Представете си следната ситуация: живеете две-три години с постоянен партньор, казали сте си, че се обичате и искате да прекарате живота си заедно, имате общо домакинство, финанси, разбирате се на тема моногамия/полигамия, връзката ви е като всяка друга, има трудни и хубави моменти, т.е. не е изключено да покрещите един на друг от време на време...

Ако и съвместните съжителствата и браковете са разрешени бихте ли легализирали връзката си по един от двата начина?

Ако не, защо?

Ако да, защо бихте избрали съвместно съжителство вместо брак? Как си представяте разликата между съвместно съжителство и брак и кои права и задължения биха ви накарали да предпочетете съжителството пред брака?

То и сега, съвместното живеене не е забранено. Никога и не е било забранявано. Не разбирам честно казано, какви са тия напъни брак та брак. Нима хартията и подписът са най-важните неща?

Бракът е институция създадена основно в името на децата. За да може да бъдат осигурявани каквото и да се случи със семейството.

При едно съвременно съжителство, съществуват всички видове юридически форми партньорите или партньорките да обединят материалните си придобивки. Има договори за съиздръжка, онаследяване, завещание и много други още.

Моето мнение е, че проблемът са децата. Не желая да бъда лош пророк, но този проблем мисля, че няма да бъде решен скоро. Собствените деца няма проблем. Но осиновяване е просто химера.

Така че, ако една двойка хомосексуални хора иска да живее заедно - никакъв проблем. Дори и поп ще ги венчае Но да се борят за брака просто ей така, защото хетеросксуалните сключвали брак, според мен е безсмислено. За какво им е институция създадена от хетероскесуални за да обслужва техния интерес? Е освен ако не са борци за правда и свобода на всяка цена

Спокойно може да се помисли за форма на договор, регламентиращ най-вече материалните придобивки и разпределението им в едно такова съжителство. Нали има куп адвокати дето все искат да помагат? Е, да се проявят. Духовното не се подчинява на договори, хартии и подписи.

Благодаря ти за отговора!

> Нима хартията и подписът са най-важните неща?

Да важни са, както за двамата партньори, така и за хората около тях, които след този акт възприемат по-сериозно намеренията им да споделят живота си. Ако има законова процедура (съжителство или брак) за регистриране на еднополови двойки, тогава и на родителите ни ще е по-лесно да възприемат сериозно връзките ни. Така за всички ще е по-леко да се живее.

> При едно съвременно съжителство, съществуват всички видове юридически
> форми партньорите или партньорките да обединят материалните си
> придобивки. Има договори за съиздръжка, онаследяване, завещание и много
> други още.

Има ли в България закон за съвместното съжителство на хетеро двойки? Ако да, по какво се различава от брака? Ако за хомосексуалните съвместното съжителство ще е същото като брака, но да не го наричаме брак, защото е за хомосексуални, тогава изглежда доста дискриминационно...

> Бракът е институция създадена основно в името на децата.

Може и така да е, но нещата се променят. Вече много отдавна мъжете не връщат жените си на родителите им, ако не им родят деца. Възрастни двойки се женят без перспектива да имат деца. Днес бракът е преди всичко декларация на двама човека един пред друг, че искат да живеят заедно и да се грижат един за друг.

Аз може да съм консервативен, защото не разбирам как хетеро двойки могат да живеят с години без да се оженят. Един вид, не се решават на последната стъпка, защото всеки момент може да излезе нещо по-добро?

Ако проблемът е в осиновяването на деца, тогава осиновяването от еднополови двойки може да забрани/разреши в отделен закон за осиновяването. Не виждам причина да не се направи така.

> За какво им е институция създадена от хетероскесуални за да обслужва
> техния интерес? Е освен ако не са борци за правда и свобода на всяка цена

Те и презервативите са създадени да обсулжват хетеросексуалните, но и ние ги ползваме! Ако бракът е нещо остаряло, нека да бъде премахнат изобщо, тогава и аз няма да искам еднополови бракове. Засега, обаче, мисля, че ние по-лесно бихме живели на открито, ако по-скоро искаме равноправно узаконяване на възките си, отколкото премахване на брачната институция.

Аз съм ЗА законова процедура за съвместно съжителство на еднополови двойки със юридическа сила и последствия. Бих гласувал за това. Бракът поне според мен не може да бъде премахнат.

А освен това приятелю, нека все пак да сметнем съотношението. В България колко хора ще поискат такова съжителство? Не може вечно да се оправдават с нетолерантното общество. Аз мисля, че в БГ хомосексуалните хора са под 1%. Никой и никъде не е успял да покаже нещо повече. Подмятания за 20% и нагоре са глупости и популизъм.

Така че, не може тоя процент да диктува условия на останалите 99, защото просто ще го подминат с насмешка Да не говорим, че и в него 90% чакат права свише

Направете разумна инициатива и аз ще я подкрепя. Другото са приказки и вятър

Бракът никога не е бил с цел деца. Той е бил просто форма на договор. Жената е била собственост на мъжа.

Ясно е, че бракът сега не е с цел деца, защото не всички "бракувани" двойки имат деца или избират да имат деца. Намесването на деца в дебатите за браковете е неправилно. По твоята логика какво ги е еня децата, ако родителите им не са сключили брак. Те пак могат да си онаследяват материалните придобивки на децата.

Питаш дали хартията и подписът са най-важните неща. А защо ти ще определяш най-важните неща в живота на една двойка. Да не говорим, че в правно отношение точно хартията и подписът са най-важните неща. И ако според теб не са, защо изобщо да не премахнем брака?

съжителство. след време може и брак, зависи как ще ни потръгне съжителството.

не е толкова ангажиращо и оставя по-голяма свобода. именно в свободата се разбира доколко истинска е връзката.

не ме стряскат правата и задълженията, а свободата

IMAGINE...

> Така че, не може тоя процент да диктува условия на останалите 99, защото
> просто ще го подминат с насмешка

ОК, моля те обясни ми като на малко дете по какъв начин 1% хомосексуални ще издиктуват нещо на 99% хетеросексуални, ако тези 99% хетеросексуални разрешат на единия процент хомосексуални да сключват бракове помежду си?

Например, това, че направиха тротоарите в България удобни за хора с инвалидни колички (които сигурно са около 1%) какви условия диктува на 99% хора без инвалидни колички? Защо същият вид хуманност е немислима за нуждите на хомосексуалните. С какво обществото ще стане по-лошо, ако аз сключа брак с моя приятел в България, вместо да живеем заедно без брак? Т.е. обществото би ме харесало да живея без брак и би ми се радвало, но ако сключа брак ще му издиктувам някакво неприемливо условие?

За съжаление не съм в България, за да се занимавам с активизъм. Но пиша на тази тема, защото активистите не пишат и защото не бих се отказал един ден да се върна в България с моя приятел и да имам признанието на родителите ми за моята връзка.

Ами данъците? Не знам как е в България, но тук семейните двойки сключили брак получават огромни данъчни облекчения. Някои данъци спадат наполовина, а други въобще изчезват, ако си с брак. Да не говорим за другите бенефити, които получаваш от работодателя и държавата. Ползва се обща здравна осигуровка например, която излиза много по-евтино, отколкото ако не си женен/омъжена. Въобще много преимущества дава брака тук, предполагам и в България. И е дискриминация, ако само хетеросексуалните имат право да се възползват от тях.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите