Големи изводи! Хайде, по-кротко... Не знам, според мен ме бъркаш с някого... или това всъщност го говориш на друг някой, не на мен. Защото за мен не пасва, никога не съм живяла във фалш и май точно оттам са ми идвали негативите в живота. Но, както искаш...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Поздрав с песен:

Има има болка една,
и руши покоя ми тя,
зная, зная, зная сега,
любовта е дошла.

Припев :
Любовта в(ъв) мен напира,
с нова сила тя извира,
търси истинска ръка,
буйната река.

И не крия зная сега,
таз магия е любовта,
и кипи боже кипи,
сили остави,
остави ми сила една ,
да посрещна аз любовта,
любовта при мене сега,
тя при мен е дошла.

Припев: /4/

Мерси за... хм, някак най-непредубедените мнения като че ли.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всичко е пито-платено вече, вярвай ми...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не, не е това.
Ясно е, че отношенията са приключили. Но след като са все още толкова болезнени, дали сме си направили правилните изводи?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Или точно защото са правилните може да е болезнена.
Болезнено обикновено е проглеждането. Когато раздяла е болезнена, хората запазват чувства един към друг и си липсват, различно е. Важно е откъде идва всичко и как е преживяно, какво е влагано.
Според мен.

Я, си представи, че хората около теб мислят като теб? Тогава всички си мечтаете за същото, но всеки обвинява другите.

Мхм, и според мен е важно откъде тръгва всичко.
Но тези отношения не са болезнени за мен. А за другия човек. Защото ако наистина си простил, болката си е отишла. Но прошката не е била реалистична. Никак даже - пролича си по реакцията, когато зачекнах "раните".
Да не говорим пък какво е прошка, идваща след отмъщение. Тук вече няма да задълбавам, че е гнило, гнило...

Значи гледай сега - това с казването на край и връщането по-скоро е като за любовна история - там е малко по-различно. Достатъчно случаи има на край, ама не съвсем :)

Иначе...как да обясня...преди, когато участвах по-активно във форумния живот (смесица между клубари и реални компании) се е случвало да поискам специална среща, за да изясня нещо с някого, когато смятам, че е станало недоразумение по системата "развален телефон", но не става въпрос за приятели, а по-скоро познати. И..един път ми е достатъчен.

И в този смисъл - има начин да успокоиш човек. Когато той се върне при теб за разговор, ако стоиш мълчешком, гледаш го..хм..скептично и накрая измърмориш нещо от рода" добре де, не се притеснявай минало е ", то ясно че нио не правим. Ако все пак наистина сме смятали този човек за приятел би трябвало да поискаме да разберем постъпката му, не директно да го съдим, колкото и гадна да ни се струва въпросната постъпка ('щото често прибързваме без достатъчно информация) и когато проявим това желание да разберем, вече сме готови и за прошка. Ама ти пък говориш и за отмъщение чак преди това...Абе много сложно става :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прошката върви с разбиране, да.
Съденето не идва от мен, отсреща съм пред разстрел.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите