генетични генеалози.
Присъствуваха академик Ангел Гълабов, професор Драга Тончева, професор Антоанета Запрянова и професор Никола Чаракчиев
Подробностите ще бъдат отразени в специализираните издания.

Уважаеми проф. Чаракчиев,

Благодаря за всичко, което сте подготвили. Вашата дейност е изключително полезна за страната ни.
Радвам се, че предстои да дойдете в София в началото на април.

Бих искал да направя някои пояснения към раздел 3.1 „Исторически аспекти” на Вашата студия „Българският генотип и националната идентичност”:

• Действително през 1971 г. е създадена Катедрата по медицинска генетика към Медицинската академия (по-късно Медицински университет – София). Първият й ръководител е проф. д-р Мария Цонева, дмн. Кратко време шеф на Катедрата е доц. Стоян Лалчев. От 2000 г. ръководител на Катедрата е проф. д-р Драга Тончева, дбн.

• Междувременно към Майчин Дом – София в края на 80-те години д-р Люба Калайджиева създава генетична лаборатория. В началото на 90-те години тя заминава със семейството си за Австралия и се установява в Аделаида, като продължава изследователската си работа в областта на медицинската генетика. В генетичната лаборатория на Майчин Дом д-р Калайджиева е наследена от привлечения от нея като сътрудник бъдещия професор д-р Иво Кременски, със специалност „Клинична лаборатория” (практикувал за немалък период тази дисциплина в Болницата ИСУЛ под ръководството на доц. Хлебарова).

• Развитието на медицинската генетика в България и създаването на генетичната мрежа у нас е свързано главно с Катедрата по медицинска генетика на Медицинския университет – София. Проф. Драга Тончева въведе новите технологии на молекулната генетика, микрочиповите и геномни технологии. Тя възглавява и посочения от Вас, създаден през 2006 г. „Национален геномен център за социално значими заболявания”.

Очевидно, не съм съгласен с Вашия текст в изречението „По-късно, под ръководството на професор Иво Кременски се създават различни по възможности биохимични и молекулярни звена”, тъй като този пасаж не отговаря на истинското положение на нещата.

С най-добри пожелания и до скоро виждане

Проф. Ангел С. Гълъбов, дмн
Редовен член на БАН

София, 29 март 2013 г.

Някой знае ли къде мога да го видя?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Приноси за България.
От 11 юни 2013 година в 23andMe.com започнаха да се появяват резултатите на участниците в историческата среща между българските класически генетични генеалози и техните родственици от 11 април 2013 година.

Много добре, но ако си държат резултатите само за тях, полза за българската генетична генеалогия няма. Нека ми пратят покана за sharing, чакам 23andMe да оправи Ancestry Composition, дето българите показваме 99% Balkan и ще работя върху нова версия на Balkan Similarity Project.

С молба за мнение.
Предложение за модел на генеалогична визитка.
АА притежава сертификат за гарантиран произход от компанията 23andMe.com. В сертификата за произход са отбелязани следните дани:
Произход по бащина линия (Y-DNA): E1b1b1a (E-V13);
Произход по майчина линия (mt-DNA): K2b;
Произход по предшественици (Ancestry composition): 100% европеец (Europea), 98.8% Балкански регион (Balkan).
Молим за мнение.

Според мен е хубаво да се добавят и някакви данни за родата, примерно най-древен известен предшественик и региона от който произхожда. Може също да се дадат STR маркерите и митохондриалните снипове.

Съгласен съм ъс Субукта, доста е важно от къде е жилката. Например най-древният предшественик по бащина линия и от Котел, Сливенско роден около 1812 година а по майчина да речем от Разлог, родена около 1820 примерно :)
Ако имате средства може да се тествате и с Фемили Трий и да се включите и в нашият проект. Знаете ли за данни на други участници :)

...Разбира се. Никой няма да даде пари за някакви неясни хипотези!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите