Реших да пиша тук, защото често съм чувала добри думи в този форум. Сдухала съм се тотално и имам чувството че ще прецакам нещо. Приятеля ми работи в чужбина от 1год.Аз пък тук се опитвам да балансирам между работата, родителите /мойте и неговите/.И ето тук е мястото на приятелите ни,те са по-скоро негови приятели. Беше различно когато той беше в БГ-излизахме, помагахме си взаимно и всичко беше ОК.А сега за нищо не мога да разчитам на тях, срещаме се все по-рядко, вярно че са на 300 км.А и да си призная доста ме натоварват, постоянно си говорим за него и все чувам как нещата ще се оправят когато си дойде.Излизахме няколко пъти заедно, но все са недоволни как ме заглеждали мъже и как едва ли не съм щяла да скоча в леглото .Разказват му какви ли не дивотии, добре че ми има доверие. А
и разбрах от него че го придумват да сключи договор за още 2год.,а аз не мога повече да издържам така.Бях при него за месец и не искам подобен живот.
Приятелките ми ме съветват да сложа край, но не мисля че мога.
Нямам личен живот и това ми тежи.Станала съм като монахиня от работа в къщи пред ПС да се чуя с него.Преди бях контактна и забавна, а сега бягам от всеки като дявол от тамян.Отказвам покани и за по кафе.С един от колегите си говорим доста, но и от него се отдръпнах защото усещам че съм го заинтригувала.Запозна ме с приятелите си. Дори ме покани за уикенда на море, но разбира се отказах.
Това ме влудява и не зная какво да правя, с кого да говоря и по-важното как да променя нещата.Защото вече не издържам- жена съм и имам нужда и от внимание и от секс.

Знаеш ли какво означава някой да замине на работа далеч? Най-малкото е преценил всички за и против и още в началото е прежалил връзката си.

Не сте женени и това решава всичко - продължи по пътя си така, както той е поел своя. Без угризения.

Изказваш се доста крайно-какво значи-"Прежалил е връзката"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Поговори сериозно с него,колкото и да се обичате-разстоянието убива почти всяка връзка/поне при мен все така се получава/.Намерете начин-Той при теб,или Ти при него.

Казваш същото, което аз, само че с други думи.

Всеки (и приятелят също) знае, че разстоянието убива всяка връзка, а в случаите, когато не я убива - това се дължи на непретенциозна, лековата връзка без особени потребности.

Та, не ми трябва да го познавам -
факт е, че не му се връща насам и не е особено разтревожен. Друго има ли значение?

Редактирано от Aшли на 28.07.08 12:31.

Пътя е пред теб,колкото и камъни да "сриташ",не трябва да се отказваш.Все пак не забравяй,че все някога ще се умориш./...

Не трябва да се отказваш от контакти с хора,защото самотата ще те убие
Но както тук приятелите казват,трябва да си поговорите на четири очи,ако смяташ да живеете заедно така не може повече.Един живот се живее и го изживей както ти го виждаш,ти желаеш,не бъди монахиня,виждай се с приятели пий си кафето и данък обществено мнение не взимай...
В противен случай ще се затвориш в себе си и става лошо за теб

Много е интересна и поучителна тази тема,аз също минах през тази палитра
Обади се на имейла ми и ще поговорим по обстойно
Много е неприятно така.....

Благодаря за отговорите.Верно има още "човеци" в тази страна.Добре е да чуеш от хора преживели подобно нещо в живота си, как са се справили
Все още съм объркана, но поне разговаряхме и аз поставих въпроса за това той какво очаква от една такава връзка, ОК- парите са за да започнем отделно съвместния си живот, но дали като се върне аз все още в неговите очи ще бъда "Жената", или ще съм "тази която може да почака, той евентуално да си поживее и да си похарчи парите" .Защото имам приятели,които като се върнат от странстване се започва един живот- запой,жени,коли, да наваксат пропуснатото.Не желая да минавам по този път,та дори и заради него.

P.S.Sandrus ще ми бъде приятно да споделиш твоя опит и развръзката на твоята история.

темата е много дълга и индивидуална в твоя случай
Но бъди оптимистка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите