Намирам се в изключително тежка (по мое мнение) ситуация в момента.
Преживявам предателство и не мога да намеря начин да се справя с това... Лутам се, опитвам се, усмихвам се, но душата и сърцето ми плачат... Хора, на които вярвах, с които бях приятел, с които бях искрена и предана, ми забиха нож в гърба. И то за какво - защото не могат да ме приемат с всичките ми недостатъци. Защото не винаги съм мила, сутрин дори не съм и разговорлива, не мога постоянно да се усмихвам и постоянно да премълчавам. Понякога имам остър език и си казвам нещата по груб начин. Но каквото и да напиша съм сигурна, че всеки си има по нещо „криво”. По нещо, което никой не може да изправи, но за това сме хора и ставаме приятели, за да се приемаме такива, каквито сме, или поне това е моята теория. Но уви – моите действия, дори моите бездействия са осъждани остро, просто, защото работим заедно и нещата се тълкуват по съвсем различен начин, от този, който аз си мисля, че е верен. Има едно изостряне, едно иззлобяване, което за мен е неприемливо между приятели. Да не говорим за разговорите „зад гърба”, с които не мога да се примиря, защото има начин да научавам за тях. И точно това ме съсипва. Не мога да се измъкна от този омагьосан кръг, не мога да се оправя и това се отразява на иначе ведрото ми настроение. Не съм човек, който ще мълчи по цял ден, но сега в тази ситуация това е единственото решение – просто няма какво да си кажа с тези хора, не и след всичко, което говорят зад гърба ми за мен. Не и след сравнението, че те са постигнали повече от мен, а аз нищо... Как да си говоря с тях, та те дори не подозират какво знам? Как да им кажа колко ги ненавиждам, когато ми казват, че ме обичат? Как да бъда лицемер, когато това поведение винаги е било чуждо за мен?
Има ли отговори на тези въпроси изобщо? Някой знае ли ги? Нека ми ги каже... А до тогава аз ще продължа пътя си към черната дупка....

And say it for me
Say it to me
And I’ll leave this life behind me
Say it if it’s worth savin' me

Редактирано от savin^me на 08.03.10 22:19.

Има два типа хора, които не познават себе си. Ти си от единия тип, които говорят директно на другите това, което виждат. От вторият тип са приятелите ти, които не обичат да слушат негативни неща за себе си. Искат всички да ги харесват и крият всички свои недостатъци от себе си, а ти им ги навираш в лицето. Единствената нормална реакция на хората от втория тип е тази, която ти описа. Те принципно обичат лицемерието и фалша, защото са такива спрямо себе си. Твоят тип хора стават добри приятели с един човек или с двама, а не с много. Защото умеят да достигат дълбочина. Така или иначе ако искаш да не говорят зад гърба ти, е необходимо да се подмазваш и да лицемерничиш. От друга страна фактът, че си в тази ситуация е да се научиш какво поставяш зад своя гръб - дали нож или подкрепа, но това зависи от твоето лице.

Колко вярно звучат думите ти, а не ги познаваш. Накара ме да се замисля колко истина има, как фалша в отношенията ни изразява някакъв скрит проблем вътре в душите ни.... А може да е толкова по - лесно, като просто не сме фалшиви.
Днес направих една провокация на тема Лицемерие и приказката "Гузен негонен бяга" изпъкна много силно. Сякаш всеки си знае какъв е, но не смее дори на себе си да го признае. По-страшното е да не знае, ама май е по-разпространено.. Дано времето лекува, защото иначе пътя е сложен.

And say it for me
Say it to me
And I’ll leave this life behind me
Say it if it’s worth savin' me

Явно не съм единственият на когото се случват такива неща.Не те съветвам да казваш на т.нар. твои приятели каквото и да било поради две причини.Първо-ще си създадеш врагове,а тоя тип личности които описваш (клюкари,интриганти) може да бъдат способни на всичко и да ти причинят ужасни неприятности.Пак казвам,историята ти ми е позната,преживях го и натрупах доста негативизъм и за да не се интоксикирам сам от депресията,омразата,ненавистта реших да опитам нещо доста шантаво,но пък работи.Просто реших да се откажа от създаване на приятелски отношения и да пренасоча енергията си в други области-любов,кариера,развитие,самоусъвършенствуване,духовно развитие...Реших да бъда целенасочен,амбициозен(не че преди не бях) и не остава никакво време за завързване на приятелски контакти и срещи с "добри приятели".Взех си страхотен котарак,който ми е повече от другарче.Скоро,надявам се,ще дойдат и семейството и децата.Тогава обикновено приятелските отношения остават в историята-житейски факт.Имам,разбира се познати и контакти,които са на професионална основа.Има и хора около мен,с които споделяме общи интереси и теми.Но за нещо повече от това не може да става дума.Държа се на положение и недостъпно.

Моите близки твърдяха,че това е груба грешка,че ще доведе до какви ли не последици и че "хората ще ме намразят"(хах,голям праз :).Обаче противно на логиката,резултатът е напълно противоположен,дори аз се изумявам как е възможно това.Уважават ме,съобразяват се с мен,не само че не ме мразят,ами засвидетелствуват такова добро отношение към мен,което не бях виждал преди.И обратно-стана ли по-достъпен,приятелски,добър,ме прецакват отново.Изводите са ясни.Бях говорил с хора,запознати с невролингвистичното програмиране,които потвърдиха това.Причината е сложна за обяснение,но пък подобни примери могат да се видят много често около нас-когато емоционалните реакции на хората се оказват противоположни на очакваните при определени дразнители.Просто държиш ли се на висота,цензът ти се повишава и те възприемат "високо".Дори някои от бившите ми "приятели" започнаха да се умилкват и да търсят едва ли не прошка и сдобряване.Видят ли че си по-силен и емоционално независим,веднага започват да дават отбой-като по-малките кучета,които започват да се държат кротко щом видят по-голямото.

Дали наистина съществуват хора,които да бъдат истински приятели,има ли такова животно като "истински приятел' въобще не знам и не мога да отговоря.Лично аз бих се радвал,ако имаше шанс да се проведе научно изследване на феноменът "приятелство' ,не само на социологично и дълбоко психологическо ами и медицинско ниво.И да се намерят отговорите на доста от въпросите които поставяш и ти и още много други хора...Априори да се дават отговори "има-няма" "съществува-не съществува" без никакво задълбочаване по темата просто е безсмислено да се приемат-според мен.
А до тогава?Животът е доста необятен и интересен и предоставя много по-добри възможности и радости.Винаги има с какво да запълниш една празнота и това нещо е много по-добро от предишното,с което си опитал.

Редактирано от Hoeл на 09.03.10 16:55.

Не се насочвай да търсиш вината в другите, доста пагобно е, а и няма да даде резултат. Промени себе си и ще се появят хора, които ти харесваш и които могат да вървят до теб. Не разчитай на времето за нищо. То създава големи илюзии.
Успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може би те мислят, че е приятелско поведение да не ти казват какво мислят за теб, един вид ти го спестяват.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В интерес на истината имам истински приятели, които харесвам и които вървят до мен, такива, които са преминали през проверката на времето. Проблема не е, че нямам приятели. Проблема е, че хората, с които прекарвам по-голямата част от денонощието, които седят около мен и ги виждам постоянно, говорят неща зад гърба ми, които нямат смелостта (явно) да ми кажат в очите. И оправданието за това е, че с мен не може да се проведе нормален разговор... Явно е така.

Май наистина трябва да си намеря занимание, което да ме отвлича от мисли за недостойни и лицемерни хора. Ще стигна бавно и до това убеждение, защото самосъхранението е силно развито в мен. Просто стойността на хората за мен важно нещо, а специално за лицемерите знам, че нямат никаква стойност за мен.
Благодаря на всички за съветите, малко или много помагат и ще се възползвам от тях, когато му дойде времето :)

And say it for me
Say it to me
And I’ll leave this life behind me
Say it if it’s worth savin' me

Ти не ме разбираш какво ти казвам. Ама и аз не казвах всичко де, защото не знам как ще реагираш. Всичко, което се случва около теб съществува в теб. Каквото е вътре това е и от вън. Значи попадаш в такава ситуация не, за да си слагаш още граници и прегради спрямо хората, а за промениш себе си и да се обърнеш навътре. Като го направиш и промениш това вътре в теб, тогава ще се заобикаляш с друг тип хора, които отговарят на вътрешната ти честота. Няма нищо случайно. Така, че те съветвам да си признаеш пред себе си в какво лицемерничиш и какво правиш зад своя собствен гръб и за какво ти липсва смелост. Признавайки тези неща, но да ги откриеш в конкретното, ще доведе до възможност да се наблюдаваш и опознаваш и променяш съответно.

Ами според мен има две или по-точно три възможни обяснения на твоята ситуация - най-общо, проблемът или е в теб, или е в тези твои "приятели". А може би по малко и от двете.
Ако проблемът е в теб, това означава, че най-вероятно си прекалено директен и нетактичен човек, който без задръжки критикува околните и им навира всички неприятни неща в лицето, без изобщо да ги жали. Ако е така, може би вярваш, че по този начин им помагаш да си преодолеят слабостите и им вършиш услуга. Истината обаче е, че никой не обича да го критикуват. Освен това, според мен повечето хора биха толерирали донякъде подобно отношение само от страна на най-най-най-близките им хора. Възможно е също така да си направила нещо, което за теб е маловажно, но с което да си навредила на тези хора и това да ги е настроило срещу теб. Анализирай себе си честно и откровено (не е нужно да споделяш това с когото и да било) и много добре си помисли дали проблемът всъщност не е в теб. Ако стигнеш до извода, че това е така, ще трябва да се промениш, защото в противен случай непрекъснато ще изпадаш в такива кофти ситуации, като тази, която описваш, и ще се чудиш откъде ти е дошло. Но ако стигнеш до извода, че вината НЕ е в теб, то тогава стигаме до втората възможност, която е също толкова вероятна:
Заобиколена си от кофти хора, "дребни душици", посредственяци и интриганти, които може би също така и ти завиждат за едно или за друго, а и по начало са си малко или повече злобни по природа. Това, че тези хора са ти колеги или просто са около теб, изобщо не означава, че трябва да се сприятеляваш с тях. Дори напротив - игнорирай ги напълно и им покажи, че си силна и независима личност, не им казвай "здрасти" даже. Не им помагай за каквото и да било, дори за най-тривиалните неща. Но все пак гледай да не се стигне до "война" и откровено взаимно прецакване, защото това ще изтощи енергията ти, която иначе би могла да насочиш към нещо далеч по-полезно. Просто ги игнорирай напълно и всеобхватно. Ако можеш, премести се, смени средата и забрави за тези идиоти. Ако си принудена да бъдеш при тях, потърси приятели и компания другаде - това ще ти помогне да издържиш психически и дори да се чувстваш относително добре.

Третият възможен вариант е следния: въпросните хора не са чак толкова лоши и гадни, но ти си била малко нетактична с тях или с нещо ги дразниш и в резултат от това се е отключило най-лошото в тях. И в този случай пак трябва да анализираш и себе си, и ситуацията като цяло, и въз основа на това да прецениш как най-разумно да подходиш.

История част и от моят живот доскоро и/или все още. savin^me
не се измъчвай, просто живота е такъв.Това не означава, че трябва да се примиряваш или пък да анализираш само своето поведение.
Не обичам да давам съвети, но мога да ти кажа при мене как се развиха събитията. Заради колежка- приятелка на която подадох ръка в труден момент, тя реши да ми се отблагодари като настрой постепенно компанията- колеги с които бях изградила приятелски отношения. Поради завист ли или нещо друго просто е такъв човек явно- обича да има проблеми. Аз не очаквах и се отдръпнах. Докато ми кажат приятелите кви ги е говорила, вече бях загубила доверието им. Мина време и кво се оказа- тя ми се извини. Колегите поне тези които държаха на мене ми поискаха прошка.
Простих. Но вече всеки научи своя урок. Моя е - да не се доверявам, в работата няма приятели. Всички съжаляват по своему за тази загуба. Защото просто нещата не стоят като едно време. Вече няма излизане по заведения всеки петък. Кафенца след работа за разбор и т.н.
Вярвам, че максимата "Дай свобода на един човек и ако той истински държи на тебе ще се върне при тебе" важи и за приятелството, не само за любовта.
Успех!