Изобщо не забелязвам да има феминизъм в България, нито като активизъм, нито като реторика. Според вас какви са причините за това? Разни хора изразиха мнение, че поради т.нар. социализъм от времето на тоталитарния режим мъжете и жените в България получават еднакво заплащане и на практика са изравнени. Някак си не мога да се съглася с това и виждам много проблеми, по които трябва да се работи. Помня, че имаше Партия на българските жени, но тя е/беше феминизмът на отегчената буржоазия и много очевидно техните политически цели са/бяха далече от необходимите. Продължавам да чета/чувам обяви за работа от типа на "Търсим мъже до 30 год." или "Набираме сервитьорки за морето", които освен че нарушават Закона против дискриминация, са подчертано сексистки. Същевременно хетеросексуалните жени от всички възрасти перат и готвят, докато мъжете им гледат мач и пият. Чел съм достатъчно количество литературна критика на български, но досега на феминистки прочити не съм попадал. Не е като да няма жени във всички сфери на науката, бизнеса, изкуствата, държавната администрация, властта и т.н.

Защо е така, според вас?

Whenever you find yourself on the side of the majority, it is time to reform.
~Mark Twain

Може би на повечето българки им е добре така. Може би са възприели участта си за нещо нормално. Може би се страхуват.
Тук в Белгия рядко можеш да видиш мъж да шофира лека кола и особено джипове. Да не говорим, че тук за първи път видях жена шофьор на туристически автобус.
Като видиш хетеродвойка тук, ако наблюдаваш поведението й и се дистанцираш от външността, трудно ще разбереш кой е мъжът и кой жената. Да не говорим колко мъже виждам да бутат колички без жената да е до тях. И това им доставя страхотно удоволствие.
Имам приятелка българка която е феминистка, но не чак патриотка. Като се има предвид, че аз съм "мек" мъж, много си допадаме. Тя знае, че съм бисексуален и иска всички мъже да са като мен . Проблемът е, че аз очаквам партньорът ми да се държи като мъж, да ме ухажва и други неща които може да прави един истински мъж. За съжаление, на нея това не й се отдава , още повече, че и тя очаква от партньора си същото. Като стигнем до разногласие и двамата ревем и няма кой да оправи положението . В подобни случаи, интелигентността и обичта ни, ни помага, но на мен лично, една истинска целувка би ми била достатъчна. Та пак опираме до истинския мъж, който дори само с една целувка може да оправи положението. Поне така си мисля, а дали е така или се заблуждавам, предстои ми да разбера. Завиждам на младите които сега могат да опитат от всичко. Така най-добре се разбира какво искаш и от какво се нуждаеш. Когато човек наистина осъзнае какво иска, животът му става приказка.

И аз така забелязвам, и си мисля че има някаква връзка с тоталитарното ни "ляво" минало.

До някъде социализма от времето на тоталитаризма вече беше свършил някои работи, за които феминистките (Ф) на запад се бориха или срещу които се борят. Например една от основните борби на феминизма беше срещу религията, която свежда(ше) жената до майка и съпруга. В БГ официално религията беше отстранена, (конкурсите мис "еди какво си" също ;)
После: още от началото на тоталитаризма, имаше огромна нужда от работници, които да строят социализма. Така жените бяха направени на работнички, наравно с мъжете работници. И бяха бързо спечелени за каузата на управляващите, придавайки им непозната за тях важност (ВИЕ СТЕ СТРОИТЕЛКИТЕ НА СВЕТЛОТО БЪДЕЩЕТО! (вж също положителния бг комплимент МЪЖКИ МОМИ4ЕТА), изравнявайки също социалния им статус и заплати с тези на мъжете, издигайки ги над западните жени, които само раждали деца и слугували на мъжете им.

Освен това, още от малки, децата у нас бяха възпитавани еднакво. Е, верно като чавдарчета или комсомолци, но поне от малки се възпитаваха еднакво и чустваха равни)
((Сега навсякъде ги делят на момичета и момчета, като почнеш от люлката с розовия памперс за едните и синия за другите))

Ето вече тука ф трябваше да гракнат, защото се връщаме към основната ф теория на Симон дьо Бовоар, че жените не се раждат а стават такива (и най-малко затова, на мене ми се струва, че днес имаме остра нужда от феминистки)

И защо няма днес Ф?

Значи забелязъл съм, че на запад, където управляващите са надясно, интелегенцията е наляво, априори, а промитите мозъци, канализирани от религията и капитализма са на дясно.

Но в БГ "интелегенцията" ни е/беше на дясно, а на ляво - промитковците и бабичките, (в следствие на политиката която БКП упражняваха и която наричаха комунизъм или социализъм, тези две думички (К и С) станаха мръсни думи у нас).

