О, да..имам...много..и си ги обичам...
Но аз много трудно моля за помощ, предпочитам сама, а ако не стане, значи не става и това е...
Приятелите не са за да ти помагат /да ги използваш/, а да те усмихват, да ти е хубаво с тях, да споделиш, да ти услужат, да услужиш и така..., но никой на никой не е длъжен Блъди, сам се раждаш, сам прохождаш после сам трябва да се оправяш...А това, че много хора ти протягат ръка, а ти я отблъскваш е твой проблем...оправяй се!

Редактирано от ShoKoLaDa на 15.07.14 19:58.

Ами не може човекът да намери приятели. Затова и пише тук. Не му помагате като споделяте колко сте успели вие и го карате още повече да осъзнава колко е различен от вас.

Притежанието на нещо е нищо и загуба на време.

Така е. Подиграват ми се.

Никак не е различен....различава се само с мрънкането си...
Теб на два пъти те отряза...поне тук...и пак ходиш по него...защо?
Той не иска приятели, а "маминки", които да се грижат като към дете...е да де..ама е пораснал малко...
Ама аз спирам...нямам нерви да гледам, как някой непрекъснато се оплаква...бучи и се жалва...На всички ни е трудно, но едва ли мрънчим като него...
Да съм успяла в какво...че обичам приятелите си??? Ми това не е успех, а емоции...и са си мои....не казвам, че те ме обичат, а че аз си ги обичам...има разлика нали?

Чувстваш се успял, ако те обичат. То и аз може да обичам някои приятели в интернет, а те да не ме обичат. И се депресирам. Ти затова ли се депресираш и пускаш мнения в интернет?

Чувстваш се успял, ако те обичат.
------------
Глупости. За какво успял? Аз съм такава каквато съм, но едва ли чуждите емоции, могат да ме накарат да се чувствам успяла, защото нямам голямо участие в изграждането ми като човек. Т.е., една част са гени, другото е възпитание, а третото е бит и околна среда, това ме сформира като човек, като околната среда си я избираме ние...т.е. кой да е близо до теб. Ако избереш дразнители около теб, все ще си намусен и сърдит, ако избереш да няма никой, ще си самотен, но избереш ли хора с които ти е хубаво, просто ще се усмихваш...и ти ще даваш усмивки...
Но знаеш ли, твоето поведение ми е много познато, е в по-мек вариант, ама пак...и знаеш ли кое е основния проблем, това че не можете да поемете отговорност..ама за нищо! На вас ви е лесно да кажете "не мога", "не искам", "нямам" и с това нещата се приключват...мислите, че някой ви е длъжен да може, да иска и да има...е да, ама не...
Когато ви подадат ръка, не излизате от тинята, а искате човека да дойде при вас, та и той да се потопи в нея..е, няма как да стане..
Не съм депресирана, не съм нещастна и не съм жертва, не искам и да бъда...
Абе знам, че си губя времето с теб, ама хайде, нека да е за последно.

Чувстваш се недооценена и затова пускаш теми в интернет. И се подиграваш на другите. Такива като теб има също много.

"Аз съм такава каквато съм, но едва ли чуждите емоции, могат да ме накарат да се чувствам успяла, защото нямам голямо участие в изграждането ми като човек."

Лъжеш. Ако нямаше самочувствие, нямаше да даваш съвети и да си все недоволна от другите.

Ти постоянно изискваш нещо от другите.

Ти какво изискваш от хората? Искаш да са щастливи и да им помогнеш или да поемат отговорност?

А защо другите да ги интересува ти какво мислиш за тях? Все съвети даваш и си недоволна.

Ти не знаеш как да помогнеш на хората за да са щастливи. Затова изискваш от тях. За да направиш някого щастлив, не трябва да изискваш, а да даваш. Съвети и философствания не ти се отдават. Психологията също. Така, че няма защо да си мислиш, че помагаш на другите, точно с тези неща.

Попитах те за кой се грижиш?
Мъж на 30+ си..та за кой, Блъд?
Желая ти приятен и усмихнат ден..и запомни, животът е такъв какъвто си го направиш...остави ме мен, аз не съм важна, гледай и помогни на себе си ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите