НЕ искам.

Онези от миналото. Впрочем приятели е тежка дума. По-точно онези познати, съученици, съседи... с които някога или все още ви свързват безкрайно незначителни подробности като общото училище, общото местоживеене...или сте убивали времето си в някакво кафе и някакви празни приказки.

За мен лично това е нищо. Абсолютно нищо. Чиста случайност или нещо като избор или моментно съвпадение. Не пазя такъв род спомени в хард диска на главата си. Избирателно съм ги изтрила като баласт, заемащ излишно място.

Обаче интересно как точно такъв род "приятели" се присещат за "доброто старо време" и за съществуването ми, когато е нужно да им свърша някаква работа или услуга. И с какво недоумение реагират когато спокойно ги пращам да вървят на майната си...там, откъдето и идват.

Никой не обича използвачите. Обаче много хора обожават да са такива.

Вас доколко ви трогва всъщност лафа "за доброто старо време"!? Бихте ли подновили "приятелство" заради изгода?

Хм... Ако не опитват да лъжат, че те търсят от приятелски чувства, а директно и честно си кажат какво искат и по какъв повод са се сетили за теб - не виждам проблем. Или можеш да помогнеш, или не. Ако можеш и не влиза в разрез с възприятието ти за почтеност, не разбирам защо не... Може да не сте приятели, но сте познати. А понякога и непознат човек помага. Няма защо да се пращаме на майната си един друг, понеже май всички сме си там и без това.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Amelia Pond на 28.09.15 11:38.

Звучиш като пич, който обича да помага... Аз пък цял живот съм го играла оня балък, на който обикновено му се качват на главата и не може да казва "не". Сега "не" си казвам без проблем, ама явно "да"-то става трудна работа...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Sarayah на 28.09.15 12:01.

"Няма вечни приятелства, има вечни интереси" - колко вярно.

Давай на душата си каквото иска, щото ще дойде време нищо да не ще!

Факт. Интересът класи феса.

Приятелството на човека е като любовта му,а любовта на човека е той самият.Някъде просто няма човек.

С приятел,и да си помълчиш е приятно.Също като мълчание между влюбени.Даже следва да е по искрено,понеже половият въпрос отсъства.
Въпросът е,че хората се променят,интересите им се променят,някои порастват,други дори назад се връщат.

"Някъде просто няма човек". Дискънеткнал се е. Времето го е дискънектнало, модифицирало и ако се опиташ да го вържеш към старите системи- понякога може и за кратко да се напасне, но в повечето случаи ще се разкачи по естествен път.

Чела съм толкова теми за рефрешната тръпка, подновяване, но и други, доста повече, в които совите вече не са това, което са. И гониш призраци. И отиваш с очаквания. И си тръгваш с кривия кол нейде си, защото тоя жив човек не е оня призрак...

Аз съм се питала на моменти защо в даден период от живота си генерирам определена вълна от миналости... Нямам нужда сякаш от припомняне...Било каквото било. Сега е каквото е.

Има хора които дотягат,тежат кат мокър ямурлук.Само да стои в стаята и саксиите почват да увяхват.То,аз и от себе си излизам да проветрявам.
Има способ за прегръщане на дървета,по млади брезички налитам аз,кората им нежна,крехка,-мълчи,не досажда

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Амииииии..не сменям стар приятел за нов...времето е абсолютен показател кой е приятел и кой не е...устои ли на него...значи си струва!
А приятелството не са отношения на кантар...появат ли се такива...вече не е приятелство...
Аз обичам приятелите си и това ми стига....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много дълго време поддържах лоялност към отношения заради единия сантимент.

Бивши нещо си. Имало ги е и носталгията, и желанието за стара песен на нов глас, и разсъжденията в посока ненаучени уроци, изкупления и втори шансове...абе всичко.

Докато от един период насам канчето пресъхна. Емоционалното. Това другото, за услугите. Всички възможни.

Ай къш бе

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ай къш бе , балъкът поумнЕ

Разсмя ме.. :-)
.
И хората са КПД...
...и вървят по пътя на най-малкото съпротивление.