Феминистките на запад(както всички големи философи, писатели и артисти) бяха (са) наляво (или в съответната аналогия), тоест в опозиция с управляващите десни.

Ако феминистките след десети у нас, бяха подхванали западните феминистките теории, то значи, че трябваше да изразят принципно леви и също антирелигиозни и антикап. позиции. Но изразявайки такива позиции, това означава в Бг, да те сметнат за комунист, за промит мозък, за червена бабичка и пр. тоест да не ти обърнат внимание.
И сега не само, че нямаме феминистки, но не забелязвам нито алтермондиалисти, нито младежки проанархистични движения (и рок групи!!!), нито български писатели и артисти, които пробиват на запад
(( абе освен Юлия Кръстева, доколкото е българка (и Ц Тодоров), ама точна тука Кръстева (бивша феминистка) е най-малко известна и най-често оплювана)

и така нататък... абе несериозно е да пиша така от моя страна и всъщност незнам, ама и на мен ми е много любопитно, а пък феминистките не пишат. Май наистина няма такива.
(Уж карах накратко, и сигурно нищо не се получи ;)

Редактирано от Pицapитe koитo kaзвaт ни на 21.06.05 04:03.

Това за ляво/дясната дихотомия и разпределението на различните страти по отношение на "интелектуалността" им и нейната специфика в България ми звучи като правдоподобно обяснение. Все пак голяма част от феминизма е базирана именно на Марксовата икономическа теория за капитализма.

Интересна и само маргинално свързана с темата е относителността на ляво-дясното разделение. В САЩ възгледите ми са по-скоро леви и се самоопределям като такъв, докато тук съм твърде далеч от "светлите идеали", издигани от лявото политическо пространство.

И все пак, тезата ми е че социалзмът не само не е довел до никакъв еманципационен резултат, а е подсилил есенциалистките схващания (които де Бовоар и много други се стремят да деконстуират). Гледах скоро един БГ филм, в който се казват неща от сорта на "Мъж с [детска] количка? Как може?". А дори и да признаем известно социално-икономическо изравняване на половете, резултатът от това е замъгляване на реалната ситуация, която на практика не е никак добра, просто по-трудно се вижда.

И Юлия Кръстева, и Цветан Тодоров, до колкото съм запознат с трудовете им (което е бегло) имат принос към феминистическата реторика. В една своя статия Цветан Тодоров казва, че феминизмът е нормализирано поведение за някои доминантни групи жени, и като такова загубва своята автентичност.

Отдавна се опитвам да оценя точно ситуацията в България, но колко е лоша прозрях едва като чух песента "Нещо нетипично" на Ивана (май така се казва и май това е изпълнителя). В нея личи огромното отегчение на българската жена-домакиня и тривиалността на (липсата на) изхода, който тя вижда. И същевременно за да постигне каквото и да е разчуване на нормата, тя отново разчита на мъжа.

(за памперсите: до колкото съм запознат с различната анатомия на половете, има различни памперси по обективни причини. цветовете, естествено, са културно наложени)

На мене ми остава единствено да продължа да бъде профеминист и да се надявам активизмът ми да има ефект.

Whenever you find yourself on the side of the majority, it is time to reform.
~Mark Twain

Няколко допълнения:

Очевидно е, че въпреки българския си произход, въпросните философи (за Тодоров не съм 100% сигурен) не са продукт на българската философска мисъл. Все пак Юлия Кръстева е последовател на Лакант.

Същевременно виждаме едно огромно количество фройдисти (М. Цанева, В. Стефанов........), които успешно си творят в и извън България. А очевидностите, които фройдизмът излъчва, би трябвало да доведат поне до някакъв феминистки дискурс.

Цветана Манева, до колкото помня, направи някакъв опит с "Монолози за вагината", който беше почти неуспешен. И няма как да е по друг начин, тъй като те просто не са създадени за идиосинкритизмите на българската култура и са априори обречени на неразбиране.

Повдигам въпроса тук, защото именно от феминизма прозилизат queer studies (които, както не е нужно да отбелязвам, съвсем ги няма тук). Първоначалият ми импулс беше да постна в А&А, но бях достатъчно благоразумен да не го направя.

Whenever you find yourself on the side of the majority, it is time to reform.
~Mark Twain

Значи от балгарските автори Господин Господинов в момента е абсолютен хит на запад и се превежда на все повече езици. По-скоро неговият Естествен роман /на англ - СуперМуха/.

