Като изключим функцията на хетеросексуалността за създаването на деца, не мислите ли, че всичко останало е парадокс? Тук може да се философства относно детерминираността. Говори се хем за война между половете, хем за привличане... Смятате, ли че хомосексуалността е нещо като ,,аз"-нагласа, респективно нагласа към собствения пол?

Парадоксално е изказването ти!Ако изходим от посочената от теб детерминираност можем да приведем много повече аргументи "против"
(парадоксалността й),отколкото "за". Изначалната й детерминираност (на хетеросексуалността) е една,и то неуспорима,това го доказва природата на двата пола,самият акт на съвкуплението,устройството на организмите ни и т.н. Любовта и войната между половете са като Ин и Ян, като доброто и злото,черното и бялото. Устройството на света като цяло не ти ли се вижда също парадоксално?! Ако не си познал бялото,няма да можеш да познаеш черното,ако не си познал красивото,няма да можеш да познаеш грозното!
Аз-нагласата (впрочем такъв "звер" няма) няма нищо общо с половете!Хомосексуалността е психична нагласа,обусловена от множество фактори ( включително нагоните,които са в основата на сформиране на психиката ) и няма нищо общо с психичните заболявания!

Да, наистина устройството на света е парадоксално, но това е единственият логичен начин да съществува, според мен поне...

Но проблемът е какво точно кара хетеросексуалният да желае другия пол и в същото време да е нетолерантен към него (разбира се, последното не е във всички случаи, но е преобладавало, особено що се отнася до ПАРАДОКСАЛНОТО за мен отношение на МЪЖЕТЕ към ЖЕНИТЕ). Просто искам да кажа, че сексуалността няма нищо общо с уважението към другия, а е базирана просто на някакво енергийно привличане. Тук вече направо си навлязох в метафизиката... Според мен образът на другия пол с цел сексуално привличане си е заложен по рождение в психиката на хетеросексуалния.

А хомосексуалността също си е факт, който не може да се пренебрегне!

това, че хомосексуалността е по-рядко срещана съвсем не я прави по-малко "детерминирана". Понятие като изначална детерминираност е доволно безсмислено. Детерминирано на български значи "определено", непроменяемо. А какво е изначално определено, непроменяемо? Детерминирано не означава избрано. И хомо-, и хетеросексуалност са избрани от природата.

Има понятие детерминистичен, т.е., определящ се от определени правила (неизменни). Детерминистични са законите на физиката, като този за гравитацията.

В природата има много детерминистични процеси, и може и хомо и хетеросексуалността да са такива, но ние знаем много малко за това кое определя хомо или хетеросексуалността, за да можем така сигурно да ги определяме като едно и друго.

В такъв случай какво определя хетеросексуалността? Ако смяташ, че е така естествено, какво определя наличието на ивици при зебрите? Какво определя наличието дълъг врат при жирафите? Гените? Ми тогава защо да не предположим, че гените определят сексуалността (това е само хипотеза днес, макар и до голяма степен потвърдена). Ами тогава защо да няма и гени при които хората да стават хомосексуални. Кakto poвечето хора пищат с дясната ръка, така има и леваци.

М/у впрочем бяло и черно не се дефинират едно чрез друго, за да се изисква познанието на едното, за да се познае другото. Същото с добро и зло.... Има много сиво....

Мисля, че имам обяснение какво точно поражда проблемите при обсъждането на сексуалността - ако става въпрос за самия теб, то тогава хората са склонни да приемат, че нещата са заложени... Само че сексуалността не се свързва с теб самия, а с някой друг, и въпросът, който биха възникнал, е как, по-дяволите, става така, че ти, хетеросексуалният, чувстваш това или онова към другия пол, очевидно без той да е част от теб и да няма нищо общо с теб, защото говорим за другото тяло, чуждото, другия човек, стоящ пред теб... В същото време не изпитваш сексуално влечение към собствения пол и това не потиска самочувствието ти като негов представител. Какво мислите?

Ти защо реши, че съм хетеросексуален?

Неее, говорех по принцип... Този начин на изразяване би послужил в случай, че някой хетеросексуален прочете това и, евентуално, започне да мисли!

Редактирано от Oyah на 14.06.04 18:32.

Ami chestno kazano, ne vidqh kak napisanoto se otnasq kym moq posting.

Не се отнася точно към твоя постинг. Просто продължих собствената си мисловна линия. Извинявай!

Редактирано от Oyah на 15.06.04 00:39.

Именно де,точно поради това е възможно съществуването на света,а въпросът ми беше ироничен,с цел да предизвика в теб точно този отговор...да видим оправдан ли е философският полъх от постингите ти!
А хомосексуалността,никъде не е била поставяна от мен под въпрос или неглижирана като факт!Нещо интерпретирахте погрешно изказването ми,че е несъстоятелно да се определя хетеросексуалността като "по-парадоксална",защото има повече аргументи "против" един такъв вид на тълкуване на този възглед,отколкото в негова подкрепа!
Ако ще си привеждаме абсурдни примери,да вземем да разгледаме как две жени силно се обичат и "уважават",до момента,в който на едната не й бият шута и се хванат за гушите,коя какво и що била...!Или друг пример с гейове,когато намерят сгоден случай да подхвърлят злостна закачка към някой друг,който е претърпял някакъв неуспех,било то любовен или професионален...къде тук е уважението?...естествено,че сексуалността няма нищо общо с уважението,както в отношенията между мъж-жена,така и между мъж-мъж или жена-жена,именно на база на това е тъпо да се определя едната сексуалност като "по-парадоксална"!