става перфектен предател?
Вярно ли е? И какво значи предателството в приятелството....

Вярно е на 100%.

Предателството е когато изоставиш приятел в беда /уточнявам - не лигавщина, а наистина беда/. Предателство е и когато предизвикаш беда върху приятеля си умишлено.

А от приятел се става най-добър предател, защото допускайки хората близо до нас ние им предоставяме по-оптимален шанс да ни наранят. Дали ще го направят е техният избор, който само може да ни покаже сгрешили ли сме допускайки ги до себе си или не.

Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.

А ти била ли си някога предател?

...мда, да бъдеш приятел на някого, всъщност е огромно предизвикателство... помня обаче, че татко се беше опитал да ме успокои, казвайки ми, че ако не искам да загубя приятелите си, да не ги подлагам на изпитания... и оттогава внимавам... тоест, не ги товаря с очаквания...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз съм така. То човек да изпробва приятелите си докрай, сигурно се дължи на някакъв вид егоизъм, и рано или късно ще ги изгуби. Срещнеш се с някой, поговорите си, посмеете се, при реално затруднение си помогнете, и това е достатъчно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На първо мислене не си спомням някога някого да съм предавала.
Но надали съм обективна, защото от чужда гледна точка може да е друго.

Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.

Днес бях свидетелка на една сцена...
Две момиченца на около 5-6 годинки се караха...и едното каза " Не си ми приятелка вече, защото ти си предателка" Не разбрах за какво са се скарали, но точно след половин час пак бяха заедно и се смееха щастливи..
Стана ми интересно, ние възрастните как приемаме приятелството и предателството...и дали наистина съществува такава дума предателство, или просто тя е плод на нашите ограничения за хората и отношенията...
Не знам, аз нямам още отговори..сега съм на степен въпроси...но погледнато от различни ъгли сигурно е само едно...колко е лесен живота на децата..." Приятелка ли си ми...Приятелка съм ти...Ще си играем ли..Да" и усмивките са факт.
Защо ли възрастните така си усложняваме живота...Какво делим? Или с годините просто се губи онази свежест във взаимоотношенията ни..
А навън вали...и мен ме е треснало философската.... : )))))

Знаеш ли, ако аз усетя, че някой ме проверява или изпробва..такава майна ще получи, че свят ще му се извие... Или вярваш или не...другото си е просто подигравка с "приятеля" Говоря за изкуствено нагласени клопки и капани, за да се види реакция...

Не ми се е случвало. Най-много да сме се разочаровали за кратко заради някаква дреболия, но не си е заслужавало да се караме. Като се замисля за прдателство (звучи ми малко като насред военно положение!), приятелите сигурно трябва да отделят доста време и енергия да говорят против някой друг, техен общ враг

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В момента в главата ми е малко каша...е не малко де...доста...: ))))
Да, отношения се развалят заради глупост и инат и повечето случаи за борба за доминация...абсолютна глупост.
А приказките...е това е най-сложното, до каква степен се оставяме да бъдем подвеждани от приказките, а не от фактите и действията...щото човек като е ядосан иииии доста неща може да изрече, но до каква степен са верни....

Скарал съм се с няколко близки човека навремето, но като се замисля, винаги е ставало въпрос за това, че вече сме си били омръзнали, но не сме си давали сметка и сме продължавали да се срещаме и да се дразним взаимно. Човек започва да изпитва някаква параноя, че човекът насреща вече е против него, другият започва да мисли същото и т.н.. Вместо това, сега просто с такива хора спираме да се срещаме, а след време може пак да сме си интересни

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Децата са неуки, не познават света около тях. Когато детето пораства разбира, че приятелят може да бъде и враг, че любовта може да се превърне в омраза и живота не е така едностранчив. Научава се да познава болката и да я понася.
Трудно, гадно, но е така.
Няма как да си останем вечно деца. Това би било равносилно да се върнем назад в еволюционното равнище.

Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.

А сега, ако някой от хората, с които ти си се карал ти се обади, за някаква помощ например, която ти можеш за окажеш, ще го направиш ли?

Мръни, едва ли еволюцията зависи от страховете...а предпазването е точно заради тях. Напротив, еволюцията напредва точно със смелост и опити.
Това, че ти си се опарила да кажем от Петя, която не е оправдала твоята визия за приятелство, дали заради това трябва да страниш от Катя, защото Петя те е "наранила"...Всичко в живота е преживяване, а не уроци, или да кажем урок, но спрямо човека който ти го е дал...другия човек ще ти даде друго..и така..но те са индивидуални..и важат за преживяването...
Детството е най-щастливия и безгрижен период от живота...защо ли? Едва ли само заради това, че се грижат за теб...емоционалността е друга, остави науката...

