150 000 EUR СА УСВОИЛИ ДЖЕМИНИ????? СКАНДАЛ!!!! / Общества / Непрофесионални / ЛГБТ, БДСМ

Много благодаря за подробната информация. Разбрах основанията за притеснението ти.

Първо да те питам: има ли механизми, по които и вие можете да кандидатствате за финансиране от същата или друга подобна организация? Възнамерявате ли да го направите? Знам, че имате интересни идеи за реализиране и ентусиазъм за работа.

Сега искам подробно да обсъдя сумите, които ми каза:

Наем на офис - 19 800 ДМ
Оборудване на офис - 23 546 ДМ
Сейф хаус и съпорт групи - 21 235 ДМ
Заплати персонал - 43 234 ДМ - колко-членен персонал е предвиден?
Библиотека - 22 293 ДМ
Бюлетин - 16 621 ДМ
Обучение регионални координатори - 9 405 ДМ
Оперативни разходи - 84 475 ДМ - това предполагам са сметките, консумативите, пътни разходи и прочие.
=====================================
Общо - 240 609 германски марки

Най-важното: от този проект нещата, които ще достигнат до гей-обществото, са: сейф хаус и съпорт групите, бюлетинът, и за специално заинтересованите - библиотеката.
Останалите неща ние няма как да ги видим и да проследим за какво са използвани - те са за да поддържат съществуването на Джемини като организация.

Трябва да кажа, че от тези суми никоя не ми се струва скандално висока, защото в София животът не е много евтин. Не са изстискани докрай, признавам, но възможностите за неразумно разхищение не са чак толкова големи.

Наемът например за 3-годишния период възлиза на 327 евро на месец, което не е висока сума за офис в центъра на София, и то достатъчно голям, че да може да посрещне нуждите на националната гей организация. В началото на проекта вероятно е бил по-нисък, защото цените на недвижимите имоти се вдигнаха - но не чак с такива темпове, каквито се наблюдават при продажбите.

Оборудването на стойност 10 000 евро стига за 3-4-5 компютъра (зависи какви), софтуер (само платеният Windows и MS Office за всеки ти глътват една тлъста сумичка, а обществена организация не може да си позволи да използва пиратски софтуер), мебелировка, и да речем освежително пребоядисване и ако е необходимо някакви допълнителни технически неща - например на каквото прожектират филмите. Не е малка сумата, но и не е разхитителна.

Заплатите на персонала излизат 600 евро на месец за тригодишния период - това са или две сравнително височки (600 лв), или три нормални (400 лв) заплати за София.
Т.е. двама или трима души трябва да свършат цялата работа по проекта. А както е предвидено, това никак не е малко труд.
Но заплати не могат да се избегнат! Ако няма хора, които да са постоянно там и плътно ангажирани с придвижването на проекта, той никога няма да се придвижи. Доброволческите ангажименти траят ден до пладне и са добре дошли, но не може да се разчита на тях при планирането.

Оперативните разходи: около 1000 евро на месец. Виж тях не мога да си ги представя целите.
Знам, че от тях минимум 100 са за ток и вода, а може и повече. Консумативите за офиса отиват към 50, заедно с чистачката. Сложи и 100 за телефони заради интензивните контакти с чужбина, още толкова за 2 служебни джиесема, добави нещо и за Интернет. Всички неочаквани ремонти, които се наложат, идват оттук. Непредвидени разходи също се посрещат от този фонд. Знам, че са правили медиа мониторинг - парите за по няколко ежедневника всеки ден и всички седмичници и месечни списания, които са наблюдавани, не са малко. Останалото вероятно е за пътни, командировъчни и дневни - но не мога да предположа колко е то, цифрите ми са съвсем примерни.