Ако нещото/услугата, за което са се сетили да те потърсят
ти не можеш да го направиш или не искаш да го направиш...
... ми откажи им. :-)

Да се отказва е лесно.
Трудно е да се съгласиш. Поне за мен. :-)

Тии...влажна,плачеща върба! Стария дъб щта ритне с ръбест корен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аааааааа аз дървесните видове не ги познавам...ти си по тях... : ))))

А от тяхната камбанария как стоят нещата, се питам...

Какво ги кара по подразбиране да смятат, че имат правото, а ти имаш задължението...

Само защото някакъв случаен фактор определя измислената връзка между вас.

Дърт козел млада върба лющешеееее....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

как? как ...?
миии изнизват се както и когато им е удобно
... и едно довиждане няма да ти кажат.


Не ги мисли. :-)

Аз направих чистка още в края на 90те. Отървах се от предателите.

Сега надвисва нова чистка до няколко години ще се отърва от тъпаците, некадърниците и безполезниците заедно с алкохолиците които се опитват само да ме дърпат надолу.

По принцип в бъдеще хора от които нямам съответната материална полза няма да държа до мен. Вероятно от сегашните ще задържа изключително малка част. Става въпрос за следните персони:

1.Митко Шницела

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И другите "приятели"...

Тези, които винаги ще ти "помогнат"...на думи.

Тия дни пък се питам защо с лекота се обещават неща, които нямаш никакво намерение да изпълниш. Пак така ситуации с хора от обкръжението, които всеки път те насърчават да разчиташ на тях за помощ, а когато тази помощ наистина ти е нужна - се оказва, че ги няма за теб, ужасно са заети или темата някак се подминава така....дано да си забравил.

Пък ти не си забравил. Не за друго, а защото такова възпитание съм получила , че казана дума- хвърлен камък. Ако кажа "а" -ще доведа нещата до "я" каквото и да ми коства. Най-малкото заради собственото си спокойствие, обещала съм.

А и друго знам. Рядко искам помощ, като я поискам - твърдо да или не. Не ме боли от отказ. Обаче мноооооого мразя да ме пускат леко така по тъча и да ме правят на по-тъпа отколкото съм.

Никога, в България ...подобен вид " приятелства" са много разпространени, но откакто не живея там се научих, че в живота никой за нищо не ти е длъжен, сам трябва да постигаш всичко, както и когато можеш, че има един човек, на който можеш да разчиташ ...като на приятел и той се казва съпруг или съпруга съответно...всичко останало са...интерси, не искам от никой нищо вече, убедих се от дълго време, че когато...в миналото някои хора имаха интерес от мен...бяха мои " приятели" сега така се разви живота на всички нас...че никой не се сеща за другите..и това е...нормално и така трябва да бъде, разбира се, ако се срещна с някой любезно ще го поздравя, може би ще споделя малко от времето си за чаша кафе, чай...но ..това да си губя времето както в миналото да ставам кошче за душевни отпадъци на някой, защото си има проблеми...или пък аз да досаждам на някой с моите разкази и проблеми...това просто вече не съществува, надживях го, оставих го далеч зад мен и така е многократно по хубаво, в България хората следва едно нещо да се научат : да си пазят времето за истинските близки хора, за семейсството, за родителите си, за децата си....а не да си губят времето на по чашка, на по кръчма с т.н. приятели

ЛЮБОВИПАКЛЮБОВ

А Мишо Пърпъла къде го слагаш?

chronic kvetch

Никъде. Той даже не фигурира вече никъде. Защо така? Поради няколко причини, първата причина е че още преди година-две ме издаде на алкохолика-пишман магьосник Кольо че съм казал за него че е луд. Втората причина е че излъга че ако закъсам за пари ще ми услужи с пари за ядене - преди по-малко от месец му поисках 20 лева на заем защото ми се объркаха месечните финанси и той ми отказа като даже и не се замисли и в очите не ме погледна. Третата причина следствие на втората причина е че откакто се изкристализира че майка ми няма да прати никакви още 50 000 долара от САЩ аз реално престанах да бъда какъвто и да е интерес за Мишо Пърпъля. Оказа се че високоморалния ми приятел всъщност е същото лекенце като материално-ориентираните жени след които той безуспешно се е мъкнал. Критикува другите за техният безочлив материализъм а в същото време той даже и не се и осъзнава че е абсолютния същият като тях. Така че ако или по-точно казано когато отново ми изпадне известна сума той въобще няма и да разбере затова камо ли да намаже нещо.