Кръстева отдавна е забравила българското у себе си, точно както и българския. Верно, че беше у нас и сигурно пак ще дойде, но това беше голямата-френска-Кръстева, а не Българката Кръстева. В тва отношение Ц Т е много повече българин /по мои впечатления/

Абсолютно си прав за десните феминистки у нас, те се се тежняват към запада и гледат да му се подмазват /и на Кръстева вкл/, да се "вписват" в западното, и въобще контактуването със запада им е основен проблем, а не нещастията на жените. Гледат си освен това своито литературни проблемчета, ежедневни въжделения / една към друга/, ядосват се, радват се и т.н. в цикъла на кво ли пък има от вън, ние кат сме мноу отворени, и другите жени сигурно са кат нас, т.е. не са подтискани и не страдат. Да не говорим , че никви истински джендър проблеми не ги вълнуват освен да четат джендър книжки и да се състезат по информираност, имат си организация за която НИКОЙ НИЩО НИКОГА НЕ Е ЧУВАЛ /организация на българските университетски жени/, имат и някви курсове по феминизъм в магистратурите, семинарчета на които ходят някои подбрани/как?/ студентчета и т.н. На всичкото отгоре, колегите им ги недолюбват и за малкото /предимно културна и университетска деятелност/ ги гледат на криво, псуват зад гърба, но тва даже беше преди. Сега предимно нищо няма. ТИШИНА.

Хехе, Ивана, всички обичат Ивана. Тя е различното в нашата профанно-тъпа чалга.

Редактирано от Kredora на 25.06.05 19:10.

Напротив. Те пристигат в Франция и се налагат именно чрез разработките си върху РУСКИ АВТОРИ като как му беше името - БАХТИН. Тея работи и заигравания с психоанализата идват по-късно. Бахтин става абсолютен хит във Франция и из целия запад и така и двамата се джъмпват върху руското, като в същото време бягат парекселанс от него Кръстева е Марксистка освен това, официално /колко е лесно да си марксист във франция едва ли има друго място където да е по-лесно, далеч от родината

Активността ти има смисъл, поне за мен, вече не мисля че съм единственото хахо което мисли че на БГ /университетски/ феминизъм нещо му куца МНОО ЯКО!

Ами да всички се страхуват.

Жените във фирмите се страхуват да се оплачат, камо ли да стигнат до съда. Примиряват се. Всички се примиряват. По някое време СВИКВАТ на всичкото отгоре, и започват да възприемат ситуацията като ?!?!норамлна! това е най УЖАСТНОТО. така се превръщаме в общество от подтиснати жени, които имат права САМО по конституция и само НА ДУМИ и ПРИВИДНО, а иначе са подтиснати, първо от семейството, после в работата, накрая в университета КЪДЕТО с намигване преподавателите казват НЯМА ДУМА КОЛЕЖКА има само колега, и 1 когато казват "колега" на жена, го казват с един такъв тон /абе вие колега никога няма да ми бъдете, щото сте жена, ама/, и 2 когато казват колежке въпреки че не е прието пак се е* с нея, като го казват с лигаво разнежен тон. Е* е поголовно, един дори отказа да изпита колежка, която не беше навършила 18 години НДА. преуважавания Симеон Хаджикосев. Забавно а? БГ РЕАЛИТИ.


Трябва да пуснат така ТВ по сателита, хората назапад ще са шокирани Веднъж като говорих с един американец, тъпата колежка подметна, че жените не можели да карат коли /явно също вярвайки в тва / аз поясних, че така говорят за жените някои мъже в България , и той направи такава покрусена физиономия, че чак се почуствах виновна, че дори самата аз не се чуствам толкова нещастна от този факт в БГ.

Редактирано от Kredora на 25.06.05 19:25.

Баналността на злото.

В Америка жените си вярват, че PMS ги прави нерационални. Това между другото.


При Ивана, както казах, агенцията върху жената пак е поставена при мъжа. Това е стряскащото, а не толкова, че иска да иде на кръчма. Така нетипичното всъщност си е същото старо статукво. Виждат се обаче някои тенденции на постмодерния феминизъм в текста, до колкото тя
използва разделението на половете (джендърите има предвид), за свое удоволствие. Нещо като при Мадона.

Whenever you find yourself on the side of the majority, it is time to reform.
~Mark Twain

Поп-културата е най-динамичният и близък до хората елемент на една култура и затова едно дори не чак толкова внимателно вглеждане в българската поп-култура открива много неща, които са много инетересни. За жалост дълбоко се съмнявам, че в момента има някаква академична работа върху тях. Бих могъл да спомена Азис, който определено не е нищо ново под слънцето, но е ново явление за България. Също така се сещам за две изключително мизогенни реклами, едната на Ариана с отварачката, където погледът не е насочен нито към бирата, нито към отварачката, а към деколтето на чалгарката. Другата е на мастиката, където онзи прави слъчневи зайчета по тези части на женското тяло, до които бива сведена жената. И двете са излючително пошли и нямат каквато и да е концепция за естетичност (съжалявам за буржоазното си звучение, но все пак съм гей и имам правото на своята субективност). Не разбирам как може да ги показват. Нали преди време съдиха Загорка за "Какво му трябва на човек?". Тук нещата не са много по-различни.

