Приятелите, които...

А Мишо Пърпъла къде го слагаш?

chronic kvetch

Никъде. Той даже не фигурира вече никъде. Защо така? Поради няколко причини, първата причина е че още преди година-две ме издаде на алкохолика-пишман магьосник Кольо че съм казал за него че е луд. Втората причина е че излъга че ако закъсам за пари ще ми услужи с пари за ядене - преди по-малко от месец му поисках 20 лева на заем защото ми се объркаха месечните финанси и той ми отказа като даже и не се замисли и в очите не ме погледна. Третата причина следствие на втората причина е че откакто се изкристализира че майка ми няма да прати никакви още 50 000 долара от САЩ аз реално престанах да бъда какъвто и да е интерес за Мишо Пърпъля. Оказа се че високоморалния ми приятел всъщност е същото лекенце като материално-ориентираните жени след които той безуспешно се е мъкнал. Критикува другите за техният безочлив материализъм а в същото време той даже и не се и осъзнава че е абсолютния същият като тях. Така че ако или по-точно казано когато отново ми изпадне известна сума той въобще няма и да разбере затова камо ли да намаже нещо.

В крайна сметка за да прецениш обективно един човек въобще не трябва да му слушаш приказките които често са лъжи, нито даже и действията му които зависят и от странични фактори които го притискат, достатъчно е просто да погледнеш очите му какво по-точно излъчват те? На Мишо Пърпъла погледът е на УПОРИТ ИДИОТ който твърде вероятно ще си счупи главата жестоко и пак няма да му дойде акъля и без това е зодия Овен. На Митко Шницеля погледа е на 15 годишен тинейджър и такива са му и разсъжденията, на Иван-нациста погледа му е на глупак и такива са му и разсъжденията и действията му, моя поглед е поглед мътен и кървав на луд човек способен на невероятни умопомрачителни злини. Това се вижда особено отчетливо и ярко в огледалото на жегата тогава когато поради една или друга причина са спрени лекарствата, сега в момента когато температурите са нормални и лекарствата се пият редовно погледът ми е на ТЪП ОВЕН.

Никога, в България ...

ааа,...... ами тази тема?
[линк]

Тези, които винаги ще ти "помогнат"...на думи.

Тия дни пък се питам защо с лекота се обещават неща, които нямаш никакво намерение да изпълниш.

Стига де.Загатнах на един дядо,че няма проблем да му закарам дърва.Да,ама проблемите се явиха после. В планината е,наклон голям,тревисто,къща в гората.
Заваля,мокро е,буса не може,със задно е.Може с жипа,ма единият акумулатор съм свалил за друг жип,чийто се оказа малък,пък той е паркетен,и не товарен като другия.Отделно дърва няма,криза е,със записване.Казват,мокро,не им разрешават да влизат в гората на секачите.И няма дърва,и аз излизам лъжец,а всъщност се прибирам късно,и друг дядо захар иска,всеки иска по нещо,няма лошо,ма зех да се подувам от ангажименти,кучета храня,котки храня,пера,простирам,салата,ракия,и то станало един и половина през нощта,а в шест трябва да ставам да се къпя,то нокти ти пораснали,то брада,то уши да миеш,гърба голям,тия крака търкай,тия зъби,мишници,после чорапи обувай,обувки,панталони,шапки....сложно сме устроени,много чаркалак,много повърхности,зиме ни е студено,лятос ний топло,угодия няма,а и като вали ни е мокро,отделно ожадняваш,огладняваш,па то ти се допикае,и друго,и трето,дошъл някакъв данък за плащане,дошла ипотека,дошли за водата,дошли за тока,жената все се сеща за нещо,което излиза че ти трябва да направиш,а избори,а празници,а делници,и ти залиташ,влачиш си краката,епохата та повлича като прани гащи в буйна Янтра

Така е,изглежда като лъжа отвън,но отвътре ние го виждаме като стечение на обстоятелства.
Тия дни и един поп,ся и него ще спасявам.Може да не е поп,в манастир е,тоо...може да имат други чинове,шапката му не беше цилиндър,кое е килимявка не знам.Жал,не жал ще си плаща,ще си плати като поп !