В крайна сметка за да прецениш обективно един човек въобще не трябва да му слушаш приказките които често са лъжи, нито даже и действията му които зависят и от странични фактори които го притискат, достатъчно е просто да погледнеш очите му какво по-точно излъчват те? На Мишо Пърпъла погледът е на УПОРИТ ИДИОТ който твърде вероятно ще си счупи главата жестоко и пак няма да му дойде акъля и без това е зодия Овен. На Митко Шницеля погледа е на 15 годишен тинейджър и такива са му и разсъжденията, на Иван-нациста погледа му е на глупак и такива са му и разсъжденията и действията му, моя поглед е поглед мътен и кървав на луд човек способен на невероятни умопомрачителни злини. Това се вижда особено отчетливо и ярко в огледалото на жегата тогава когато поради една или друга причина са спрени лекарствата, сега в момента когато температурите са нормални и лекарствата се пият редовно погледът ми е на ТЪП ОВЕН.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Никога, в България ...

ааа,...... ами тази тема?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тези, които винаги ще ти "помогнат"...на думи.

Тия дни пък се питам защо с лекота се обещават неща, които нямаш никакво намерение да изпълниш.

Стига де.Загатнах на един дядо,че няма проблем да му закарам дърва.Да,ама проблемите се явиха после. В планината е,наклон голям,тревисто,къща в гората.
Заваля,мокро е,буса не може,със задно е.Може с жипа,ма единият акумулатор съм свалил за друг жип,чийто се оказа малък,пък той е паркетен,и не товарен като другия.Отделно дърва няма,криза е,със записване.Казват,мокро,не им разрешават да влизат в гората на секачите.И няма дърва,и аз излизам лъжец,а всъщност се прибирам късно,и друг дядо захар иска,всеки иска по нещо,няма лошо,ма зех да се подувам от ангажименти,кучета храня,котки храня,пера,простирам,салата,ракия,и то станало един и половина през нощта,а в шест трябва да ставам да се къпя,то нокти ти пораснали,то брада,то уши да миеш,гърба голям,тия крака търкай,тия зъби,мишници,после чорапи обувай,обувки,панталони,шапки....сложно сме устроени,много чаркалак,много повърхности,зиме ни е студено,лятос ний топло,угодия няма,а и като вали ни е мокро,отделно ожадняваш,огладняваш,па то ти се допикае,и друго,и трето,дошъл някакъв данък за плащане,дошла ипотека,дошли за водата,дошли за тока,жената все се сеща за нещо,което излиза че ти трябва да направиш,а избори,а празници,а делници,и ти залиташ,влачиш си краката,епохата та повлича като прани гащи в буйна Янтра

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Иван Нациста , Кольо правото, Станкo Пиянко ?

chronic kvetch

Виртуалното приятелство е по детски чисто

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За Иван Нациста и Кольо правото ти написах в предишният постинг. Относно Станко Пиянко оня ден го видях, беше си купил Абсент и изпушихме по една цигарка пред работата ми.

Виртуалното..

Каквото е виртуалното, такова е и реалното. :-)

За мен с малки изключения да...но тук има действащи лица, никове...за които ти гарантирам, че действителността им..няма и най малко покритие с това , за което се представят тук във виртуалното, но пък то и заради това си е виртуално де

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Приятел съм. В квартала ме обичат.
Помагам на приятели във нужда.
И всички Филантропа ме наричат.
Оправям всяка неоправност чужда.

Съседът е пилот. Лети в чужбина.
Самотна в къщи, чака го бамбина.
Отбих се. Дълго я развеселявах.
Приятел, казват, в нужда се познава.

А друг съсед все в кръчмата запива.
Градината му съхне. И загива.
Обърнах я. С лопатата си права.
Приятел, казват, в нужда се познава.

Комшията отсреща - го не бива.
БравАта му раздрънкана. Ръждива.
Натегнах я. И смазах. Ся е брава.
Приятел, казват, в нужда се познава.