Сега, проблемът на тоя проект, така както ми звучи, не е че предвижда прекалено разхитителен бюджет, а че очаква твърде оптимистични резултати.
Двама-трима постоянно заети човека да обмислят и изпълнят стратегия за достигане до 1200 души? Много трудно. Трябва много активна доброволческа помощ, а тия двамата само да я координират - но то не е така. Забелязала съм, че Деси и Аксиния си пишат сами всеки ПР текст, поддържат сами сайта на организацията, следят ЛГБТ-новините и ги превеждат, четат и пишат тук и в собствения си форум, получават и отговарят на кореспонденция и т.н. Само това, заедно с поддръжката на офиса и мрежата, вече запълва времето на един човек. Т.е. остава по проекта да работи само един, заедно с доброволците. Да списва бюлетина, да се разправя с печатници, да му прави дизайна евентуално, пък после да мисли и да уговаря как да го разпространява. Отделно - да събира материалите за библиотеката - да ги намира, преценява, селектира, закупува и класифицира.

Регионална структура и съпорт групи идват отгоре на всичко, когато са останали вече доста малко свободни човекочасове, които да се посветят на тях.

А отсреща какво?
Не можеш да отречеш, че ЛГБТ-обществото ни е малко свенливо, ентусиазъм за работа най-често остава само на думи, на сериозен ангажимент не може да се разчита, и като цяло хората се отнасят вяло и скептично и не ги интересува някакси...
Предполагам, че никак не е лесно да разръчкаш заспалото ни общество (дето дай му купони и напивания, но оттам нататък не го търси), и да го събереш примерно на съпорт група. Ами то дори който има проблеми за обсъждане, такова нещо като 600 или 1200 човека е просто абсурдно да се мисли, че ще стигне до тая група. Трябва да се бориш със страха и срама на всеки човек поотделно, да му окажеш помощ лично, да го подкрепиш, да го "обработиш", та чак тогава да се престраши да ти дойде на съпорт групата, където ще го изядат.

Говоря съвсем примерно, разбира се, защото съм убедена, че страхът и срамът не ни е единственият повод да не искаме да се събираме и някой да ни съпортва. Има по-важни неща: не вярваме, че като просто си приказваме с шепа други хора, това ще ни помогне да си разрешим проблемите. Не ни е интересно. Останалите ни дразнят / нервират / плашат / отегчават. Или са грозни. Или не знаем какво да си кажем.

Как се прави съпорт група без професионалист в областта на психологията или психотерапията, който да я води (а има ли такъв доброволец?), и без хора, желаещи да участват в нея?
Такава може да се събере, да, от 12-тина човека, или дори две по толкова. Но да ангажираш 600 в това? Или 1200? Та това са 100 съпорт групи, абсолютно нереалистично е да има толкова хора, които имат нужда от тях - не и при положението в България, където дори формата "съпорт група" ни е непозната - само от филмите за анонимните алкохолици я знаем.

Същото се отнася за бюлетина. 500 бр. тираж, да стане 2500. Има ли наистина 2500 човека, които имат интерес да четат гей-бюлетин? Има потенциални - да. Но трябва първо да събудиш интереса им. Те в момента не знаят, че биха имали такъв интерес.
И да кажем, че този "бюлетин" ще има формата на мини-списание и ще им се праща по пощата, за да не идват да си го взимат от офиса - т.е. ще са улеснени във всичко, трябва само да си дадат адреса, като укажат, че искат да го получават... Има ли според тебе 2500 души, които искат да получават този бюлетин и да си дадат адреса за него?
Щото от това което аз виждам, ЛГБТ сме 10-тина души тука, 10-тина момичета в Ева и Ева, и не ги знам колко са, но да речем 10-тина в Адам и Адам.
А до другите за да се стигне, не се иска просто да пишеш и издаваш бюлетин. Иска се да му направиш такава реклама, че да огрееш до тях, да разберат за него, и да го поискат. Това струва доста пари. А тези пари ги няма. Има по 230 евро на брой, които стигат само за печата и то едва за половината тираж, ако е цветно (зависи и колко стр. е). Ако е черно-бял, за малко повече. Не знам как е изглеждал техният де, ама сигурно не е бил хептен флайърче. А за друго освен за флайъри тези пари не стигат при тираж 2500бр. Дори пари за дизайн няма, трябва да си го правят сами (в този смисъл добре е, че са им предвидили и средства за обучение). Няма и пари за материали - това, което се публикува там, трябва да е информация, изработена от тях (новини, интервюта, статии - всичко се превежда и пише от тях, няма на кого другиго да платиш за това - най-много някой доброволец ако ти помогне с някоя дописка). Т.е. и журналисти трябва да станат.

