страдаме ли от предрасъдъци относно сексуалната си ориентация?

Говоря за момчетата и момичетата с хомосексуална ориентация. Много хора имат проблеми със собственото си Аз, от което идват останалите им проблеми. Въпреки това продължават да се самозалъгват, самоунижавайки се и непризнавайки дори пред себе си истинските си сексуални предпочитания, отричайки напълно или най-много покривайки, се определят като бисексуални, в което няма нищо лошо, стига да е наистина така...

Дали това обаче е "изгодно" наистина? Често ниското самочувствие се явява като следствие, а страховете им ги парират напълно и те са готови на ред компромиси, включително със себе си, и ограничавайки се до такава степен, граничеща с изолация и сексуални "пости".

Като цяло имам следните наблюдения, плод на житейския ми опит/доколкото те могат да бъдат обективни, заради възрастта ми, но все пак.../. Българите сме егоистични сеирджии. Нас ни вълнува кой колко има, къде живее, какво кара, какво направил, къде отишъл и т.н. и не на последно място с кой спал. Сексуалната ориентация не бива да се приема като критерий определящ същтността на човека. Защото не е важно с кой спиш, а що за човек си и какви качества притежаваш. Обществото гледа на нас като на някакви екзотични същества, защото не ни познава. Не ни познава, защото малко от нас имат "дръзкостта" ясно да кажат: "Да аз съм хомосексуален" пред себе си. Подчертавам пред себе си. Защото мисля, че трябва да сме наясно със себе си и след това да изясняваме кои сме.

А ако някой има наглостта да ви попита каква е вашата сексуалност, помислете дали всъшност това наистина го касае и дали е нужно да му отговаряте, залъгвайки "успокоително" за пореден път себе си.

Аз мисля, че страдаме от предрасъдъци. Я да ви чуя сега Вас, какво мислите?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Най накрая някой да пусне наистина стойностна тема.

Какво да ти кажа по въпроса. Писнало ми е от момчета, които са хомосексуални, но отчаяно се опитват да се напъхат в хетерокалъп. Днес например един приятел ме агитираше да се оженя и да си имам деца, защото той така щял да направи, за да не бъдел сам и прочее шаблонни простотии. Аз да не би да съм женен! Не съм, но не съм сам...Плюс това да правиш деца, само за да има кой да ти бърше задника на старини е много, ама много егоистично...

Колкото до това, ако ме попита дали съм хомосексуален, ако отговориш нещо от типа " не е твоя работа" все е дно си му казал "да", но си му показал, че те е страх или срам от това. Може би правилен отговор е "Да, хомосексуален съм, но това не ти влиза в работа, освен ако не ми правиш предложение :)))"

Накъдето и да погледнеш, все Чудеса ще видиш...

"Да, хомосексуален съм, но това не ти влиза в работа, освен ако не ми правиш предложение :)))"

Хехе, чудесен отговор :)
Аз като представител на бисексуалната раса ще кажа, че по-скоро ме е срам да кажа на лесбийка, че спя с мъж
Някакси веднага минавам в графа, как го казваха, "експериментираща хетерка", и усещам как стената от недоверие веднага се вдига пред мен.
Но това всъщност не ми пречи, защото не съм тръгнала да свалям дами - седя си при мъжа. И все пак си дава отражение в разговорите ми - избягвам да го споменавам, защото се чувствам някакси... неудобно. Онова клише, дето "ами хайде де, няма ли да избереш най-после от коя страна на оградата си?" - сещаш се... влияе ми.
Даже се чудя колко време трябва да мине от последната жена, с която съм била, та да ме обявят окончателно за хетеросексуална и край, да си живея с тоя позорен етикет до края на живота
Изобщо какво правя в тоя клуб, направо се чудя!

No power in the 'verse can stop me!

За това дали си хомо, хетеро или би - няма лошо...
на мен лично - като определено ХОМО-сексуална - БИ-тата ми изглеждат нещо като ВСЕЯДНИ!!!
Не че имам нещо против тях, но - да създаваш стабилна връзка с БИ - си е умряла работа... освен ако не си от противоположния пол и не си се решил на съмнителната стъпка да "създадеш семейство" с БИ

И моите наблюдения са такива - имам приятели, които са Би, те не могат да поддържат връзка нито с мъже, нито с жени, защото винаги нещо им липсва. Тук не включвам комплексарите, които се женят и правят деца, за да минат в обществото за хетеро...

Накъдето и да погледнеш, все Чудеса ще видиш...

Моят опит не е такъв, но хора всякакви.

Познавам много хетеросексуални хора, които не могат да поддържат връзка, защото все нещо им липсва.

Докато е максималист човек и търси 100% покритие на очакванията си, без сам да е готов да се променя, никога няма да може да изгради връзка, независимо с кой пол.

No power in the 'verse can stop me!

Всеядността няма отношение към сексуалната ориентация.
Има хора, които "ядат" всякакви жени, има такива, които "ядат" всякакви мъже. На това му се вика развратност или по-меко казано - ниски критерии.

Ако човек има високи критерии, понякога и двата пола могат да се окажат недостатъчни, за да си намериш партньор, който ти пасва :)

No power in the 'verse can stop me!

с това твърдение - за всеядността на БИ-тата. Когато съм с точния за мен човек, нямам навика да се оглеждам за "липсващото звено" във веригата. Вярно, не съм стигнала изведнъж до тази фаза. Но в процеса на съзряване вече съм на нея - и сега съм способна на стабилна връзка, ако човекът е точният. Бисексуалността ми в случая определя само факта, че този точен човек може да е както жена, така и мъж.

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

Може, щрауси има всякакви :))) Просто и аз познавям няколко "би"-та. Казвали са ми, че не могат да са само с мъж или само с жена, винаги нещо им липсва...

Накъдето и да погледнеш, все Чудеса ще видиш...