А друг пък нейде на гурбет замина.
Асмата му провисна. И презрява.
Опънах и завторих я в жасмина.
Приятел, казват, в нужда се познава.

А дедо Д'ъртанян, поодъртява.
Не става вече...неговата слава.
А бик си иска младата му крава.
А аз...приятел в нужда се познава.

Редактирано от orphey-69390 на 04.11.15 21:42.

Приятел друг ракията оставя:
наскоро бил той доктора да види...
И аз...приятел в нужда се познава
изпих я. Зян защо да иде?

За мен с малки изключения да...но тук има действащи лица, никове...за които ти гарантирам, че действителността им..няма и най малко покритие с това , за което се представят тук във виртуалното, но пък то и заради това си е виртуално де


Самият факт,че те занимава мислАта,кой/какъв е,- та ти им обръщаш внимание така

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Снощи се отбивам аз във бара.
Га гледам - там ракия пие Сара.
Приятел е, в кварталната ми чета.
И чаши дигахме, а и крачета.

Гуадалахара,кръчма стара,
пиян съм,гледам лошо,
седнал съм на бара.

Седнал съм на бара,
пия виски,
дърпам от цигара.

Джо отсреща се задава,
гледа лошо,
разправия стара.

Джо посяга към кобура,
аз посягам към кобура,

но вратата със ритник,
се отваря в кратък миг,
и нахълтва модератор,
зъл нахъсан алигатор

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сутрин рано.
А в главата
звън камбанен.

А в кревата
под юргана
мърда нещо. Скърца нещо.

Брей, зловещо.

Орфи в драма.
Да полегне?
Да посегне?

Де й кафето!?
Ето...ето...

Ще потрепне.
Ще просветне.

- Дай с цигара!
Глас боботещ.
Що за Сара?

Уж е дама.
Уж ще мърка.
ГРОЗНО ХЪРКА!

Не, не става!
Много врява!
Да се маха от дивана.

- Саро, рипай! Саро, бегай!
Саро в къщи вър си легай!

Рипа някой от леглото.
Чорлав, кисел и боботи.
После на врата Орфеев
се обесва и проблейва:

- Въх, любовче, ай без тия.
Драго ми е баш... Илия!

Напълно съм съгласен с теб.
За радост почти нямам взимане даване в България със наборите си.
От целия ми набор с няколко човека сме на здравей..здрасти.
Есественно като се видим се поздравяваме,но моите приятели..доколкото вече останаха такива в България са все по-малки от мен.
Викаха ми ТАТЕТО в компанията.
Понеже бях най-големия.
И все черпех и бях много ларж.
Но с времето те сами се отсяха.
Със времето останахме 3ма..4ма максимум с които се чуваме и си пишем.
Истината е че колкото и да не са ми били приятели..а просто хора от голямата тайфа,все пак имам някакви познати в България..пък било то и за кафене и за маса.
Ясно ми ече опре ли се до услуги,да строя един ден къща,да ми трябва помощ..никой няма да е насреща.
Или по-скоро тогава ще видя че по-далечни познати ще излезнат в пъти повече като хора от тези кръчмарските лъвове.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А ...точно в десятката,браво!
И аз споделям всяка твоя дума.
Навремето половината компания ме намразиха..че гаджето ми..днес моя жена ми слагала спирачки на пиенето..че съм бил под чехъл..оплакваха ме..как можело..
Днес половината дърти пръчове от компанията са ергени,другата половина в зоната на разведените,и има единици които са все още семейни и с жените си.
Значи няма как да си на 40-45..децата ти да са в къщи,ти да лочиш по нощите ракии по кръчмите..и после жената да ти е виновна.
И най-търпеливите които бяха..си събраха багажа,обраха си децата..както се изразяват по нашия край,и си хванаха думана.
Това са все калоферски лафове.
А уж все интелигента компания бяхме,рокадбжии,не бяхме селски овчи пръчки.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Гледам на поезия сте минали..ето и един мой стар ремикс на Ботево творчество-

Тежко..тежко..вино дайте
Пиян дано ази падна по очи
Затуй дето вий не знайте
Че калоферска воня се не търпи.

