ВАРОВИКОВ СКАТ

Той върши своето
в сърцето на случайното
на лишеното от смисъл
бди над него
разсеяно
без тревога
с неразгадаемо доверие
с грижа без загриженост
както слухът бди
над лишеното от глас
всеки ден идвам тук
и всеки ден си тръгвам изтощен
от усилието да разбера
и назова
това което трябваше да бъда
а не съм

Кирил Василев, "Провинции"

„...Писал разни простотии за динозаври...“

Една Сейнт Винсънт Милей

Любовта не е всичко

Любовта не е всичко: не е нито хляб, ни вода,
не е нито сън, нито стряха в дъждовния мрак,
не е за удавника малката здрава греда,
която потъва, изскача и плува към тихия бряг.

Не дарява тя с въздух, когато умира гръдта,
и кръвта не прочиства, не лекува след удар суров;
но всеки миг някой подирва утеха в смъртта,
не за друго, а само защото му липсва любов.

В живота ми може да дойде най-трудният час,
когато ще стена от болка пред чужд и пред свой,
когато ще трябва, зарад нещо по-силно от моята власт,
да сменя любовта ти за малко покой.

И от тази нощ спомена скъп аз за хляб бих продала
в оня час може би. Може би. Но едва ли.

превод: Леда Милева

„...Писал разни простотии за динозаври...“

"Достатъчно е измежду десет страни на характера си да имаш само една глупава, за да те признаят за глупак въпреки деветте добри".

"Мъртви души", Николай Гогол
via FB

„...Писал разни простотии за динозаври...“

нещо като дзен по български:)

Гъзове и Облаци

1. Толкова ни е все в гъзa, че вече ни е през кура.

2. Жабче подскача в хладната утрин подир дъха си.

3. Нещата мълчат различно. Проговорят ли, казват едно и също.

4. Подписва щефът новия указ и сладко попръдва.

5. Сред брезите - мокър гарван - огледало за луната.

6. Щурец - до глезени в мъглицата нагазил.

7. Къде е тръгнал този скитник? Така и си отмина - само цвета на шапката му помня.

8. Двеста путки в Парламента новата луна гласуват, с по един тампон в гъзa.

9. Извор в полето! Първата глътка е бог, втората е тъгата.

10. Имало указ да го преместим в другия крачол.

11. Олеле майко, заклещи си шефът яйцето в пъпа на Пена!

12. Внимавай щурче, престарял е баща ми, ще го препънеш!

13. На вратите на рая табелка с надпис: "Не чукай! Чукам!"

14. Кос под дъждеца, кални крачета, шапка от капка.

15. Откъде си, премръзнала птицо, та ме гледаш с очите на мама?

16. Раче сгушено на дъното се взира в юлската луна.

17. Пролет е, гледай, по мустака на шефа - косъм от путка!

18. Не казвай на врабеца, че лети. Ще падне!

19. Пеперуда се блъсна в камбаната. Никой не чува.

20. Каква е тази участ бе народе, какъвто и байряк да се развее, дръжката му ти е все в гъзa!

21. Какъв изящен стил. Заслушва се кълвачът. Тояжка на слепец.

22. Не можеш едновременно да кажеш: "Аз съм!" и "Свободен съм!"

23. Чу ли, плюшеното мече каза ТАТКО на сирачето!

24. Нали е Президенство, госпожа, та и салфетките за дупе са с герба на България!

25. Толкова съм уморен! Мъчих се да убедя детето, че цветята не говорят.

26. Взира се Буда: И в този живот - нищо.

27. Зимно слънце, спи врабецът леко смръщен от лъчите.

28. Разцъфтяват тополите, в Парламента - нежен дъх на пръдня.

29. Който взема, казва - Бог е с мен! Който дава, казва - Бог е в мен.

30. Коя е думата, която Бог не знае? - Бог.

31. Мокро жабче се притиска в хълбока на мъглата.

32. Седемнайсет бодигарда, с пръст на спусъка се вслушват в задника на Президента.

33. Прелетя мушица и отнесе малко прах от планината.

