На няколко пъти се сещах за една история, но мисля, че все забравях да я публикувам, а мястото й е било в тоя форум всъщност. Вече не помня от коя книга беше, за двама другари, но единият бил заловен в едно чуждо кралство за стари прегрешения. Осъдили го на смърт и го хвърлили в тъмница до изпълнение на присъдата. Обаче имал да свърши някаква много важна работа, свои последни дела. Не след дълго в кралството пристигнал неговият приятел и помолил той да остане в тъмницата, докато осъденият си свърши работата. Кралят бил учуден от такова приятелство, казал, че за него няма значение кого ще обесят, и двамата се разменили, а когато приключил с делата си, за чудо на всички, осъденият се върнал да изтърпи смъртната си присъда. Нататък няма да разказвам какво се е случило, няма значение, чудя се сега колко хора биха постъпили така.

В днешно време почти никой не би постъпил така.

Destroy/
We need focus?

Мисля, че няма такива и от двете страни, но поне се намират някои да ти свършат работата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А, това е много точно. Нека бъдем реалисти и ако може прагматични...

Твоите истории са некви такива... странни Хайде и аз да ти разкажа една притча, само дето не е притча, а съвсем истинска история.

Преди много години се занимавах с некви не много чисто плътни отношения (чисто женски), нещата биеха на нацизъм и расизъм лекинко, на расови предрасъдъци, на боища и наркотици, на несвобода, на тайна и скришност (макар, че имаше и хубави работи), все пак лошото... В нас нещо взе да има превес, чувство за обърканост и безпътица, боища, обиди, закани и кво ли не, и всичко това изглеждаше някак нормално, естествено, както и нещастието с него, защото всеки си беше нещастен по своему накрая, но не е ясно защо, всеки чувстваше, че нещата и хората не са справедливи към него, че социума и приятелите не го оценяват и т.н. И тогава се появи г-н Прокурорът в моя живот (като познат и някакъв вид пораснал човек, на който да се възхищаваш, той беше и много добродетелно религиозен), всички тези неща изчезнаха яко дим, расизма, нещастието, чувството за ощетеност и прочее. Понякога справедливостта възтържествува и като присъствие, незадължително като присъда, така че колко ценно е някой да те замести в затвора, а колко безценно е някой да те научи да живееш така, че да не попаднеш там.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от r3gistracia на 23.01.15 20:25.

Аналогично на случилото се във филма "Коса" на Милош Форман. Там главният герой размени мястото с приятеля си, за да може вторият да се види с приятелката си преди да замине на война. Виетнамската. Неочаквана тревога и войниците трябваше да тръгнат моментално... Запечатал ми се е най-вече моментът, в който този, който трябваше да замине за Виетнам, тича, тича, за да се върне навреме в базата и вижда излитащия самолет... късно е. Естествено, че приятелят, заел мястото му, загина...

Да, рядко се срещат толкова чисти и силни чувства между приятели.

Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ

"Къбла хан", балада, не помня автора - английски. 18 век, (май).

„...Писал разни простотии за динозаври...“

Аз откривам, че имам истински приятели в последно време.

Тази сутрин ми се обади един пациент да ми благодари за нещо и каза, че споделил на колежката, при която сега е отишъл, че съм "много добра душа и умна" и трябва да продължа да се развивам в професионална насока, както и той ме е съветвал. И ми рече, че имам голям приятел в негово лице и винаги ще е така.

Един мъж ми се обади снощи и каза, че съм му най-близкият човек и иска да сме приятели до живот. Каквото и да става. Дори да имам друг мъж, той просто щял да ме обича и както и друг път ми е казвал, "сълзи от радост" щяло да има в очите му, стига да знае, че аз съм щастлива.

И една жена непрекъснато ми звъни, понеже ме обича. Аз съм писала за нея. От един чат е. Дори предложи да ме вземела отнякъде, защото с междуградския автобус се движели много съмнителни типове, които можели да ми направят нещо. Мен не ме е страх и й казах хич да не се тревожи за това.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В днешно време има твърде много хитрост.

А хитростта е ума на глупака.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите