Здравейте,

атмосферата в този клуб напоследък все повече заприличва на академична, административна, че на моменти и на съдебна.

Вероятно на много хора ще им е приятно малко да се разсеем.
Хайде тук да публикуваме свои творби - лирика, поезия, проза, есета, всичко, което смятате че може да е интересно на някого другиго. За предпочитане е да е писано от вас. Ако не е ваше, то поне нека ви е нещо любимо, или което считате за по-специално. В смисъл да не се получава някаква copy/paste библиотека.
Може и да са текстове на песни. При това не само на български.

Придържайте се към няколко елементарни правила:
- не го обръщайте на лични разговори;
- ограничавайте коментарите си, с цел да не се размива темата; не е нужно да пишете отговор "А-а, много е хубаво" - може да го направите в лична бележка;
- изписвайте името на творбата в заглавието на темата;
- пишете всяка творба в отделна тема;
- поканете хора от други клубове да изпратят нещо свое; темата е отворена за хора с всякаква сексуална ориентация;

Ще съм много благодарен на модераторите ако заковат тази тема за известно време (а защо не и за постоянно, ако се получи нещо добро).

...don't you want somebody to love... don't you need somebody to love

Редактирано от Meчkaдapя на 16.07.04 15:30.

Моя сентенция.
"Колкото и да се правиш на заспал, животът ти няма да мине като сън..."

"Никога да не си щастлив не означава винаги да си нещастен ..."

- Песнопения -


Непознати ветрове от севера завяха,
есенните дъждове без милост заваляха-
душите ни с реки от древна скръб заляха.
В сухи речни корита русалките запяха
и сред песните си имената ни зовяха,
а слова магически в устите им звучаха.
Полудели вещици в ритуала си мълвяха,
заклинания забравени сред буен танц брътвяха,
със песнопения във нова обич ни кълняха.
Но очите ми замътени за миг прозряха,
носталгично в старата ти снимка те се взряха,
а омразата и злобата у мен умряха.
Със надежда пълен поглед в хоризонта вперих
и неземни сили в организма си намерих,
та ръцете си напред със нова мощ разперих.
В студове ужасни можех да треперя,
Вечността в секунди можех да измеря...
нямаше да спра преди да те намеря.
С немощ,в снежна пустош,в Севера,открих те,
от студа под топлото ти тяло скрих се,
сред прегръдките ти от кошмарите си крих се.
Спомних си как някога в очите ти надничах
и сега да бъда с теб завинаги се вричах,
а скръбта напомни ми,че всъщност те обичах.
И отново в речни корита русалките запяват,
а в устите им слова вълшебни зазвучават...
нашата любов безсмъртна те възпяват.


04 септември 1999г.
Бургас

...don't you want somebody to love... don't you need somebody to love