НЕ искам.

Онези от миналото. Впрочем приятели е тежка дума. По-точно онези познати, съученици, съседи... с които някога или все още ви свързват безкрайно незначителни подробности като общото училище, общото местоживеене...или сте убивали времето си в някакво кафе и някакви празни приказки.

За мен лично това е нищо. Абсолютно нищо. Чиста случайност или нещо като избор или моментно съвпадение. Не пазя такъв род спомени в хард диска на главата си. Избирателно съм ги изтрила като баласт, заемащ излишно място.

Обаче интересно как точно такъв род "приятели" се присещат за "доброто старо време" и за съществуването ми, когато е нужно да им свърша някаква работа или услуга. И с какво недоумение реагират когато спокойно ги пращам да вървят на майната си...там, откъдето и идват.

Никой не обича използвачите. Обаче много хора обожават да са такива.

Вас доколко ви трогва всъщност лафа "за доброто старо време"!? Бихте ли подновили "приятелство" заради изгода?

Хм... Ако не опитват да лъжат, че те търсят от приятелски чувства, а директно и честно си кажат какво искат и по какъв повод са се сетили за теб - не виждам проблем. Или можеш да помогнеш, или не. Ако можеш и не влиза в разрез с възприятието ти за почтеност, не разбирам защо не... Може да не сте приятели, но сте познати. А понякога и непознат човек помага. Няма защо да се пращаме на майната си един друг, понеже май всички сме си там и без това.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Amelia Pond на 28.09.15 11:38.

Звучиш като пич, който обича да помага... Аз пък цял живот съм го играла оня балък, на който обикновено му се качват на главата и не може да казва "не". Сега "не" си казвам без проблем, ама явно "да"-то става трудна работа...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Sarayah на 28.09.15 12:01.

"Няма вечни приятелства, има вечни интереси" - колко вярно.

Давай на душата си каквото иска, щото ще дойде време нищо да не ще!

Факт. Интересът класи феса.

Приятелството на човека е като любовта му,а любовта на човека е той самият.Някъде просто няма човек.

С приятел,и да си помълчиш е приятно.Също като мълчание между влюбени.Даже следва да е по искрено,понеже половият въпрос отсъства.
Въпросът е,че хората се променят,интересите им се променят,някои порастват,други дори назад се връщат.

"Някъде просто няма човек". Дискънеткнал се е. Времето го е дискънектнало, модифицирало и ако се опиташ да го вържеш към старите системи- понякога може и за кратко да се напасне, но в повечето случаи ще се разкачи по естествен път.

Чела съм толкова теми за рефрешната тръпка, подновяване, но и други, доста повече, в които совите вече не са това, което са. И гониш призраци. И отиваш с очаквания. И си тръгваш с кривия кол нейде си, защото тоя жив човек не е оня призрак...

Аз съм се питала на моменти защо в даден период от живота си генерирам определена вълна от миналости... Нямам нужда сякаш от припомняне...Било каквото било. Сега е каквото е.

Има хора които дотягат,тежат кат мокър ямурлук.Само да стои в стаята и саксиите почват да увяхват.То,аз и от себе си излизам да проветрявам.
Има способ за прегръщане на дървета,по млади брезички налитам аз,кората им нежна,крехка,-мълчи,не досажда

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Амииииии..не сменям стар приятел за нов...времето е абсолютен показател кой е приятел и кой не е...устои ли на него...значи си струва!
А приятелството не са отношения на кантар...появат ли се такива...вече не е приятелство...
Аз обичам приятелите си и това ми стига....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите