"Почвам на чисто!" казва той...
Подал е документите да развод. Обяснява ми почти с гордост, че ще направи живота на бившата си ад. Подобни ги говори и тя. При нея остават децата...
И двамата са ми приятели.
Не мога да обясня в момента, че това е глупост. Тя му е родила деца, градили са, това са повече от 10 години от живота им. Той също е направил каквото е могъл. От ранните бракове е. Нямаше сметки, прагматизъм, задни помисли...Млади са все още. Имат време за ново разклонение на пътя.
Напомня ми за моя предишен брак. Само дето не исках да му правя живота ад.

И се замислих...Какво е новото начало? Възможно ли е? Откога?
Та нали си станал някакъв и през тези години...И си такъв и благодарение на тях...
И друго се замислих...Защо у нас е така? Западняците го дават доста по-лежерно. Често остават приятели след брака си. Няма ги тези панаири...Е, сметките дори са и по-големи, но не е така отмъстително...

Въпросът ми е какво за вас е ново начало? Възможно ли е човек правейки някаква по-сериозна стъпка- брак, развод, емиграция, нещо си, да започне живота си на чисто?
Изобщо темата е за житейските уроци, които ви промениха тотално и ви направиха или не успяха "чисто нов човек".
Идеята не е доказване, самодоказване, биене на канчета и люти спорове.
Ако някой има такова желание, моля да си го спести.
Малко философстване, малко разказчета и мнения. Такава ми е идеята.

Ами аз съм си доста доволен от живота си и не виждам какво толкова трябва да му променям. Е, не е зле България да излезе от Европейския съюз и да влезна в сериозната политика, но това засега са само мечти.

По отношение на раздялата на майка ми и баща ми през май месец 93та година ако майка ми беше останала у нас даже и още няколко месеца кървавата развръзка на отношенията ни беше 100% сигурна.

да се почне начисто, но опита и спомените си остават. Не е нужен дори развод за целта, само малко промяна в приоритети примерно...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

може би точно ти си човекът, който може много да сподели...
при теб има преломни моменти.
какво те промени. би ли могъл да кажеш, че нещо толкова ти повлия, че никога не беше същият...
кое мислиш, че никога няма да промениш? коя е тази част от теб, която не подлежи на промяна...

ами именно. тръгваш в различна посока, но няма как да имаш друго начало...то е там. има го. влияе.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

2 развода не оказаха въздействие, но затворът ме промени.

Ново начало е напълно възможно и достижимо, стига страхът от непознатото да не победи. Всеки, във всеки един момент е в силата си да тръгне в съвсем различна посока... страхът е този, който слага спирачката - ако се преодолее и се продължи въпреки него - ще успее.
За съжаление този изначален страх ме побеждава. Например:

Честно, мечная да стана, да зъгърбя всичко, което имам и просто да тръгна ей така с моите си крака по света - просто и обикновено... дори и да нямам пари в джоба си, паспорт, лична карта... да съм никой... да скитам, бродя и да разчитам на провидението за прехраната, подслона, преминаване на граници... Ей това наричам аз истинска свобода... уви обаче - не ми стиска да го направя. Страхрът е твърде силен. Ако някой ме светне как мога да победя страха си и да успея в евентуалното си начинание си - ще му бъда благодарен до края на живота си. Съзнавам, че в последното изречение казах невероятна глупост но... щом съм го казал - остава така

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

как те промени?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Даже не е страхът от непознатото... по-скоро е страхът от несигурността, който за мен е нещо придобито, отколкото изначално.

Зависи каква е ценностната система на човека. Може да е ново начало в положителен смисъл, а може и да е ново робство - понякога дори отмъщението може да се превърне в робство.