Иван Нациста , Кольо правото, Станкo Пиянко ?

chronic kvetch

Виртуалното приятелство е по детски чисто

ЛЮБОВИПАКЛЮБОВ

За Иван Нациста и Кольо правото ти написах в предишният постинг. Относно Станко Пиянко оня ден го видях, беше си купил Абсент и изпушихме по една цигарка пред работата ми.

Виртуалното..

Каквото е виртуалното, такова е и реалното. :-)

За мен с малки изключения да...но тук има действащи лица, никове...за които ти гарантирам, че действителността им..няма и най малко покритие с това , за което се представят тук във виртуалното, но пък то и заради това си е виртуално де

ЛЮБОВИПАКЛЮБОВ

Приятел съм. В квартала ме обичат.
Помагам на приятели във нужда.
И всички Филантропа ме наричат.
Оправям всяка неоправност чужда.

Съседът е пилот. Лети в чужбина.
Самотна в къщи, чака го бамбина.
Отбих се. Дълго я развеселявах.
Приятел, казват, в нужда се познава.

А друг съсед все в кръчмата запива.
Градината му съхне. И загива.
Обърнах я. С лопатата си права.
Приятел, казват, в нужда се познава.

Комшията отсреща - го не бива.
БравАта му раздрънкана. Ръждива.
Натегнах я. И смазах. Ся е брава.
Приятел, казват, в нужда се познава.

А друг пък нейде на гурбет замина.
Асмата му провисна. И презрява.
Опънах и завторих я в жасмина.
Приятел, казват, в нужда се познава.

А дедо Д'ъртанян, поодъртява.
Не става вече...неговата слава.
А бик си иска младата му крава.
А аз...приятел в нужда се познава.

Приятел друг ракията оставя:
наскоро бил той доктора да види...
И аз...приятел в нужда се познава
изпих я. Зян защо да иде?

За мен с малки изключения да...но тук има действащи лица, никове...за които ти гарантирам, че действителността им..няма и най малко покритие с това , за което се представят тук във виртуалното, но пък то и заради това си е виртуално де


Самият факт,че те занимава мислАта,кой/какъв е,- та ти им обръщаш внимание така

Тук пишат кучета и котки,които са се научили да четат и пишат.Хората са на работа,заплата...аванс.......приковани са като Прометей с тез два пирона



Ти,като каза че правиш свирки,и реших че е от жизнерадост.То кой навъсен,черноглед човек ще прави свирка,то е опасно даже.

Снощи се отбивам аз във бара.
Га гледам - там ракия пие Сара.
Приятел е, в кварталната ми чета.
И чаши дигахме, а и крачета.

Гуадалахара,кръчма стара,
пиян съм,гледам лошо,
седнал съм на бара.

Седнал съм на бара,
пия виски,
дърпам от цигара.

Джо отсреща се задава,
гледа лошо,
разправия стара.

Джо посяга към кобура,
аз посягам към кобура,

но вратата със ритник,
се отваря в кратък миг,
и нахълтва модератор,
зъл нахъсан алигатор

Сутрин рано.
А в главата
звън камбанен.

А в кревата
под юргана
мърда нещо. Скърца нещо.

Брей, зловещо.

Орфи в драма.
Да полегне?
Да посегне?

Де й кафето!?
Ето...ето...

Ще потрепне.
Ще просветне.

- Дай с цигара!
Глас боботещ.
Що за Сара?

Уж е дама.
Уж ще мърка.
ГРОЗНО ХЪРКА!

Не, не става!
Много врява!
Да се маха от дивана.

- Саро, рипай! Саро, бегай!
Саро в къщи вър си легай!

Рипа някой от леглото.
Чорлав, кисел и боботи.
После на врата Орфеев
се обесва и проблейва:

- Въх, любовче, ай без тия.
Драго ми е баш... Илия!

