Човек не може да живее правилно. Няма такъв филм, а тялото се руши от самото зачеване на организма. Стареене му викат.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ще ти дам прост пример: взимаш една картинка и я изкарваш на ксерокс. Копието е по-лошо, нали. Сега взимаш копието и него пускаш на ксерокса. Резултатът е още по-лош. Ако достатъчно дълго вадиш копие от копие, в крайна сметка ще достигнеш до положение на пълна нечитаемост. И с клетките - така. Всяко следващо деление вкарва грешка и в един момент се стига до нефункционалност на клетката. Теломеразата е брояча на деленията и прекратява процеса преди да е достигнал до нефункционалноста.

Извод: яжте, пийте и си носете новите дрехи без да забравяте, че единствения начин за продължаване във вечността е създавате деца.

аз ще ти дам друг пример. вземаш една картинка и я записваш на USB Flash. след това я копираш от този флаш на друг. след 1000 копирания, резултата остава същият.
и теломеразата не е брояч. няма причина за умишлено ограничаване на броят на разделянията, но няма и причина да са неограничен брой. може би първото е по-лесно и затова имаме ограничение, но не е вярно, че на 10-тото делене получаваме по-некачествена клетка. единственият и недостатък спрямо оригиналната е това, че ще издържи около 10 разделяния по-малко в последствие.

извод: може и да не правите деца. във вечността така или иначе няма да просъществувате, а индийците ще имат повече деца от вас. ако смятате противното - произвеждайте поне по едно дете на година, така че да останат 20-на след вас.

Вгледай се в кожата на 3-месечно бебе и на 80 годишна бабичка. Очевидно има натрупана грешка при делението, не мислиш ли?

не, не мисля.
вгледай се в една зигота, в един под на един месец, в едно новородено бебе и в едно 10 годишно дете. разликата между които и да било две от изброените е далеч по-голяма, от колкото между 10 годишното дете и бабичката. това не е натрупване на грешка, а развитие.
това, че краят на развитието е смърт, не се дължи (само) на теломерите. иначе щяхме да живеем поне 200 години - за точното число генетиците да кажат.
за повечето биологични видове голямата продължителност на живота не е предпоставка за запазване на вида и това е, което определя практическата продължителност на живота. механизмът на развитие и регенериране на повредите изобщо не предвижда безмислено дълъг живот.
някъде бях чел за експерименти със селекция на някакви мухи. нормално живеели по 3 месеца, но след като няколко поколения кръстосвали само най-дъртите от тях, продължителността на живота им нарастнала до над година. и това е станало без да им се удължават теломерите, защото само със селекция това не може да се постигне.

Развитие, естествено че има, но то завършва някъде, да речем около 16-та година, а грешката започва да се натрупва систематично още от делението на зиготата. От определен момент нататък (на попрището жизнено в средата) натупаната грешка започва да взема връх над възможностите за регенерация.

Що се отнася до описания опит с мухите - напълно логично е, ако отделиш само мухите с най-дълги теломери, поколението им да наследи тази характеристика.

Всъщност този спор е предизвикан от една дълбоко заложена невярна представа - че животът си е изначално даден и вечен, а разни фактори (като почнеш от лош късмет и свършиш с разврат и тютюнопушене) го съкращават, а освен това има някакъв таен фактор, който нарочно го прекъсва. Животът е постоянна борба с ентропията, отделния индивид я губи в крайна сметка, но видът оцелява чрез поколението.

ако за мухите е така, както не знам защо си мислиш, как така от първата реколта мухи никоя не е живяла 1 година, а продължителността на живота им се е увеличавал постпенно с поколенията?

за продължителността на живота си прав - ограничена е. но това не се дължи на теломерите. не се дължи и само на натрупаните грешки. ако те облъчат със силна доза радиация, може да натрупаш достатъчно грешки за кратко време и да пукнеш от някакъв рак. но дори и без натрупването на такива груби грешки, пак няма да живееш 200 години, поради предварително заложените в теб такива. рака може да ти е предварително програмиран. и в теб няма нито един орган, който да може да живее вечно, дори и ако не се натрупват случайни грешки. само поради развитието, което е генетично предопределено и продължава през целия живот. в никакъв случай не е до 16-тата година. до 20-тата някъде растеш на ръст. после започваш да се окосмяваш по-обилно. по някое време простатата ти става по-голяма. зъбите ти се износват и започват да падат. оплешивяваш. зрението ти отслабва. органите не се регенерират на 100%, някои други изобщо не се регенерират и това не е натрупана грешка, а такава, заложена по рождение.

За мухите - съвсем нормално е да става така. Всяко същество носи в себе си характеристиките не само на предишното, но и на много предходни поколения. Кога дадена латентна характеристика ще се прояви - въпрос на шанс.

От аргументите, които изтъкваш не следват изводите, които правиш. Изводът, че остаряването е генетично програмирано е неверен и не следва отникъде. Още по-малко пък, че ракът е генетично програмиран. "Грешка, заложена по рождение" имаме само при патологичните състояния, стига да не броиш неспособността за логично мислене.

Дали равитието завършва на 16 или на 20 години няма да споря, това не е обект на темата.

и двамата явно смятате че дългите теломери не значат дълъг живот, и двамата не смятате (както зелените олигофрени смятат) че човек умира щото не живее природосъобразно. къде са ви разликите? клапауций, между другото грешката при копиране на днк ако не се лъжа възлиза на 3Е-10 (на база), което е доста по-зле от флашка, но е по-добре от ксерокс.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM