Всичко е безмислено. Всеки се ражда, живее, умира. Измисля си причини да е щастлив, мисли си, че ще е вечен и, че ще става по-добре, а остарява.

Мисли си, че може да има любов между мъж и жена. Мисли си, че има морал и справедливост. Измисля всякакви работи. И докато измисля, времето му минава и умира.

Няма защо да искаме смисъл, като няма такъв. Но ние знаем само да искаме, защото не можем да дадем. Не можем да дадем и вечен живот на себе си. Остаряваме и още фантазираме и се мислим за нещо повече от животни.

Няма рационалност. Има само фантазии.

Който както иска да фантазира докато умре. Морала няма значение.

Нищо няма значение и смисъл.

Човек е биологична машина. Квантова машина.

Тъжен и глупав е света. И Бог няма и чуждоземни създания също.

А човек фантазира и мечтае.
Защото няма смисъл. Затова толкова мечтае.

E как ще няма смисъл от фантазиране и мечти след като моите мечти се сбъднаха? |Именно и точно в това е смисъла на живота в мечтите и борбата за тяхното осъществяване!

Значи си фантазирал недостатъчно. А моите не се сбъднаха.

Уморих се да мисля и нищо не мога да измисля.

Писна ми. Интернет е за умни хора.

Много съм глупав и затова нямам приятели.

Не точно, просто мечтите бяха реалистични и най-вече съобразени с реалността.

Там е работата че хич не си глупав а само се правиш на такъв.

Трябва да искаме на оня свят да сме добре.

Другите са много умни по рождение и притежават по-хубави гени.