|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
Тема
|
Приятелите, които...
|
|
Автор |
Sarayah (лунно-сребърна ) |
Публикувано | 28.09.15 11:25 |
|
НЕ искам.
Онези от миналото. Впрочем приятели е тежка дума. По-точно онези познати, съученици, съседи... с които някога или все още ви свързват безкрайно незначителни подробности като общото училище, общото местоживеене...или сте убивали времето си в някакво кафе и някакви празни приказки.
За мен лично това е нищо. Абсолютно нищо. Чиста случайност или нещо като избор или моментно съвпадение. Не пазя такъв род спомени в хард диска на главата си. Избирателно съм ги изтрила като баласт, заемащ излишно място.
Обаче интересно как точно такъв род "приятели" се присещат за "доброто старо време" и за съществуването ми, когато е нужно да им свърша някаква работа или услуга. И с какво недоумение реагират когато спокойно ги пращам да вървят на майната си...там, откъдето и идват.
Никой не обича използвачите. Обаче много хора обожават да са такива.
Вас доколко ви трогва всъщност лафа "за доброто старо време"!? Бихте ли подновили "приятелство" заради изгода?
| |
|
Хм... Ако не опитват да лъжат, че те търсят от приятелски чувства, а директно и честно си кажат какво искат и по какъв повод са се сетили за теб - не виждам проблем. Или можеш да помогнеш, или не. Ако можеш и не влиза в разрез с възприятието ти за почтеност, не разбирам защо не... Може да не сте приятели, но сте познати. А понякога и непознат човек помага. Няма защо да се пращаме на майната си един друг, понеже май всички сме си там и без това.
- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!Редактирано от Amelia Pond на 28.09.15 11:38.
| |
|
Звучиш като пич, който обича да помага... Аз пък цял живот съм го играла оня балък, на който обикновено му се качват на главата и не може да казва "не". Сега "не" си казвам без проблем, ама явно "да"-то става трудна работа...
И от двата случая си имах скоро.
В първия една класическа драма куин два дена ме дави в "общите ни мили спомени" от преди десет години, за да се окаже, че иска нещо.
Във втория случай класическата използвачка от съседния вход, която с това започна. Човек, който те среща на улицата, в магазина и не винаги ще те поздрави и ще се позаинтересува как я караш. Но й трябвало нещо и...яя колко комуникативни ставаме значи...
На непознат бих помогнала без колебание. Главно защото вярвам в онова добро, което се прави без да се очаква благодарност и възвръщаемост, пък то Господ си знае работата...
Обаче с познатите друга работа...
Редактирано от Sarayah на 28.09.15 12:01.
| |
|
"Няма вечни приятелства, има вечни интереси" - колко вярно.
Давай на душата си каквото иска, щото ще дойде време нищо да не ще!
| |
|
Факт. Интересът класи феса.
| |
|
Приятелството на човека е като любовта му,а любовта на човека е той самият.Някъде просто няма човек.
С приятел,и да си помълчиш е приятно.Също като мълчание между влюбени.Даже следва да е по искрено,понеже половият въпрос отсъства.
Въпросът е,че хората се променят,интересите им се променят,някои порастват,други дори назад се връщат.
| |
Тема
|
Re: Приятелите, които...
[re: tirtirlin]
|
|
Автор |
Sarayah (лунно-сребърна ) |
Публикувано | 28.09.15 15:18 |
|
"Някъде просто няма човек". Дискънеткнал се е. Времето го е дискънектнало, модифицирало и ако се опиташ да го вържеш към старите системи- понякога може и за кратко да се напасне, но в повечето случаи ще се разкачи по естествен път.
Чела съм толкова теми за рефрешната тръпка, подновяване, но и други, доста повече, в които совите вече не са това, което са. И гониш призраци. И отиваш с очаквания. И си тръгваш с кривия кол нейде си, защото тоя жив човек не е оня призрак...
Аз съм се питала на моменти защо в даден период от живота си генерирам определена вълна от миналости... Нямам нужда сякаш от припомняне...Било каквото било. Сега е каквото е.
| |
|
Има хора които дотягат,тежат кат мокър ямурлук.Само да стои в стаята и саксиите почват да увяхват.То,аз и от себе си излизам да проветрявам.
Има способ за прегръщане на дървета,по млади брезички налитам аз,кората им нежна,крехка,-мълчи,не досажда
| |
|
Амииииии..не сменям стар приятел за нов...времето е абсолютен показател кой е приятел и кой не е...устои ли на него...значи си струва!
А приятелството не са отношения на кантар...появат ли се такива...вече не е приятелство...
Аз обичам приятелите си и това ми стига......даже не се и замислям какво биха направили за мен..просто защото не искам да ги използвам... обичам ги и това е!
| |
|
.....брезички а?..... : )))))
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
|
|
|