Как според вас е правилно един човек да изживее живота си? Само с един партньор или с повече? Едновременно или поотделно?

Накъдето и да погледнеш, все Чудеса ще видиш...

какво точно имаш предвид под моногамия? Серия от дълготрайни връзки или само с един човек? Ако е второто на мен не ми допада!

Един приятел вярва в следното. Той разсъждава така-мисли, че всеки човек е една половинка, която търси останалата част от себе си,т ърсеща/половинката/ в партньорите си подходящият човек. Той е на мнение, че без търсене и постоянно опитване, няма как да я намери. И че след като я открие, ще му остане верен до гроб, малка подоробност-ако и другият му е верен и го чувства по същият начин. Всъшност аз споделям тезата му, почти напълно, до момента в който половинката ми не ми омръзне и не изпитвам нуждата за ново нагаждане и пасване, просто за разнообразие

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На мен ми хрумва много интересна форма на моногамия - да бъдеш верен на Мъжа, в Абсолютния смисъл на думата :) Тоест, във всяко момче всъщност виждаж този Мъж - значи няма изневяра :)))

Накъдето и да погледнеш, все Чудеса ще видиш...

Според мен човек е най-хубаво да изживее живота си с един - с този, с когото имат Любов помежду си.
Но пък може да се случи, и често се случва, да се влюбиш в друг. Влюбванията са много през живота ни и обикновено са краткотрайни (според изследване, траят около 3 седмици, ако съм запомнила правилно, макар че е възможно да се лъжа). Те могат да са искрени, колкото си искат, и лудешки, колкото само влюбванията могат да бъдат, но според мен не трябва да жертваме връзката с истинския човек на живота ни, заради едни такива 3 седмици.
И ако този човек не би толерирал да се отдадем на влюбването и да го изживеем, как да кажа, "до дъно" - тогава не трябва да го правим.

Но до намирането на Половинката... трябва да се търси и да се дават шансове на нови връзки веднага щом е станало ясно, че "и това не е..." :)
Иначе е лесно поради идеализирания стремеж към моногамност да пропуснем истинския човек на живота ни, докато минава покрай нас, а ние сме се вторачили в постничкия си спътник и волево и морално му оставаме верни...

No power in the 'verse can stop me!