Редактирано от Mallvina на 21.09.14 00:14.

С хората, които съм се скарал навремето, не е имало сериозна причина, просто толкова ни е бил акълът, та нито аз, а едва ли и те, се помним с много лошо. Единствената причина, поради която не сме се сдобрили, е защото чувстваме, че няма какво да си кажем все още, нищо повече.

... всъщност не ставаше думаза съзнателно изпробване и създаване на ситуации... а за ненатоварване с очаквания... тоест да не допускаме толкова близо до себе си, че да могат да ни предадат...

Такава е на любовта мощта,
че възвишава низките неща.

че жените го правите редовно с мъжете тоя номер на проба до дупка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

нямаш приятели а просто добри познати

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ама ти не ми отговори на въпроса...би ли помогнал?

Ми не..що ми е да го правя, като времето показва всичко...аз давам пълна свобода и така наблюдавам, тогава всичко си излиза наяве..без проби и пробвания..те са глупост...поне за мен.

Ако става въпрос за реална нужда от помощ, сигурно ще помогна

Редактирано от rumen77 на 21.09.14 19:27.

Така е. Котките не са полезни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от blood2 на 21.09.14 19:38.

Но хората много рядко имат нужда някой да им помага, а на повечето не може да се помогне с нищо. От ония дни бях изписал доста, но не го пуснах. В продължение на няколко години помагах на разни стари хора из квартала, беше ми кеф навремето. За разни дреболии и напълно безкористно. Но на повечето само веднъж да помогнеш за нещо и ти измислят график за няколко месеца напред с пълни глупости. Разни подробности, дето вкъщи не съм правил. Все едно, че ще живеят още хиляда години. То такава лакомия и неосъзнатост даже и у младите по-рядко се среща. Една започна да ми се кара, че не съм си вдигал телефона, друга ми държи сметка, че вратичките на шкафовете й били провиснали и заради мене трябвало да ги подпира с нещо, трета беше разправяла, че са й изчезнали 2-3 лева за курбан, някой път, когато съм бил у нея, а след една седмица казала, че си ги е намерила. А аз ако я бях таксувал за всичко, сигурно сега щеше да ми дължи двеста триста. Отделно, че всичките тия досадници имат синове, зетьове и внуци, но никой не иска и да ги види и разбрах защо. От десетки случаи се сещам сам за една възрастна жена, която наистина е била благодарна и е оценявала, и която е напълно сама. Последния път като се разбрахме за нещо, ми се обади по телефона и ми каза, че си е намерила хора, които са безработни, защото й е жал за мен да ми взима от почивката. Оня ден на тая с вратичките, след една груба подкана от нейна страна, й казах, чене ми дреме за нейните вратички, защото предпочитам да пия бира с приятели и решихме проблема.

Редактирано от rumen77 на 21.09.14 20:06.

сетих се за още нещо по темата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Супер...

Скоро идва грипния сезон, ще спреш ли да дишаш, щото има зарази...
Не мога да разбера логиката ви..какво общо има котката с мъжа..все си мислех, че вие поне разум имате...

Не говорех за помагане по принцип, а просто дали би помогнал, ако някой бивш приятел те помоли за конкретно нещо...
А аз съм приятелка на всички баби и дядовци в квартала, ама мен си ме използват за раздумка...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... всъщност, незнам защо се хвана за тези проби... пробата беше метафора на натоварването с очаквания, че някой ще наруши собствените си граници и интереси, заради твоите... че, когато допуснеш някого твърде близо и твърде рано до себе си, всъщност сам му даваш карт бланш да те предаде, защото явно, че за него още не сте достатъчно близки,за да се съобрази с теб и да те предпази...

Такава е на любовта мощта,
че възвишава низките неща.