Напълно съм съгласен с теб.
За радост почти нямам взимане даване в България със наборите си.
От целия ми набор с няколко човека сме на здравей..здрасти.
Есественно като се видим се поздравяваме,но моите приятели..доколкото вече останаха такива в България са все по-малки от мен.
Викаха ми ТАТЕТО в компанията.
Понеже бях най-големия.
И все черпех и бях много ларж.
Но с времето те сами се отсяха.
Със времето останахме 3ма..4ма максимум с които се чуваме и си пишем.
Истината е че колкото и да не са ми били приятели..а просто хора от голямата тайфа,все пак имам някакви познати в България..пък било то и за кафене и за маса.
Ясно ми ече опре ли се до услуги,да строя един ден къща,да ми трябва помощ..никой няма да е насреща.
Или по-скоро тогава ще видя че по-далечни познати ще излезнат в пъти повече като хора от тези кръчмарските лъвове.
Въобще така и не проумях великия девиз на баща ми..че работа и бизнес се вършели на маса.
Като гледам какви ги свърши в живота си..майко мила.
Ужас.
Сериозни хора в кръчми трудно можеш да откриеш.
Изобщо една голяма част от българите така си я карат..приятели за маса.
Не че не си помагат взаимно..но алкохола колкото и да социализира,е лош съветник.
Като цяло почти няма приятели в живота си.
В такъв житейски етап съм че губя хора,връзки,неработещи познанства и приятелства..ще загунбя работа скоро..пнеже няма да позвоя повече никой да си прави гаргара с мен.
Виждам от година и нещо еднакви цифри..знаци..всичко е за добро.
Колкото и лошо да ме чака,то е за добро.
Навлизам в други,по-високи на вибрации духовни полета.
Където рано или късно подобните на мен ще се открием.
Въпрос на време е,да навлезна в нови интелигентни среди.
В момента нещото от което най-много се нуждая е пълен покй,релакс и да съм далеч от профанщината в работата ми и стреса.
Ужасно е да работиш с хора ..които са много нива под теб.
Във всякакъв смисъл.
Пък било то и шефки и директори разни.
За колегите да не говорим,отдавна си живея в мой си свят..и дежурно пускам бъзици и лафове на ниските им нива и низки стасти..да минава времето.
Баба ми по бащина линия разправяше-приятелите са до време.
Днес един ще ти е приятел,след време друг.
Реално ако седна на една маса с една голяма част от едновремещните ми приятели..едва ли има какво много да си кажем.
Ще премятаме само спомени от времето на простотиите които сме правили заедно.
Като един шоп,с баба от нашия град.
Не се бяхме виждали сигурно от 15години,и беше весело.
Но той само за онова време говореше..при все че жена му беше до него(която за малко да ми стане гадже навремето)..все ми бърбореше за една негова голяма любов от нашата едновремешна компания.
Какво правила,къде била..още я сънувал..и жена му яко го настъпваше по кокалчетата..
Вече с дете пича,ама едновремешната изгора бълнува,която има и тя две деца днес.
Та колкото и да ни е свързвало..след час колкото и и се изчерпва приказката.
И почват угнетените разговори за трудностите на времето,за мен,за емиграцията,за миграцията,за скапаните политици..викам му..по-добре дай да говорим за купоните,мачовете на армията навремето като ходихме..за яките напивания и простотии.
Е аз не пием..вика тоя.
Е не пием..пък набързо извъртя 5,6 загорки..така както не пиеше.
Докато аз си карах на фантичка..е чукнах се с един -два радлера с него..и минах на безалкохолно.
Та хубаво е да възкресиш спомените,все пак години живот си имал с разни стари приятели..ама се сети тоя за мен преди време..когато беше на зор за работа.
Да съм му уредил нещо при мен.
И като почнаха едни скайп звъненета,фесбук писания на лични,че и смси..
Кофти че с нищо не мога да му помогна,искам..но е гадно че над 14 години..ни вест..ни кост.
Повечето от хората са такива.
А с него бяхме големи аверчета.
Ама за маса..
Та от приятелството за маса и истинските приятели..ако съществуват такива...има огромна пропаст.

А ...точно в десятката,браво!
И аз споделям всяка твоя дума.
Навремето половината компания ме намразиха..че гаджето ми..днес моя жена ми слагала спирачки на пиенето..че съм бил под чехъл..оплакваха ме..как можело..
Днес половината дърти пръчове от компанията са ергени,другата половина в зоната на разведените,и има единици които са все още семейни и с жените си.
Значи няма как да си на 40-45..децата ти да са в къщи,ти да лочиш по нощите ракии по кръчмите..и после жената да ти е виновна.
И най-търпеливите които бяха..си събраха багажа,обраха си децата..както се изразяват по нашия край,и си хванаха думана.
Това са все калоферски лафове.
А уж все интелигента компания бяхме,рокадбжии,не бяхме селски овчи пръчки.

Не става.
Аз единствен от 30,40 ч0века общи познати и компания не пия.
Представяш ли си ужаса когато ходя на купоните им оргиии от по 4,5 дена за по някой час до половин ден да ги видя..и да съм на загорка 0 процента,на кола или фанта?
А те незнаят кой ден е,къде са им децата..сигурно не знаят и къде точно се намират по реката на която се осъществяват оргиите.

Успяват да налучкат понякога правилната палатка и да паднат по очи като трупчета..да починат за някои час ..преди да почнат следващия курс.
Ако им намекнеш нещо за проблеми с алкохола или многото пиене..и едва ли мога по-точно да го сравня..но все едно свиня е влязла в джамия.
Или пък те гледат като еретик на клада.
Отдавна вече съм ги надраснал и игнорирал.
Само се хиля на простотиите им и ги окуражавам.
Един образ загуби майка си,баща си..пропи се направо до костите си..станал е като чирус..само ракия..Доорс и Рамоунс..
И разправя..искам дете,семейство вече..на 40 съм скоро..
А ми..не си ли малко закъснял му викам...
Разправяха общи познати от града,негови колеги които бачкат в шивашка фабрика в Пловдив,че една сутрин щял да си зашие ръцете на машината.
В 8,30 а ръцете му треперели,ама яко.
И отскочил за едно патронче до близкия супер..за да центрова ръцете.
Майко мила..като се сетя че съм бил нон стоп по купони с тоя човек едно време..каква дущичка беше..
А днес е станал зъл,заядлив..
Алкохола променя човек до неузнаваемост.
Видяли го комшиите му и не ги познал посред бял ден.
Бил толкова набуфкан,и опикан.
Рекъл..може и да съм се поосрал малко,ама ще ида да се умия..че същинското пиене едва сега започва..
Мен жена ми,чужбина и волята ми за промяна ме спасиха.
Който иска само да кукурига като петел...и жена да не му се бърка на пиенето..или си зашива ръцете..или се опикава посред бял ден..или се развежда.
Ама то не е заради алкохола..развода.
Ама никак...да знаеш.
Заради лошите жени е..

Гледам на поезия сте минали..ето и един мой стар ремикс на Ботево творчество-

Тежко..тежко..вино дайте
Пиян дано ази падна по очи
Затуй дето вий не знайте
Че калоферска воня се не търпи.

Кажи ми о боже защо да не може..
Ракия от чешмите да тече
И настъпоно по дървета да расте

Вдъхни всекуму о боже
Жаждда силна за ракия
И нож в десница постави му
Да коли в момент на слободия

Подкрепи и мен краката
Та кога тръгна бързо аз към гробът(местност в Калофер)
В редовете..из лозята..
да не падна аз в слогът.

Не оставяй да изстина
там далече из лозята
че довечера ме чака
силна група в механата...

Финтрол,Калофер..1991 г.

Абе аз все си мисля, че истинският приятел трябва сам да се сеща да предлага помощ. Още преди да са му я поискали. Поне да попита "Имаш ли нужда от нещо? Да помогна? "

Задаваме въпроса "как си" съвсем формално и евентуално като чуем за някакъв проблем, си правим оглушки или имитираме разбиране.

От моя страна също е критерий. Ако не се сетя да попитам някого всичко наред ли е и да предложа евентуално помощ, значи това не е някой, когото си слагам присърце. И е съвсем излишно да ми сервира драми, мелодрами и претенции.

А иначе и много пари са ми минавали през ръцете, и без пари съм оставала. И съм черпила, и са ме черпили. Ама това влиза през устата и излиза...нали знаеш къде. И спомените дори са като оня махмурлук, който след едно кафе и един аспирин вече ги няма...

Парите събират и разделят, такива са времената, обаче на мен не са ми основния фактор. Отношението е основният. Константа ли е, променливо ли е, накъде е отишло...към плюса или минуса...

И те така :)

Той Орфей от как е дира
все във стих комуникира.
Стих на тоя, стих на оня,
пък уйде накрая коня :)