Кажи ми о боже защо да не може..
Ракия от чешмите да тече
И настъпоно по дървета да расте

Вдъхни всекуму о боже
Жаждда силна за ракия
И нож в десница постави му
Да коли в момент на слободия

Подкрепи и мен краката
Та кога тръгна бързо аз към гробът(местност в Калофер)
В редовете..из лозята..
да не падна аз в слогът.

Не оставяй да изстина
там далече из лозята
че довечера ме чака
силна група в механата...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе аз все си мисля, че истинският приятел трябва сам да се сеща да предлага помощ. Още преди да са му я поискали. Поне да попита "Имаш ли нужда от нещо? Да помогна? "

Задаваме въпроса "как си" съвсем формално и евентуално като чуем за някакъв проблем, си правим оглушки или имитираме разбиране.

От моя страна също е критерий. Ако не се сетя да попитам някого всичко наред ли е и да предложа евентуално помощ, значи това не е някой, когото си слагам присърце. И е съвсем излишно да ми сервира драми, мелодрами и претенции.

А иначе и много пари са ми минавали през ръцете, и без пари съм оставала. И съм черпила, и са ме черпили. Ама това влиза през устата и излиза...нали знаеш къде. И спомените дори са като оня махмурлук, който след едно кафе и един аспирин вече ги няма...

Парите събират и разделят, такива са времената, обаче на мен не са ми основния фактор. Отношението е основният. Константа ли е, променливо ли е, накъде е отишло...към плюса или минуса...

И те така :)

Той Орфей от как е дира
все във стих комуникира.
Стих на тоя, стих на оня,
пък уйде накрая коня :)

толкова елементарен анализ направен в този ти постинг лично аз досега не съм чел....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Напълно съм съгласен с теб,на 100 пр.
Така е.
Няма ли я химията във едно познанство,взаимните интереси,взаимното търсене и помощ..не става.
На мен лично до болка ми е омръзнало тук в Норвегия да симулирам усмивки,познанства и пр..с които реално ако си бяхме в България може би щяхме само да се поздравяваме по улиците.
Но това е чужбина.
Не е като в България да имаш материал бол,за да можеш да отбираш.
Пробвали сме и с норвежци навремето и с други чужденци познати..не става.
За някакви срещи отвреме навреме да..ама за сериозни приятелства не стават.
Затова аз си ги наричам кафеджиите.
И лошото е че докато ти предимно не се развъниш да ги търсиш или да им пишеш,не се сещат особенно за теб.
Миналата седмица търсих разни общи познати,идеята ми беше да се съберем за мач,да се видим..щях да се прежаля да пия бира-две ако беше у нас,само и само да подържам социални контакти..ама не..така и една седмица не ми отговори нито на смисите тоя,нито на звъненето.
Тъпо е да няма никакъв респонс насреща.
А сме работили с тоя заедно едно известно време във нашата фирма.
От жена му уж чакам помощза работа,ама нищо досега.
Мислех ги евентуално за сдъдружници за бизнес.Понеже тя изглежда сериозна.
Докато това ГЕВЕЗЕ мъжа и вечно е уморен,латентен,не му се занимава..не става с такива хора.
Не ми отговарят и не се сещат за мен ако не са на зор,а като се видим-усмивки до ушите.
Аман с тази двуличност.
Аз ако съм приятел с някой,давам на 200пр от себе си,стига да преценя че човека е свестен.
А какво се оказва..че хората явно търсят само тези които са им изгодни и има какво да ги използват.
Болшинството от българите са такива тук.
Те са си от един град повечето,от Силистра..тези новодошлите.
И ние никога няма да бъдем на равни начала с тях,винаги ще сме онези външните.
Кофти е че нямам приятели по интереси,по години ,пък и най-вече от нашия край и нашата черга.
Въобще колкото по-точен и добър гледаш да си с хората,все повече лайна гледат да ти стоварят върху главата ти.
Примирил съм се,чакам месията ..с който да бъдем йкато братя един ден..ама дали ще дочакам правилните хора да бъдат около нас.
Мислехме че имаме едно семейство за правилните хора,те се оказаха поредните назобени аристократични духовни фанатици.
С приказки..колко велики сме.
И затова вече много духовни и специални хора не искам,искам земни,добри и откликващи благодарни хора.
Това младото поколение от 80,90те години масово им липсват много неща.
Липсва им усет към хората.
Как да се държат,кое е правилно като отношение.
Присъща им е една надутост,безпардонност,че всичко разбират..пък сричат на норвежки още.
Ама все сме чувек това..чувек онова..
Изобщо се правя само че ги слушам такива.
Много от другите няма.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

