Темата е продиктувана от бавното и тихо умиране на клубовете. Въпросът е как да се умира?

1. бавно, тихо, почти незабележимо
2. Като избухване на нова звезда - от типа: Kill'em ALL!
3. Забавно, с фанфари, много алкохол, наркотици, курви и всякакви весели и забранени викторини в чест на умиращия.
4. Неразбрано от умиращия
5. Мумифициране за да гледат поколенията

Аз лично не знам, коя смърт да избера за клубовете, тъй като аз самия в случая съм пристрастен и ще ти кажа защо. Защото преди години, на времето, когато още Киро не беше админ тогава влизах в клубовете веднъж, два пъти седмично. А сега влизам да проверя активността всеки ден. При това положение аз гледайки по себе си не мога да съдя, че клубовете умират. Защото, когато, като преди започна да идвам по-рядко може би тогава бих отчел, че съм изгубил интерес вероятно. Сега обаче, вярно има оттегляне на много никове. Но това казвам аз специално съдейки по себе си сега много по често посещавам клубовете за разлика от преди. И за това ти казвам, че като почна да не влизам тук тогава наистина бих казал, че за мен клубовете вече не съществуват. И вярно пак повтарям има много оттегляне на никове, но активност така или иначе има. Така че за сега клубовете не ми се струва, че мрат. За това на този етап от време не споделям никоя една от вход точките за смърт.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз влизам в два-три клуба в последно време.

В единия /професионален/се въртим хора с брой колкото пръстите на едната ми ръка. С двама от тях, които не са ми колеги хем, имам спорове по отделни въпроси, но ми е приятно да пиша с тях, понеже го правим без лични обиди и нападки.
Прочетох там тема от 2008-ма година, защото е минала на първа страница. Тогава са участвали доста повече потребители. Два женски ника, които отдавна не пишат явно, са си позволявали епитети, които не знам как излизат от женска уста и също като цяло недопустимо поведение в един форум. Ако те пишеха и в момента там, мен нямаше да ме има, защото вече търся само качествени словесни контакти, а не излишни кавги.

Та, за мен живостта на един клуб зависи не от навалицата от клубари, а от човешките разговори между тях. Без грубости, без простотия, без озлобление и завист. Защото точно наличието на тези прояви убиват клубовете.

Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ

Бил съм в клубовете преди десетина години, даже повече. Пишех активно с друг ник. Не съжалявам изобщо, че не е оживено вече. Малцина са готините клубари, които са заслужавали вниманието ми.

Според мен ,с близките хора около теб.
Всичко друго е безсмислено.
Искам около мен преди да склопя очи дай боже да бъдат внуците ми,сина ми и жена ми.
Не ми се иска никой да е преди мен.
И да съм се реванширал за важните неща в живота към близките си.
Друго не искам.
Не искам бляскави погребения.
На погребението в крайна сметка ще дойдат които са ме чуствали наистина близък.
Понеже преживе може и да са ми показали приятелства,но на погребението ще си проличи кой истински е държал на мен.