Ще съм много благодерен на всеки, който ме насочи към някакви академични публикации в българия на феминисти, хора занимаващи се с queer studies, медийни науки и така нататък. Просто нямам представа дали тук има журнали, специализирани издания, антологии или нещо подобно и къде да ги намеря.

Благодаря.

Whenever you find yourself on the side of the majority, it is time to reform.
~Mark Twain

Не мисля че злото е банално, то е просто ужасно. А за Ивана, кви мъже кви джендъри, аз знам че тя доволно си живее с някаква мома. А че нетипичното си е баш старото статукво, мхм, така си е. Нищо нетипично.

Майки и дъщери, сборник. Има и много други публикации. Основно в Литературен весник, там Милена Кирова пописва често ужким. Но за Азис, гърдите на чалгазжийката, не нам, не съм чела.


БТВ, кво им е на гърдите, аз ги харесвам, не харесвам как гледа - и тва че си държи отварачката между , дам. Колко орегинално, а?

Мерси, за жалост забелязвам, че повечето са преводи.

Whenever you find yourself on the side of the majority, it is time to reform.
~Mark Twain

Под "баналността на злото" (banality of evil) първоначално са се разбирали различните практики от военния апарат на Германия по времето на Хитлер. Изразът е изкован от една журналистка, чието име забравих, която пише книга за Нюрнбергските процеси. Впоследствие смисълът се разширява (но не се променя значително) и аз го използвах да означа ежедневни дискриминационни практики, които повечето хора дори не забелязват или не им обръщат внимание, напр. институционализирания сексизъм.

Whenever you find yourself on the side of the majority, it is time to reform.
~Mark Twain

1))) профеминистите сме значи трима.

не ме отчайвай

ама тея (М. Цанева, В. Стефанов..), феминисти ли са?

Да разбирам ли че малкото ни феминисти са ФРОЙДИСТИ!?!


Имам предвод Кирова, не Цанева, но както и да е. Фройдисти са, искам да кажа, че има потенциалности за феминизъм, но го няма твърде много.

4)))Кръстева има една книга "Китайки" (des chinoises) от 1974 след посещението и в Китай, която е свързана с феминизма и е издадена тогава от едно феминистко издадетлство. (това е първата и книга преведена на английски)
4етох друго на Ю. К., където тя казва, че като представяла книгата си (преди печат) пред другите феминистки, те не харесали някои неща които не се вързвали с първоначалната идея която са искали да прокарат, и карат ЮК да промени писанията си. ЮК категорично отказала, защото не искала да промени неприятни за целите на феминизма, но констатирани от нея наблюдения. Но когато книгата и, излезнала от печат, ЮК забелязала, че нещата въпреки нея били променени от издателките феминистки. ЮК се ядосва тогава на феминистките, и ги изоставя и тях и книгата и феминизма. След това обаче явно пак ги подхваща. И съвсем наскоро книгата бе преиздадена (с инвазията на Китай -:) със съвсем нов увод написан от ЮК, където ЮК пише че свободата на жените трябва да се "преизмисли"("reinventer")
И по представянията на книгата пишат, че есето днес е много по-актуално и интересно отколкото преди 30 години. Анализа на ЮК разкрива « кризата на идентичността която ще бъде истинската революция на едно индустриализирано човечествто, освободено от тревожността да създава и ражда и да произвежда: ни мъж, ни жена, ни уни-секс: водовъртеж от удари и смехове»
( още не съм я чел тази, но сега се подсетих че щях да я чета,... сигурно към септември)


Различните клонове на феминизма отдавна си имат проблеми. Блестящ анализ на тези проблеми, както и изход от него прави бел хуукс (bell hooks) в Feminism from Margin to Center. С нетърпение очаквам освобождаването от половете, но извън строго ограничени страни едва ли ще дойде по мое време.

Whenever you find yourself on the side of the majority, it is time to reform.
~Mark Twain

Дама във "Вот на доверие" по бТВ:

"[призовавам да гласуват за мене] всички силни жени, които се борят да са красиви, да са добри майки и добри домакини, да са такива, каквито мъжете искат всички жени да бъдат."

(feminist struggle)

Въпросната дама е фризьорка за мъже. Каза, че все повече мъже придобивали "женска суетност", което не било добре, защото искаме мъжествени мъже.

До там с кварталните кръчми.

Whenever you find yourself on the side of the majority, it is time to reform.
~Mark Twain