Чел съм за хора, прекарвали години в единични килии и това ги е докарвало почти до лудост...

Смятате ли, че ако попаднете на самотен остров - с гарантирано оцеляване - има достатъчно храна и питейна вода ще можете да понесете себе си, тази тишина, с никой не говорите?

Лично аз имам опит само с 4 дни... бях с хора, но в пълно мълчание - без телефон, радио, телевизор и т.н. т.е. оставам на 4 очи със себе си... Когато се развие темата ще ви кажа как ми подейства това.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Телевизия не гледам, радио не слушам, понякога съм трудно откриваема по телефона... а и съм доста мълчалива - обичам тишината и усамотението. В единична килия едва ли ще ми понесе, но самотен остров с възможност за разходки - о, йеее - къде е?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

E хубаво де... ще се разходиш, после ще опознаеш острова и накрая той няма да е за теб повече от един апартамент... тогава, когато наистина ти се налага да понесеш себе си?

От "дълбаенето" в себе си, установих, че все има неща, които ме изумяват - вглъбяването в себе си е неописуемо, удивително преживяване и няма край - поне по време на живеенето.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Човек е създаден така, че да обменя енергия, чувства, емоции, информация и знания с други човешки същества. Не, че не може да оцелее сам, но ще бъде в застой, няма да може да обменя. Понякога е добре да се усамотиш за някакъв период, за да си направиш равносметка, да почувстваш себе си, но след това трябва да обменяш, иначе наистина може да се стигне до някакво психическо отклонение.

Да, мога.

\"Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

Не мисля че бих понесъл себе си.
А и изолацията.
Има дни на работата в които почти с никой не говоря.
Само периодически псувам но колкото езици знам:)

Да, ще мога.

Обикновено така се зареждам. По две седмици на място без хора и цивилизация.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

има една техника- десензинг. 24 чака се прекарват с превръзка на очите и тапи в ушите. изключваш всички сетива освен мисълта, и просто я следиш...сам със себе си си. чувствата са по-наситени, мислите са по-целенасочени.
периодът е кратък, но не е лесно да останеш сам със себе си за много хора...
нуждата от постоянен шум, контакт, действие в голяма степен е израз на страха от самота...по Фройд от смъртта.
на острова можеш пак да си запълниш времето с действия известно време...
дали бих издържала...някакъв период, няколко дни, да...
за много дълго, не бих искала към момента. умерено социално животно съм

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не мога, а не мога защото не искам. Но това "да носиш собствената си тежест" е много манипулативно. Човек е непрекъснато със себе си, защо трябва да остава сам, за да носи тежести? Ако нещо ти тежи, винаги има начини и възможности това да се промени, защо трябва да ги мъкнеш със себе си тези тежести?
Дори и на самотен остров да съм, пак ще потърся контакт, било то с животинки, или някое племе...прекалено контактна съм, а интересът ми към живота е неизчерпаем, защо трябва да губя време, за себе си. Човек се опознава чрез всичко което го заобикаля, чрез случките, ситуациите...а и както споделих преди Аз-ът е много криво понятие, а и не ми е интересно де....
А като ви чета, някак ми става интересно...наистина ли сте изгубили интерес към всичко и всички, та се занимавате със себе си? Няма ли хора с които да ви е приятно да се виждате, да контактувате, да се усмихвате, няма ли хора и животинки за които да се грижите и обичате...Не знам, може би разликите във визията за смисъла на живота ни се разминават много...: )

И нека утре започне от днес!