Права си.
Става това,че всеки приятел в един момент почва да ревнува,да не би да свири втора цигулка,да не би да си повече от него.
Дори и изобщо да не даваш поводи за това.
В този живот разбрах,че може да имаш приятели само ако те чустват че си поне ниво под тях.
В момента в който се чустват застрашени,стават врагове и предатели.
Или докато им играеш по свирката и прищевките.
Да ме прости господ ,но аз имам познати,и добри познати.
Приятели имам един ,двама..но те са в бг.
С които се разбираме и с погледи.
И с които сме приятели заради музика,идеи,същото мислене.
Същата кръвна група..хеви метъла.
С другите е малко или много насила,заради протокола,спорта,заради това да имаме социален живот.
Вчера честно си поговорихме с жена ми..че почти никой не става реално,заради неточности или заради други неща,но трябва просто да имаме някакъв социален живот.
Заюради детето най-вече.
Пък и срещите са заради най-вече собствен кеф,да си угодиш на себе си.
То затова и хората се срещат.
Предполагам.
Ако всеки каже на другия какво реално мисли за него,всички ще са във война.
Има илюзии в този живот,нищо друго.

Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!

Най-голямото предателство го извърши мой приятел който също беше метъл като мен.

Така че музикалната ориентация не е критерии!

Така е да.
Ама с повечето с които днес сме уж приятели..какво да ти кажа..за кафе..за някое гости горе долу става работата.
Ама да се облегнеш истински..са малцина.
Помагал ми е човек който не съм слагал особенно в сметките.
Няма да забравя тия уж най-големи приятели вегетарианците ..дъновисти,с какво нежелания са вършели услуги когато сме били на зор.
И то са го правили от зор заман.
За да не ги отрежеш.
Недай си боже посред нощ ти се наложи някой да спасява я живота ти я нещо друго относно теб и близките ти..ще видиш колко истински приятели имаш реално.
Случи ми се веднъж да откажа на семейство ппевоз до летището в 4 посред нощ..понеже са с три деца и човек отгоре.
Не съм ги лъгал.
Не искам да си рискувам книжката и точките.
Че загубя ли я в Норге..струва цяло състоятние.
Явно им са се видяли скъпи такситата..макси такси.
Голям приятел ми е..но е с бг книжка и той.
Трябва да сложи картите на масата..че с три деца и без кола няма да я бъде задълго занапред.
Въпреки всичко му казах..че ако не намерят никой..все пак ще рискувам.
Дори и без детско столче.
Та така е.

Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!

Ми не знам. Може би защото много хора са склонни да проверяват приятелство, ей така заради пробата и проверката..
Аз съм на обратното мнение...колкото по-бързо допуснеш някой до себе си, толкова по-бързо разбираш струва ли си...в много от случаите доверието е пропиляно, но поне нека да е в началото.
А това за предпазването..знам ли..мен ме дразни, аз мога и сама да се пазя, стига да знам намерения и цели, стига да бъдат откровени...
Приятелите са хора близки до нас, но ние решаваме колко близки да са и отговорността след това си е наша...
Не смятам, че има предателство, а просто грешна преценка на самите нас за човека и съответно тя бива коригирана...Непрекъснато някой идва и си отива от живота ни, въпросът е да си подбереш точни хора..макар, че и това е относително, защото времената се менят, нравите също..и така..непрекъснат кръговрат...
Аз много обичам приятелите си...и те си ми остават в живота, друг е въпроса, че срещите се разреждат, но пък спомените остават...Харесвам и обичам хората, които оставили спомени, това значи, че в даден момент пътищата са ни се пресекли и може и пак да се пресекат...въобще при мен нещата са много дълготрайни не съм от хората, които днес си ми приятел, а утре не...бил ли си, значи си оставаш, а дори да са ме наранили по някакъв начин, просто са ми показали че, не мога да разчитам на тях но не и че мога да ги залича завинаги...

Става това,че всеки приятел в един момент почва да ревнува,да не би да свири втора цигулка,да не би да си повече от него.
---------------------
Ми не е така...ако с приятеля започнете да делите или да се напредварвате кой е по по най..ееее това вече не е приятелство...
Знаеш ли аз какво бих искала и очаквала от един приятел...единственото и основно нещо е, комуникацията ни да си остане лична...Когато двама човека са със сходни характери, те имат еднакви интереси и става допълване, а не конкуренция..
Хубаво е, човек да има на кой да се обади, да изпие по кафе, да си полафи, посмее..да отиде на кино, театър..и да сподели..
А относно помощта..мииии никой на никой не е длъжен, ако иска ще ми помогне, ако не..ми добре, няма да променя отношението си към него ако откаже, защото може да играят много фактори в отказа му...а аз не бих искала помагайки на мен, да му създам неприятности...