То лафът "По-добре сам, отколкото зле придружен" си е винаги на място. Що да се обграждаш с баласт? Има много хора за временна употреба, които си имат своя срок на годност.
За много хора и ти самият си такъв.
Една среда също си има своята изчерпаемост на ресурсите. След което спира естественият обмен на ресурси, кара се известно време на запаси, после следва хищничеството и накрая-самоизяждането, щото вече няма кого да ръфаш.
Ако само единият дава, няма обмен. Има паразитизъм.
И после защитните механизми сработват. По един или друг начин.
Нямам желанието да правя калабалък около мене от приятели-смукачи на ограничените ми ресурси.
Най-ценният ресурс дори не са парите, а времето. Колкото по-малко го пилея по безполезни, толкова повече остава за мен да съм си полезна някак.

Редактирано от Sarayah на 14.12.15 10:48.

Точно така.
Време имам бол покрай болничните,но няма с кого да го оползотворя.
Ще се съберем скоро от кол и въже разни българи на коледно парти,може и новогодишно да направим.
Ще се напият като за световно,ще ги изтрая някакси 5,6 часа по партитата със отвратителната им чалга пейлиста,със дребнавите им дребни приказки за това кой е по-велик..как те мразели мангалите и турците..ама въртим яко гъзове на кючека..понеже все пак детето има нужда от контакти.
А и самите ние.
И на мен не че чак толкова имаме какво да си кажем с повечето,а защото ми трябва сосиален кръг.
Относно шанс за работа.
Най-вече заради това.
Понеже от опит знам,че така по-лесно става в Норвегия,да не кажа че е и горе-долу единственната алтернатива-работа чрез познат и човек.
13 години съм във фирма в която 90 пр от уредените са с връзки.
И на повечето места е така.
Единственно младежи и ученици търсят за работа по магазини,ресторанти,будки,ел вериги и пр..
Даже на много места възрастовата граница е между 16-30 години.
Поне аз попаднах на доста такива обяви.
И си взимам ученици и студенти норвежци.
Хем са послушни и си ги гъбаркат,хем са им евтини,хем пък и лесно могат да се отърват от тях като са на процент.
Цялата държава отива на процентова и непостоянна работа с временни договори.
Това е и големия ХИТ между работодателите тук,да разкарват хора като мен на години и на 100пр.
Все едно бонуси са им обещали партиите и държавата,че който по-бързо разкара проблемните,болнитре и скъпите работници на постоянна работа,толкова по-бързо ще лапне медала или бонуса.
Затова и занапред ще гласувам само за комунистически червени работнически партии.
За да сложим прът в колелото на капиталиста-експлоататор.

Бг общностите в чужбина са много показателен пример. Както и кухият патриотизъм, който уж се демонстрира там.
Истината е, че точно от нашенец можеш да очакваш и използването, и ножа в гърба. И се бият в гърдите по Андрешковски колко са хитри. Докато гризнат дървото някъде от някой по-голям Андрешко от тях за момента.
Търсиш връзките от интерес. Ок. Разбираемо. Обаче не ползвай тая изтъркана карта патриотизма и приятелството.
Умният бързо се усеща, много бързо.

Да,така е.
Мнго са кухи повечето,понеже в много отношения си противоречат.
Незнам и аз бях млад емигрант в Норвегия,но никога не съм се държал тузарски и с неуважение към по-възрастните емигранти.
Напротив,търсил съм начин да чуя,попия инфо,да разбера.
Преди години имаше голям фарс на една вила ходихме няколко семейства..и разни новодошли българчета се опитваха да ми казват едва ли не кое как ставало.
Уж питат за съвет,пък в следващия момент почват да викат..а не,та тази няма да стане,с нас няма да им мине номера...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите