Не е простатата. За простатата знам, че само мъжете я имат, но ставаше въпрос за нещо в мозъка, което при жените и мъжете има различен размер. И при мъже със женска сексуалност имаше размер както при жените. Да питам ли Никам, за да ни го каже без да се мъчим или да си го потърся сам?

ще полетиш ли с мен

> В Какавидите аз виждам омразата към нещо
> различно от това, което са мнозинството.
> Не можеш да отречеш, че нея я има навсякъде.

В омразата към различните може да има определена генетична изгода за вида. По принцип различните видове ползват различен набор от средства за оцеляване. И докато за един вид подобна генетична омраза е "добро", понеже влиза в арсенала им за оцеляване, за други видове "добро" може да е обратното поведение (по-силна сплотеност на вида).

Доколкото имам представа, омразата към различните вътре във вида цели обособяването на групи от живеещи заедно индивиди, които се размножават най-вече помежду си в рамките на групата, и много по-рядко (но задължително) и между членове на различни групи. Повърхностните белези, използвани за поддръжането на омразата не са толкова важни, импулсът за омраза към различните просто цели формирането на такива групи.

> Включително дори и във ЛГБТ обществото смятам
> че ще се намерят елементи, които мразят различните.

Ами да, защото ЛГБТ също са хора и сътветно също се поддават на първичния порив да мразиш "онези от другата група".

Иначе по главния въпрос -- защо и как съм избрал да бъда гей, за мен отговорът е, че не съм избирал това. Напротив, опитвал съм се да "избера" хетеросексуалността. Безуспешно. Затова смятам, че сексуалността не се избира. Можеш само да се опитваш да избереш дали и доколко да я проявиш. А противоречието между това, което ти идва отвътре, и това което проявяваш обинкновено е много остро. И ако има такова противоречие, в него отиват толкова много ресурси, че непрестанната борба да поддържаш лъжата просто те изтощава и разрушава.

и каква е разликата м/у идентични и еднакви.

Хора - тук говорихме за това в цяла една дискусия, но явно нищо не сте разбрали.
Да, установено е, че при мъжете и жените химоталамусът (който е част от мозъка) има различен размер. И, транссексуалните хора имат хипоталамус с големина като на пола, на когото имат чувство че принадлежат. Т.е. транссексуалните мъже имат малък хипоталамус (като на жени) и обратно.
НО, навсякъде където се описва това явление, дебело се подчертава, че хомосексуалните хора имат абсолютно същите хипоталамуси както и хетеросексуалните хора. Т.е. оказва се, че хипоталамусът дефинира половото чувство на човека, но НЕ и неговата сексуалност. Което и оборва погрешното схващане на мнозинството, че хомосексуалните мъже имат характеристики на жени и обратно.
Проблем, естествено, в случая е разграничаването на хомосексуалните мъже от тренссексуалните, защото ясно очертана граница няма. Образно ако имаме една скала, в единия край - трансексуални (феминизирани) мъже, а в другия - хомосексуални (нефеминизирани) мъже, по цялата тази скала ще има различни типове.

...don't you want somebody to love... don't you need somebody to love

Елия, понякога си мисля, че само ти ме разбираш - другите само се засягат... И този път всичко е точно...

Накъдето и да погледнеш, все Чудеса ще видиш...

Ами казах го преди за себе си и пак ще го кажа - не мисля, че някой може да се засегне, ако някой друг го хареса и поиска да сподели тялото/а понякога и нещо повече/ с него. Това си е комплимент. От друга страна никой не те насилва за нищо. Ето ти пример - аз не пуша, но когато съм в непозната компания и някой пуши, често ми предлага цигара. Аз му благодаря, разбира се, но му отказвам, защото не пуша и така и ще остане. Разбирам обаче, че като ми предлага цигара, той не иска да ме отрови, нито да ми докара рак, а това е просто жест на добра воля или на уважение...

Накъдето и да погледнеш, все Чудеса ще видиш...

Абе аз не се опитвам тука да те уча как да се държиш в общество, хич не смятам че е моя работа.
Но ще ти отговоря на въпроса какво аз споделям.
Когато съм в хетеросексуална компания, никога не съм чула някой от мъжете да говори на всеослушание за детайли от личния си живот с жена си. Говорим за други неща - на професионални теми, за кино, книги, музика, хобита кой каквито си има, и т.н. Когато е такава общата тема, е най-малкото невъзпитано изведнъж аз да сменя насоката на целия разговор и да тръгна да споделям например какви прекрасни гърди има дадена личност. Това просто е предмет на друг разговор и категорично не е за голяма компания на маса. Ако някой тръгне да говори с други хора за собствените ми гърди или по какъвто и да е начин да обсъжда неща, които са интимни между нас, ще ми бъде меко казано неприятно.
Но това е норма на поведение, която не зависи от сексуалната ориентация. 4овек като е ЛГБТ, та какво - само за секс ли може да говори? Събираш се с приятели, защото са ти интересни като хора, като личности. Един-единствен е човекът, с когото се събираш, защото освен личност, е и сексуално същество. Останалите нямат място под чаршафите ми и държа да не ме въвличат под техните - не знам, може би съм някаква супер консервативна с разбирания от преди 2 века, но за мен интимните неща са между двама, това е.

Но аз знам, че мъжете по принцип са малко по-различни на тази тема от нас. Може би просто като съм в смесена компания, се съобразяват с мен и с другите дами и внимават какво говорят. Ако компанията се състои само от мъже... няма как да знам какво точно си говорят

Но тежко му на този или тази, когото хвана да обсъжда с трети лица в какви пози правим секс... или други подобни неща

a wee little girl with a can of gasoline

Нека постна един цитат от теб:

ама най-добре ще ти се изяснят нещата ако пробваш с някое момче. Момчетата са направени само за чукане:)))

Говориш за предложения, но използваш императивен тон. Дори и да го отречеш, останалите клубари ще се съгласят, че тона в това изречение е императивен а предложение не се прави с такъв тон.
След като съм дошъл в този клуб това означава, че нямам нищо против да обсъждам темите, които се обсъждат тук, но ето ти още едни твои думи:

Нали си чувала поговорката - Като си в Рим, дръж се като римлянин...

които в случая са неуместни.

Нямам намерение да се обиждам а само да уточня границите на поносимостта си и ясно да ги декларирам. Нека направим разлика между говорене по принцип и говорене за конкретен човек и с конкретни предложения. Разликата е тънка, но осезателна. И в съдебните зали често подобни разлики са били това, което е решавало дали някой ще бъде оправдан или осъден. И това ли ще отречеш?

ще полетиш ли с мен

Зная, че едва ли го прави с лоши намерения, но аз наистина го чувствам като опипване на почвата за зарибяване. Ако съм искал да опитам възможности съм имал предостатъчно, но това е друга тема за разговор.

ще полетиш ли с мен

Не можеш да ме накараш да престана да чувствам. Просто тогава вече няма да съм аз. Това не означава, че не слушам разума си, но в много случаи чувствата ми са се оказвали по-точната преценка на ситуацията. За мен нещата са приключени, т.е. не смятам да пиша черна точка на Мизрахи, но очаквам от него да се държи с мен така, както той очаква от мен да се държа с него, т.е. да не се опитва да ме променя по никакъв начин, което включва и опипване на почвата.

ще полетиш ли с мен