В различни теми се появява проблемът за страха от разкриване. Знаете всички, че това у нас е преобладаващо.
Какво е личното ви отношение: Те по-непълноценна част от куиър общността ли са?

А нам все pавно, а нам все pавно,
Пусть боимся мы волка и сову

Кои са те, дето да са непълноценна част от общността.
Според мен срахът от "разкриване" (дайте да направим конкурс за най-добър превод на coming out) има две съставни части.
От една страна има съвсем ясен страх от конкретни последици, които ще настъпят, когато определени хора научат. Например приятелите ми ще избягат, родителите ми ще страдат или дори ще ме изгонят, колегите ми ще ме изолират и ще ми се присмиват, шефовете ми ще ме изгонят или ще ме наврат в девета глуха...
От друга страна съществува някакъв първичен неясен страх от "разкриването", който не е свързан с конкретни очаквани реакции и последици. Той се обобщава най-добре с израза "сигурно ще свърша зле", но няма реален пълнеж.
Та общо взето за да се успокояттезистрахов си мисля, че трябва да започнат да се дават практически примери, че в България днес "заявяването" не е толкова страшно. За съжаление товаемалко трудно за изпълнение, защотостава дума за прекалено лични неща,които повечето хора не искат да споделят.

Редактирано от prinyo на 29.08.04 15:48.

Какво според теб означава някой индивид да е пълноценен за някоя общност, без да категоризираме понятията "индивид" и "общност" ?
Преди време , в една друга тема, се опитах да провокирам малко размисъл по въпроса с какво една гей-двойка може да е полезна за Голямото Зло и Дискриминиращо я Общество, но не се получи... та ? ;)

Да виждаш е едно, да разбираш е друго.

Зададох темата, понеже и тук срещнах в някои теми пренебрежително или обидно отношение към тези хора - вижте за пример само темата за Еврогеймс. Ще го кажа направо - смущава ме безцеремонното обидно отношение на Елия към хората, които се боят от разкриване, което тя нееднократно на много места (виртуални и реални) е декларирала. Това отношение от страна на човек, който се афишира като куиър активист, е смущаващо за немалко хора от тази общност.
С обиди и пренебрежение не можем да "отворим" тези хора, а необходимо точно обратното. Как можем да упрекваме хората в България, че се боят да се разкриват, особено в по-малките градове? Затова е изключително необходима работата на куиър организациите за помощ в конкретни случаи на конкретни хора.
А заклеймяването им с гръмки фрази като "страхливци" и други подобни върши обратната работа

А нам все pавно, а нам все pавно,
Пусть боимся мы волка и сову

Мисля, че престоят в Мюнхен промени в по-малка илипо-голяма степен хората,които бяха там за по-добро. Но искам и да те уверя, че това е началото. Аз лично съм много доволен от новостите,които 2004 година донесе в областта на ЛГБТ организациите. Нова и то доста сериозна изненадаще има от Тангра тези дни. Подробностите ще се появяатсъвсем скоро.