Има ли такова?
Нямам предвид облекчаване на симптомите на родения човек, а цялостно лечение още при диагностицирането - 16-18 седмица от бременността.
Например, може да се избере стволова клетка от плода, да се оправи (инжектират се 23-ти хромозоми от майката например, а може и от двамата родители, за да е най-достоверно) и останалите клетки се убиват. Така плода се връща с 16-18 седмици развитие, но е здраво.
Дали може да се направи?
Други идеи?

s pove4e humor mu e maykata

хромозомните мутации не се лекуват.

Facta, non verba!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А какво ще кажеш за идеята, която предлагам?

Факта, че все още нещо не се лекува не означава, че това е невъзможно. Освен това Даун не е точно мутация доколкото знам...

s pove4e humor mu e maykata

Даун е хромозомна мутация - тризомия на 21 хромозома. Доколкото за идеята ти - не звучи особено реалистично, меко казано. Опити за генна терапия се правят, ама вкарване/махане на цяла хромозома е абсурд. Ако искаш, дай като идея нещо по-обосновано.
П.С. Даже да беше възможно, няма основание да се направи - ти искаш да се изолира единствена клетка от увредения ембрион - т.е. връщане на ниво зигота - ами по-малко рисково изглежда аборт и повторна бременност, нали?

И как ще резнеш излишната хромозома - със скалпел ли? И как ще процедираш на ниво ембрион - от всички негови клетки ли ще отстраняваш тази мутация?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На практика синдрома на Даун се "лекува" с биохимичен скрининг, който отчета риска от такава аномалия, и който някои лекари препоръчват още в 12-13 г.с.,и/или амниоцентеза и ако се установи: аборт.
Аз като майка изобщо не бих си правила такива опити - ако има данни че ембрионът е увреден изобщо не искам докторите да експериментират с остатъка от живота ми - аборт и нова бременност

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може ли да избягвате употреба на думи като "изкриви". За вашия разсъдък няма да говоря.

А как предлагате да нарека живота на едно дете , които прекарва голяма част от деня си с друго такова, чиито реакции и поведение не са като на останалите? Не смятате ли че неговия живот и поведение не се влияят и променят от това? А факта че за второто дете ще са нужни в пъти повече грижиу, не лишава ли пэървото от грижи и внимание от които има нужда? (дори много повече, защото то поне търпи развитие и има способността да стане самостоятелен човек и трябва да бъде подкрепяно и стимулирано както всички деца да се развива)
А когато порасне това не е ли тежък доживотен ангажимент към друг човек, който не може да се грижи сам за себе си?
А как ще се отрази този му ангажимент, когато срещне партньор и иска да създаде семейство? Колко хора познаваш, които ще поемат такъв чужд ангажимент? и ще се свържат с него за цял живот?!?
Вместо просто да сих кажат -"не са се свършили тези които няма да деля с никого"?
Именно защото вече имам едно дете, още по-малко мога да си позволя риска...

Разсъдъка ми си е съвсем на място, ако ти вече имаш едно дете и можеш (имаш житейския опит) да погледнеш нещата от тази камбанария - само тогава има смисъл да водим някакъв спор по този въпрос.
Има много семейства които се разпадат и стигат до развод и при и здрави деца, а когато в семейството има дете с непреодолими различия, всичко става много по-трудно, отношенията много по-обтегнати. Е редно ли е да рискувам и нормалната семейна среда и грижа от двама родители на първото си и здраво дете?!?
Много е лесно човек да се прави на благороден-абстрактно...

Усмихни се на живота, по-малкия поздравява пръв!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

отказвам да чета ваши мнения, поради опасения, че ще ме "изкривят", съжалявам.

Явно си много вътре в генетиката. Като какъв работиш?