И ако няма кой да го чете тоя бюлетин, за какво? Да издават всеки месец по 2500 бр., за да ги хвърлят в кофата?

Аз нямам никаква представа дали е било така наистина и дали бюлетинът не се е разграбвал от офиса им от настървени читатели още в първите 3 дена от издаването си. Но правя предположение - чисто въз основа на личните си впечатления - че далеч не е било така.

За сейф хаус и съпорт групи: това изглеждат като пари за наем на друго помещение в центъра на София. Така ли е?
Ще чакам да видя отчета на тези пари.

Не виждам пари за регионални офиси. Т.е. регионалните структури на Джемини трябва да се състоят от координатори, които да бъдат обучени, но те няма да действат от някакво помещение. И няма да им се плаща, ще са доброволци. Колко голяма регионална структура можеш да изградиш, ако тия хора нямат къде да се събират?
Или координаторът ще ги събира в хола си, на гости?
По този въпрос е трябвало да бъдат отпуснати доста повече пари според мен. По едно малко офисче в главните градове - Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора - би било хубаво нещо - а и едва ли струва чак толкова, в тези градове наемите са по-ниски от София. И координаторът да има ангажимент да ходи в това офисче примерно веднъж-два пъти седмично по замалко, но хората да го знаят и да има къде да го потърсят, когато се наложи. Да му се пращат там бюлетините, информациите, новините, а пък оттам да дават обратна връзка как е при тях хавата и дали са добре - толкова му трябва на човек, понякога просто да има с кого да си кажеш няколко приказки.
Иначе регионални структури не виждам как се правят... не може да разчиташ на лични контакти за всичко.
А точно за тия неща пари не са отпуснати.

Но най-важното, за което е трябвало да им дадат пари, а не са им дали, е било за реклама и ПР. Няма и една стотинка предвидена тук специално за популяризирането на дейността на Джемини, независимо каква е тя.
Нали правиха Equality Walk. Беше ли цяла София покрита с плакати? Не е била, предполагам. Появи се инфо само тук по клубовете. Дори банер нямаше. И как да има, като струва пари. А пари за такива неща в бюджета - нет.
И откъде ги тогава тия 400 души, които холандците очакват да потърсят информация в библиотеката на Джемини? И 1200-те дето ще ходят да си приказват в безопасна обстановка?

Не че не знаят, че Джемини съществува. И аз знам. Знам си още не помня откога даже... Ама никога не ми е хрумвало - не съм се сещала просто - че там може да има нещо интересно за мен. Може да се обсъждат интересни проблеми или пък могат да ми пращат бюлетин.
Сега защо знам?
Защото съм дошла в тия клубове, заинтересувала съм се специално, влязла съм в ЛГБТ, това ми е припомнило за Джемини... и така. Но сме 10 човека тук - а навън другите как да бъдат достигнати без пари? Единствено чрез предизвикване на медиен интерес. И те го правят - аз не знам да са отказали медийна изява. И изглежда наблягат на този единствен начин пред тях, след като едната от двете им платени длъжности е тази на ПР.

Вероятно винаги може и повече, винаги може и по-добре. Но ако те са се постарали и са дали всичко от себе си, аз не мога да ги съдя. Дали е така, ще си проличи като изнесат конкретните данни. Вече е ясно кои са слабите места - сейф хауса и съпорт групите. Това са парите, които не знаем как са похарчени. Ще проследим с повишено внимание и Оперативните разходи, които са сериозна сума и създават възможности за злоупотреба. И после ще обсъдим пак, ако искаш.

Аз нямам предразсъдъци - не мисля никого, когото не познавам, за светец, не го мисля и за мошеник. Готова съм да се окаже и едното, и другото.

There's a devil waiting outside your door...