Re: Дневниците на Петку / Спорт / Футбол / Футбол

Тази история съм я разказвал на Блуфен, защото има отношение към магиите, но ше я разкажа и на останалите:

По- по -миналото лято бех за кленове на Неделинската река /тва е ориентировачно на изток от Смолян и малко след Златоград/
За да стигна до едни уникални вирове трябваше да прескачам некви живи плетове и изобщо да си съдера макарите отсекъде. Оказа се, че съм налазил в частни имоти без да искам и за малко не ме отстреляха. Както и да е.
Изпратиха ме в крайна сметка по живо по здраво и не пропуснаха да ме предупредят да не минавам през бостана на баба Зюльфие, която била изключително зла вещица, омагьосала сума ти народ, включително кмета и ходжата.
От туземците разбрах, че първоначално изпращала само привидения за да ти изкарат акъла и ако игнорираш тва предупреждение нищо чудно да заприличаш на Литвиенко на осмия ден след облъчването.
Немаше как да не мина през въпросния бостан, щото вече бех изръчкал поне 300 километра през нощта, последните 2 -3 от които пеш в пресечена местност с пълна екипировка.
Първо ме нападна некъв огромен пес, който се отказа да ме яде чак като издумках 4-5 газови. Малко насрах в интерес на истината, защото реших, че бабати Зюльфие ме е видела отнекъде и ме е почнала с магиите.
Като стигнах и нагазих реката обаче, моментално забравих и туземците, и песа и дъртата знахарка.
До обяд, освен подивелите кленове, с които се занимавах, срещнах само две-три водни змии и една изключително дебела пепелянка, която се искаше да ме ухапе на два пъти, докато се опитвах да я снимам. /Обикновено като снимам такива гадини, си седят сравнително кротко/. Пак неволно се сетих за бабати Зюльфие
После, в рамките на нема и час си изпуснах телефона във водата / едвам го намерих / , ужили ме една турбонагла оса и си съдрах гащеризона.
Ако знаех обаче, кво предстои сигурно щех да си тръгна оттам на секундата....

Късно следобед бех нагазил до кръста в един уникален разлив, в чийто горен край имаше огромен камък. По едно време гората на отсрещния бряг се раздвижи. Вероятно там имаше неква пътека, която не се виждаше от шубраците, а по нея се движеше нещо. След неколко минути се показа главата на една крава през подобие на прозоче в зеленината. Главата се скри, мернах и опашката, а веднага след нея изскочи некъв тип. Подаде врат през прозорчето и ме видя. Остана така поне десетина минути подобно на безмълвен портрет, след което пропълзя незнайно откъде и се озова клекнал върху огромния камък. Поздравих го. Не отговори. По движенията му личеше, че или е селски идиот или не е от тоя свят. Улових един по-едър клен. Оня изръмжа като видя, че го пускам обратно и подскочи така, както си беше клекнал. Не исках да оставам повече там и продължих нагоре по течението. Привидението ме последва. По някаъкв свой си начин – катереше се по камъните точно като Смийгъл супер ловко и безшумно... по едно време спрях да го виждам, обаче бех сигурен, че е наоколо...
Като се постъмни започнах да се чудя откъде да се върна обратно, без да попадна на призрака. По думите на местните привиденията на бабати Зюльфие само плашели в началото, обаче аз немаше начин да знам на кой етап от магията се намирам...
Почнах да се псувам, що не съм отишъл до Арда или Върбица, а съм се набил у бостана на вещицата. Вървях през гората цела вечност към колата. Нема ви казвам ква тъмница става на такива места, особено ако нема никва луна и колко е лесно да се загубиш.
Като се качих на шосето вече беше почти полунощ. Все едно имах оловни подметки – едвам ходех. Или от преумора или магията не ме пускаше да си тръгна. Домъкнах се до колата със сто и педесе зора, запалих и газ надолу...
Видях призрака отново! Беше клекнал до една крайпъта чешма, а очите му светеха в тъмното като на див звяр.
Никой до ден днешен не ми вярва, че съм стигнал до София за 3 часа без 2 минути