34. Как да позная душата? - С душата си.

35. Притихва славеят за миг, дълбоко вдишва тишината.

36. Седемнадесет мушици край върлата си играят на дъждец.

37. Мирис на облак. Птиците чакат с отворени човки.

38. Браво бе куре, как смогна с тази заплата да хванеш трипер!

39. Възседнеш ли бъчвата, възседнал си и Потопа.

40. След всяка капка на дъжда - различна тишина.

41. Не докосвай пространствата между думите, за да има къде да се движат звездите.

42. На оръжия братя - въведен е данък чикия!

43. Вместо да следваш плача на камбаните, следвай смеха на децата.

44. Една пича въшка се почесва по пичката.

45. Отвъд стените - дъжд. Дъжд отвъд дъжда.

46. Хегел е чела, а не ще да го духа - брей че мръсница.

47. Да те ебa или да - това е въпросът!

48. Ти, който търсиш своя път, до тази шапка приседни - тук пътят сам ще те намери.

49. Храст крайпътен, който ми прошепна: Ако сам със себе си говориш, не говориш с недостоен спътник.

Иван Методиев

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

“Случвало ли ви се е да искате да заспите, защото не може да понесете реалността? А, ако не ви се е случвало, ще ви се случи!”- Р. Гизгинджиев”

Via FB

„...Писал разни простотии за динозаври...“

" Перо да посадиш в пръстта...

ако повярваш
ще поникне... птица... "

Любомир Занев

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Случвало ми се е да не искам да затворя очи и да заспя, защото не се знае още колко утрета ще има.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

е само едно, но продължава различно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На заточение
(1907 г.)Езра Паунд

Страдам от носталгия по хората, на мен подобни.
О, виждам множеството покрай себе си,
приятелски лица,
но страдам от носталгия по другите, на мен подобни.

“Продадоха онези нашите картини.” Е, добре,
но аз не станах по-богат, макар че ме засяга
този или оня остър ръб,
но по-богат не станах и във пламък
се превърна животът ми, във пламък, който не
достига
отвъд сърцето на собственото ми сърце
или се крие в пепелта за тебе.
“Ти?” О, “Ти” си, който пръв дойде
от племето на моята душа,
защото страдам от носталгия по хората, на мен
подобни,
а обикновените не ме засягат.
И страдам от носталгия
по моите подобни, които знаят и усещат
и имат вкус към красотата и изкуствата.
Тъгувам за подобните на мен по дух,
а освен сенки, нямам други покрай себе си,
когато идват ТЕ, бушуващи от сила, DAEMON,
“Quasi KALOUN”4. Т.С. казва: “Красотата е нещо
повече от порив на душата”,
добре тогава, викай ги, кълбета дим от дъното на
моята душа.

Но точно затова аз страдам от носталгия
по моите подобни
и знам, ще срещна много от рода, от който съм и аз,
с тела забулени, понесли тайната.
“Онези всички, които в странна скръб”
имат насмешливи лица и са любезни с всеки,
приятели, завинаги узнах аз славата
на необвързаните, но вие криете,
тъй както крия аз самият времето
и мигове взривявате през своите прозорци
или моменти на любов, надежда, красота или пък
сила,
тлеещи с полуотворени капаци,
вас ехото на този свят не ви докосва.

О, приятели, от толкова морета между нас,
от пурпура и от сапфира на сребърните копия
на слънцето и пръските от кораба
разбити някои ще бъдат.
А други хълмовете ще ги задържат,
онези малки хълмове на изток, които ние
засадихме и поляхме, за да ни затворят там.

И ето, че душата ми запя “Стани!” и ние сме едно.
Да, ти и Ти, и ТИ, и всеки като мене,
за когото топли са ръцете и сърцето ми,
защото ви обичах, както вятърът - дърветата,
който пази цветовете и листата им
и призовава най-различни песнопения от клоните им,
освен отровните змии, които са неми като сенки
и не позволяват птиците да шушнат как
“далеч, далеч, далеч от тук лежи...”