Преатели, / Контакти / Приятели

Изправен съм пред ужасна дилема.
В следващите редове ще пресъздам автентичен разговор по вайбър между мен и моя колежка, която е на ски вече няколко дни. За краткост моите реплики ще обознача с "аз", а нейните с "тя".

аз: Бубе?
аз: Знаеш ли колко ми липсваш?
аз: Даже слязох в канцеларията ти и седнах на стола ти. Пак ми липсваш. Бръкнах в чекмеджето и изядох една сусамка (имаше две).

тя: (праща ми няколко снимки на фона на пистите)

аз: Гергана* ме посъветва да изям онази с годжи-берито. (която и е подарък от нея, впрочем)

тя: (праща ми още снимки)

аз: Не сажалявай, не беше вкусна.
аз: Отхапах си от другата също. Нали може?
аз: Тя ми хареса повече.
аз: Замразваш ле?
аз: Стодено е без теп.
аз: Оставел съм ти подарак за свети Валинтин (който е мирилзивка, стисната между две листчета, пъхнати в тефтера и. На горното листче съм нарисувал сърце. Тя не знае, надявам се да се изненада преатно)
аз: Разбирам, че искаш да страдам и затова не ми одговаряш.

тя: Няма време да ми липсваш.

аз: Добре, разбирам кога съм нежелан.

тя: (праща ми разни стикери на весели овци и I MISS YOU)

аз: Не, че нещо, но прави много неприлично впечатление да намериш чегмеже, пълно с празни целофанени опаковки от сусамки. Само казвам.

След това има само едно самотно "seen"...

Значи, това възпитано ли е? Дали не греша някъде в отношението си към нея?

И още, аз обичам ли я?

* Името е променено от съображения за сигурност, конфиденциалност и спазване на закона за личните данни.

единак, в синьо.